Предизвикателството срещу Съдбата отдавна занимава съзнанието на хората и ги кара високо да ценят усилията да бъде променен неумолимият `и ход. Не всеки обаче притежава волята да понесе стоически нейните удари или да използва най-рационално даровете `и. Съдбата се оказва благосклонна към този, който има смелостта да страда за благото на човешкия род, противопоставяйки се на безумието на неограничената власт. Първият подобен акт в световната история остава за вечни времена свързан с името на титана Прометей, спасител и благодетел на хората според античната митология
Човеколюбието на Прометей е тясно преплетено с волята на титана да се опълчи срещу титаничната власт на Зевс и да осуети зловещото му намерение за унищожаване на целия човешки род. Зевс иска да играе ролята на съдбата, като ограничава хората, докато Прометей дава свободен избор на хората.
Държейки в свои ръце тайната при какви условия Зевс би изгубил властта си, Прометей налага своята воля над неговата. Съдбата помага на Прометей да прояви в пълна сила волята си, да промени посоката на злото и да го предотврати. Титаничната воля на Прометей не би могла да се разгърне и да определи насоката на всички негови действия, ако не беше любовта му към хората. Човеколюбието е доминираща черта в поведението на титана, главна цел на неговите усилия да промени съдбата и предизвикателно хвърлена ръкавица в лицето на опиянения от властта се Зевс. Единствен Зевс сред всички богове и титани не вижда в лицето на хората безличните „еднодневки”, които се мъчат сред тъмнината и хаоса на безредно устроения свят. Той облекчава -- поне докато са на земята – своята съдба. Тази своя преданост към човешкия род Прометей изкупва с мъченичество и със саможертвата си. Той е прикован жестоко към надвисналата над бездната скала за страх и назидание на всеки, който дръзне да се противопостави на върховната власт. Много воля и сила на духа се изискват от титана, за да понесе той наказанието за извършения от него „грях” спрямо върховния бог:
Пред боговете ще плати за греха си той
за да научи как се тачи царска власт
и да забрави любовта си към людете.
Любовта на Прометей към хората не е само празно словоизлияние. С гордост и вътрешно удовлетворение от стореното той изрежда всички блага, с които ги е дарил. Прометей открадва за тях огъня и им помага да променят коренно първобитното си битие и да облекчат неимоверно живота си. Но това не единствената им придобивка. Много по- съществено е това, че те получават от него духовния огън на познанието и на вечния стремеж към съвършенството, което ги превръща в хора и им гарантира бъдещето развитие напред. Прометей им вдъхва и прелива частица от своята титанична воля да се борят всеки ден от своя живот, за да променят първоначалната си съдба. Без него те никога не биха се изплъзнали от удара на Зевс:
Смъртният никога няма
с остър ум да отклони
Зевсовата твърда воля.
Много воля, любов към хората и смелост се изискват от Прометей да провали замислите на върховния бог и да осъществи целта си – да издигне смъртните до уменията на безсмъртните богове. Налагайки своята воля над Зевсовата и влизайки дори в противоборство със съдбата, отредила нещастна орис на хората, Прометей доказва на дело колко важно е да се защитава цел, в правотата на която е убеден. Той страда при мисълта, че дарявайки хората с толкова знания и умения и спасявайки ги от злата участ, сам не може да се спаси от наложеното му страдание. Това обаче не е разкаяние от негова страна за стореното добро. Стореното е станало смисъл на живота му. Това е по-скоро угнетяващо чувство на безсилие у една титанична личност да ускори развръзката на събитията и да накаже жестокия върховен повелител. Прометей наистина проронва думи на съжаление, но това не е отстъпление от волята му и не накърнява неговата непоколебимост. Той е горд и уверен в правотата си, защото съзнателно е направил своя избор, въпреки суровото наказание, което е знаел, че го очаква:
Аз знаех всичко предварително.
Да, чуйте : исках, исках и така сгреших!
Пострадах сам, помагайки на хората.
Всичко, каквото Прометей извършва, е волево действие и престъпването на разпоредбите на тиранина Звес го изправя пред страшния конфликт с него. Като всеки самозабравил се властник, Зевс е жесток и неблагодарен. Още в първоначалните си реплики Прометей изобличава неговата неблагодарност, след като той не зачита спомена за помощта, оказана от Прометей и майка му Гея-Темида в борбата срещу титаните. По ирония на съдбата властниците обикновено се саморазправят много бързо с тези, които са им помогнали да получат властта. Зевс също притежава неукротима воля да се наложи над титана, дръзнал да престъпи разпорежданията му. Той се страхува, че благодарение на даровете на Прометей хората с всеки изминал ден ще се променят и ще могат един ден да се изплъзнат от неговата безгранична власт. Точно затова така жестоко обрича Прометей на мъки и унижения, опитвайки се да прекърши волята му. Зевс упражнява своята воля над боговете и над смъртните единствено със средствата на страха и насилието.
Поразителните достойнства на титана Прометей изпъкват при сблъсъка с малодушието, страхливостта и лакейството на Океан и Хермес. Сравнен с тях той въплъщава трагичната красота на подвига. Ако нещо подхранва волята на Прометей да удържи докрай на решението си да спаси хората, то това е вярата, че страда за справедлива кауза и че крайната победа ще бъде негова. Съзнанието, че знае какво очаква самия него и дори предвижда срещите си с Океан, Йо, Херакъл и Хермес, естествено подхранва волята му за съпротива. Титанът няма такава власт над живата неживата природа като Зевс, но пък самият Зевс няма власт над него и не би могъл без Прометеевата тайна да промени съдбата си.
Всъщност Прометей спечелва битката със Зевс единствено благодарение на своята воля. Митът за Прометей, вдъхновил перото на великия Есхил, не напуска човечеството през дългата поредица изминали векове. Образът на човеколюбеца и безкомпромисния борец срещу тиранията и примиренчеството многократно възкръсва в слово и музика, в багри и мрамор, защото е безсмъртен примерът на духовно величие и непримирим дух, който той завещава на човечеството като свой последен и най-ценен дар.
@bgmateriali.com
