Приказките за животни са едни от най-старите. Чрез наблюденията и размислите си за заобикалящия го свят, човек постепенно достига до убеждението, че животните притежават черти и особености, които напомнят качества и прояви на хората. Така се появяват приказките за лисицата, вълка, мечката,заека,лъва,както и за домашните животни.

Децата твърде много обичат приказките за животни, защото те са интересен обект от заобикалящия ги свят, който крие за тях някаква неизвестност и загадъчност. Чрез предметността на словото, което малкият човек слуша от най-ранни дни, възприемането става по-конкретно и вълнуващо.

Отделните животни символизират определени качества. Лисицата е хитра, майсторски умее да прикрива лакомията и егоизма си. Вълкът много често е изобразяван като носител на противоречиви черти: колкото е алчен и свиреп, толкова е глупав и наивен, та всеки може да го измами и да спаси живота си от него.

„Вълк и лисица" е една от най-популярните приказки от нашия прозаичен народен епос. В нея се разказват смешните приключения на гладния до смърт вълк. Най-напред се описват срещите на глупавия вълк с животни, които могат да послужат за утоляване на глада му. Но те хитро се отървават от него, като му поставят някакво условие, преди да ги изяде. Последствията за вълка са винаги трагични. Воловете го удрят с рогата си в слабините, та едва остава жив. Мъската го ритва в гърдите. Магарето го накарвала го прескочи, за да го зърнат кучетата, които го подгонват. Свинята заквичава и кучетата се спускат върху него и го сдавят. След всяко нещастие вълкът се разкайва за глупостта си и се зарича при нов случай веднага да изяде плячката си. Но глупостта му пречи да разбере измамата, която му коства живота.

Централен момент в повествованието е срещата на вълка с лисицата. Налетял да я изяде, тя лукаво го заблуждава, че от три дни го търси за кум. Лисицата още повече раздразва апетита на вълка със съблазнително обещание за богата гощавка. Повярвал на лъжата, вълкът едва се отървава от боя на селяните. Глупостта му го докарва до още по-смешно положение. Хитрата писана го излъгва, че от бой мозъкът й протича. Накарва вълка да я носи. По пътя нагло го подиграва: „Болен здрав носи. "Влязла в дупката си, лисицата продължава да му се надсмива. Като не може нищо да й стори, вълкът издъхва от глад.

Описаните отделни приключения в приказката се редят по вътрешна закономерност – разкриват все по-убедително непоправимата глупост на вълка, който най-после загива.

Приказките за животни имат дълбоко алегоричен характер и отразяват важни моменти от социалната действителност. Забавният елемент се възприема заедно със сериозния и така приказките за животни служат за възпитаване на нравствени добродетели у подрастващото поколение. Епизодите се разказват живо и правдиво, защото умело се използва диалогът, набляга се върху преживявания и размисли. Остроумието на народа се проявява с пълна сила и високо художествено майсторство. Олицетворението на животните придава на приказката фантастичен характер, макар че в основата си тя е реалистична.

Както останалите народни приказки, така и приказките за животни дават знания за живота и за човека. При едно по-внимателно взиране в стила на народните умотворения ще се открият много общи неща около възприемането на живота, неговото осмисляне и художествено претворяване. Дали се сътворява народна песен или приказка, създателят на естетически ценности се изявява като цялостна личност с трезв и реалистичен поглед върху битието, с твърдо оформени виждания за добро и лошо, грозно и хубаво, с богато въображение и изключителна творческа дарба. Ето защо фолклорът живее през вековете като извор на знание и мъдрост, на житейски опит, на истинска красота.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave