Въпросителни местоимения

Въпросителните местоимения (Pronomina intrrogativa) в български отнасят към неизвестни за говорещия лица, предмети, признаци – качествени и количествени, отношения на притежание. 
Въпросителните местоимения може да се използват самостоятелно като съществителни имена. В този случай за лица се употребява само формата за мъжки род – Кой ще отговори на въпроса? (отнася се за съществителни за лица от мъжки, женски и среден род). За предмети въпросителното местоимение съществително е какво/ що. Въпросителното местоимение  що все повече стеснява своята употреба в съвременния български език. От една страна, то се възприема за остаряла или диалектна форма и се среща в контекстово свързани употреби, напр. завършек на гатанка – Що е то?, от друга страна, що се среща и като фонетичен вариант на защо – местоименното въпросително наречие за причина – Що не му даде да се разбере? Функция на съществително име въпросителните местоимения изпълняват във въпросителни изречения. В тях въпросителното местоимение за лица и предмети означава, че има съществително име, което ги назовава, но то не е известно на говорещия.

Книжовно правило!  Въпросителното местоимение за м.р. ед.ч. кой е запазило и падежна форма кого,  когато се отнася за съществителни, назоваващи лица, когато не са във функция на подлог.  Правилно е Кого търсите; На кого се обаждаш; За кого са тези цветя; С кого ще работим, а не *Кой търсите; *За кой са тези цветя; *С кой ще работим.

Обикновено функцията на въпросителните местоимения е да отнася към наличен признак, който не е известен на говорещия. В този случай въпросителните местоимения функционират като прилагателни имена и се изменят по род и по число.
Въпросителните местоимения за идентифициране на съществителни имена са:

кой (за м.р.) – кой човек, кой министър, кой кон, кой храст, кой връх, кой въпрос, кой елемент, кой трепет, кой проект;
коя (за ж.р.) – коя жена, коя певица, коя котка, коя билка, коя река, коя страна, коя фирма, коя тайна, коя страст, коя идея, коя власт;
кое (за ср. р.) – кое дете, кое врабче, кое цвете, кое село, кое място, кое значение, кое приключение, кое състезание, кое съзвездие;
кои (за мн. ч.) – кои хора, кои участници, кои животни, кои растения, кои континенти, кои държави, кои копнения, кои институции, кои проблеми, кои решения, кои развлечения.
Правописно правило! Не забравяйте, че противопоставянето  й ~ и означава противопоставяне на граматическите значения единствено число ~ множествено число. Формата на въпросителното местоимение за м.р. ед.ч.  е с й – кой, а за мн.ч. с и – кои.

Въпросителните местоимения прилагателни за признаци са:

какъв (м.р.) – какъв изпит, какъв резултат, какъв специалист;
каква (ж.р.) – каква служителка, каква специалност, каква птица;
какво (ср.р.) – какво момче, какво намерение, какво движение, какво семе;
какви (мн.ч.) – какви участници, какви видове, какви компютри, какви програми, какви подобрения.
Въпросителното местоимение за количество е колко. Книжовното правило изисква след колко да се използва бройна форма на имената от м.р., които не означават лица: колко стола, колко чадъра, колко знака и форма за множествено число на съществителните, означаващи лица: колко герои, колко ученици, колко ловци.
В български има и специална форма на въпросителното местоимение за количество, която се отнася само за лица – колцина. Тази форма вече звучи архаично и книжно и е с много рядка употреба в съвременната разговорна практика.
Въпросителното местоимение в български има и отделна парадигма за изразяване на притежателни отношения: чий, чия, чие, чии. Тези форми също имат характеристика на прилагателни имена, като родът и числото им се определят от значенията за род и число на притежавания предмет, а въпросителното значение на  местоимението се отнася към притежателя, който не е известен на говорещия: Чий е този подпис; Чия статия цитирате; Чие е изказаното твърдение; Чии принципи споделяте.

Правописно правило! Както при формата на въпросителното местоимение за лица и предмети въпросителното местоимение за притежание се пише в м.р. ед.ч.  е с й – чий, а за мн.ч. с и – чии.

Въпросителните местоимения се употребяват и в изказвания, които не са същински въпроси. Такива са напр. реторичните въпроси, които са по своя комуникативен статус твърдения. Известните Ботеви стихове:
Кой не знае Чавдар войвода,
кой не е слушал за него!
изразяват убеждението, че всеки знае името и подвизите на легендарния хайдутин. Възклицанието на бея от разказа „Шибил” на Й. Йовков „Какъв юнак, какъв хубавец!”има интензифицираща функция. 
Въпросителни местоимения се използват и в т.нар. ехо-въпроси, които означават някакъв срив в комуникационния канал или служат на комуниканта да спечели време докато обмисля отговора си. 
Въпросителните местоимения имат централно място в системата на местоименията прилагателни. С помощта на различни словообразувателни морфеми от тях се образуват всички останали видове местоимения – относителни, неопределителни, отрицателни, обобщителни.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave