„Кръвта гори, блести от снощи“: „В нивята“ от Никола Фурнаджиев, пълният текст на стихотворението

Едно от най-тъмните видения в българската поезия, поместено тук изцяло и без съкращения, така както го е написал Никола Фурнаджиев. Публикуван е целият текст на „Гибел“ (Страшна смърт ли беше...): окичените с креп врати и двата трупа в нивята, копията в жълта кръв между небето и земята, чакането на бати и на чичо в ясната нощ, обезлюдената пустиня, по която сякаш е минала черна чума, и луната над селата във финала. Запазени са редът на строфите, повторенията и обръщението към майката, върху които стъпва внушението за непоправима загуба, така че всеки стих може да бъде цитиран дословно в анализ, в интерпретативно съчинение или в отговор на литературен въпрос. Тълкуване не е прибавено: прочитът остава за ученика.

Кратко, но сгъстено до предел стихотворение, дадено тук в целия му обем и без съкращения. Поместени са всички строфи на „Вълци“: глутницата, която яростно се спуска над спящите в мъглите посеви, тръгналите от ранина по друма хора с железните обуща, черните каруци с разложени тела и куцата кобила най-подире, черните гнезда на гибелта край опалените друмища, а накрая завръщането на началната строфа. Текстът е подходящ за четене на глас в час, за учене наизуст и за дословно цитиране, когато в анализ или съчинение трябва да се посочи точният стих: редът на строфите и повторенията са запазени. Обяснителен коментар не е добавен.

Пълният текст на едно от разпознаваемите стихотворения на Никола Фурнаджиев, даден в цялост, без съкращения и без придружаващ коментар. Четирите строфи побират едно движение: тръгването в синьото утро сред горящите ниви, спускането към малката къща и бабата с умрелите очи и връщането към началния стих, който затваря творбата в кръг. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране в анализ или интерпретативно съчинение. Тълкуване не е добавено, за да остане мястото за собствения прочит.

Три кратки части, а между тях се разстила една тежка вина. Творбата на Никола Фурнаджиев е дадена тук като текст за четене, без анализ и без коментар. „Мъка“ води със зловещия шепот, който тласка към разрушение, и нарежда край него сивите кучета, тъмните овце и пияната земя, докато душата вече е научена на кръв. „Пред пролет“ сменя тона: тежестта на душата се среща с първите пролетни знаци, с жеравите и топлия вятър, а въпросът за войнишката орис и за прошката остава да виси над мълчанието на човека. „Ужас“ довежда видението докрай, с кървавите образи пред иконата, побеснелия вятър и ездача с огнената брадва, който спохожда героя вечер. Кратката форма позволява творбата да бъде прочетена наведнъж и точно затова е удобна за час: за изразително четене, за цитиране в анализ или съчинение и за подготовка по българска поезия.

Пълният текст на стихотворението, дадено в цялост, с четирите строфи и с повтарящите се образи на огъня, върху които се държи ритъмът. Записът е удобен за преписване, за наизустяване и за точно цитиране, както и за упражнения върху художествените средства: цветовете на житата и на пламъка, обръщенията към слънцето и вятъра и образът на родната земя като майка. Полезно за час по литература върху поезията на Никола Фурнаджиев и за подготовка на анализ или съчинение върху нея.

Запустял чертог на пустинен бряг, мъртви фонтани, обезславен трон и жена, която чака кораб от далечината. Тук е събран пълният текст на „Легенда за разблудната царкиня“ от Димчо Дебелянов, в десетте му части и с мотото от френския поет Албер Самен. Началото рисува мястото: старинният чертог над вечните води, тленът, който прояжда стените и сводовете, градините с отровна роса и въпросът кой изхлипва в замлъкналите зали, на който отговаря само лунната светлина над морето. В третата част заговаря самата царкиня. Тя разказва за далечния цар, който ѝ се явил насън и ѝ обещал неизведани блага, и признава как чакането се е превърнало в пожар неугасим, а скръбта ѝ намира съвсем друг изход. Четвъртата и петата част въвеждат гласа на пажа с неговата молба и трите нощи на бдение, след които настъпва часът на забравата. Следва бурята с повтарящия се призив „заспи, забрави“, а после утрото, светлината над умирените води и корабните платна, които сърцето отново започва да чака. Как звучат последните две части и дали морето отговаря на повика на царкинята, остава да се прочете в самия текст. Записът е пълен, без съкращения, и е удобен за четене в час, за точно цитиране в анализ или интерпретативно съчинение, за наблюдение върху символистичната образност у Дебелянов и за подготовка по мотивите за греха, чакането и забравата.