В НИВЯТА
   Никола Фурнаджиев

Не знам дали ще трябва още 
да бъдеме така добри, 
кръвта гори, блести от снощи 
и мрак поляните покри. 

Сега проблясват над Марица 
студени утринни звезди 
и безутешна, сива птица 
пищи над мъртвите води. 

По пътя крета мойта баба, 
пиян до нея аз вървя, 
а идат дни и ние трябва 
да ровим черните нивя. 

Но страх ни е - мъртвец изрових - 
то беше с ужас пълен ден 
и като кърваво олово 
блестеше свода озарен. 

Сега звезди зелени капят, 
Марица свети като смърт, 
вървим - и някъде в нивята 
потъва ранния ни път.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com