ГЕРГЬОВДЕН
Гергьовден е сред най-важните празници в българския фолклорен календар. В различните краища на България е известен като Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан.
Гергьовден се празнува на 6 май. С него се поставя началото на пролетно-лятната половина на стопанската година, която приключва на Димитровден (26 октомври). Това важно място в годишния празничен календар е причината Гергьовден да се отличава с богата обредност. Ритуалите на Гергьовден имат за цел да осигурят здраве за хората и плодородие на нивите и животните.
Във фолклора на българите св. Георги е свързван с плодородието. Той е светецът воин, който язди бял кон и освобождава водата, „заключена“ от ламя. По тази причина св. Георги се свързва с пролетната животворна влага. Според народните вярвания той обхожда полята, за да нагледа посевите. Определян е като покровител на земеделците, овчарите и стадата.
В българския фолклорен календар Гергьовден е един от най-големите празници. В народните песни се пее:
Хубав ден Великден,
още по-хубав Гергьовден.
РИТУАЛИ ЗА ЗДРАВЕ
Голяма част от ритуалите на Гергьовден са свързани с водата.
• Вярвало се, че в нощта срещу празника росата има магични свойства. Хората излизали по поляните преди първи петли и се търкаляли в росата. Характерно е събирането на гергьовденска вода и занасянето й вкъщи заради силната й целебна сила. В някои краища хората извършват обредни къпания в реки и извори. Популярен бил обичаят да се занася вкъщи „мълчана вода“, за да замесят с нея обредните хлябове. Докато се носи водата, се пази пълно мълчание, което повишава магичните й свойства.
ЧУДОТО, ИЗВЪРШЕНО ОТ СВ. ГЕОРГИ
Някога, много отдавна, до един далечен град имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал от езерото и погубвал много хора. Дъхът на змея бил толкова отровен, че когато доближавал градските стени, хората, които били наблизо, се задушавали. Какво ли не правели жителите на града, за да се отърват от страшния звяр, но така и не успявали.
Накрая, съвсем отчаяни, решили да помолят своя владетел за помощ. Но и владетелят не знаел какво да стори. И той бил безсилен пред звяра. Единственото нещо, което царят измислил, било всеки път, когато змеят напускал леговището си, жителите на града да му дават по едно от децата си, за да се спасят останалите. Владетелят уверил хората, че когато дойде неговият ред, и той ще даде дъщеря си на змея.
И така всеки път, когато земята започвала да трепери и от бърлогата на змея се издигал гъст задушлив дим, хората отвеждали на брега на езерото по едно от децата си.
Накрая дошъл и редът на царската дъщеря. Жителите на града поискали от царя да изпълни думата си. Царят бил горд и справедлив човек. Заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото, за да се пожертва както всички досега.
Девойката отишла край езерото и зачакала да дойде змеят. Красивото й лице било обляно в сълзи. Тогава покрай езерото минал св. Георги, яздейки бял кон. Попитал девойката защо стои край езерото и плаче. Тя му разказала всичко и му извикала да бяга, за да се спаси, тъй като змеят идвал. Без да се замисли, светецът воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си, а светецът завлякъл звяра в града.
Народът, като видял това, се разбягал, но св. Георги им казал да не се страхуват, защото Господ Исус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в него. След тези думи на светеца хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили.
По фолклорното предание да св. Георги
@bgmateriali.com
