Геройството
Голям град. Късна нощ. Светлините на уличните лампи разцепват мрака. Светят като светулки в тъмна, топла юлска вечер. Прашният асфалтов път е осеян с боклуци, слабо блещукащи от сноповете лъчи на лампите. Целият град е заспал дълбок сън. Гробна тишина. Само някъде там измежду всички лампи, по една широка улица се вижда бързаща човешка фигура. Като се вгледаш по отблизо, ясно забелязваш мъжки силует с раница на гърба. Тичайки, момъкът от време на време мушва измръзналите си ръце по джобовете. Носи черна качулка с яркозелена хоризонтална лента. На раменете си е сложил тънко памучно яке с червени ръкави. Обул е бели маратонки. От кръста на долу е сложил прилепнал по краката му панталон, черен на цвят.
    Със всяка следваща крачка, момъкът ускорява темпото си на бягане. Диша запъхтяно. Не спира да си почине, а продължава бягането си. В мозъка му се преплитат какви ли не лоши мисли. Момъкът вижда кръстовище със светофар пред себе си. Започва да бяга с всичката си възможна сила. От другата страна на кръстовището се движи с бясна скорост сива кола. Стигналът до средата на кръстовището рязко сменя посоката си на движение. Бързащият момък не се оглежда докато пресича бягайки. Момчето е блъснато от колата и се озовава на капака на автомобила. Жената зад волана не обръща никакво внимание на младежа върху предното си стъкло и продължава да кара все така бясно. След минута младежът лежи в локва кръв на оголеният път. Каква злощастна съдба. А днес беше герой. Само той се осмели да направи немислимото и да се опълчи на бандитите. Утре, вместо вестниците да го представят на първата си страница като героя на месеца, той ще бъде представен като обикновен мъртвец. А всичко можеше да е различно. 15 часа по рано...

Обед. Средата на деня. По улиците се разхождат множество от хора. Едни отиват на работа, други се връщат от нея, трети просто са излезли да се поразходят из красивия през деня градски парк. Пренасяме се на една тясна улица, перпендикулярна на главния градски булевард. Тя е като всички други, но с една подробност. На нея се намира областната банка. Огромна сграда, оцветена със зелено-бяла боя. На стените си има множество огромни панелни прозорци. Погледната от земята към покрива, тя прилича на една висока стъклена кула, която би се срутила при най-малкото докосване. 
Та в тая стъклена сграда, пред двете гишета за информация има малки опашки от чакащи хора. Една масичка в средата на огромното фоайе, заобиколена от малки табуретки. По стените са сложени копия, на известни картини от ренесансовия период. В дъното на стаята, зад гишетата се намира масивен квадратен метален сейф. Точно в средата му има малък екран като на банкомат, а отстрани на този екран - десет кръгли сиви копчета, надписани с цифрите от 0 до 9. Под тях стои голям червен бутон с надпис "Въведи". Сейфът е един от най-модерните за времето си, а седемцифреният му код за отключване го прави непробиваем за обикновен крадец. На една от табуретките се намира младо момче, издокарано с черен костюм и вратовръзка. В ръката си държи букет от бели и червени рози. Той чака вече два часа. И продължава да си стои на табуретката и да чака. Зад едното от гишетата, неговата приятелка, излязла от болницата след тежка операция на корема преди месец, обслужва клиентите на банката. Младежът е дошъл да я види, за да се запознае по-добре със здравето и. Накратко, момичето било постъпило в болницата със болки в стомаха. Родителите и помислили, че е бременна от нейния приятел и се скарали с него. След тази случка, двамата не се бяха виждали от месеци,  а силното желание ги караше да се срещнат час по-скоро. Младежът е застанал точно срещу приятелката си. Тя обаче няма време да гледа, кой влиза и излиза и не знае, че има посетител, който няма да използва услугите и на банкер. Остана още един човек да бъде обслужен, за да се видят двамата. При колежката й опашката нарастваше все повече и повече. Нервният младеж не издържа. Изправи се, оправи си вратовръзката, взе букета в ръка и се запъти към гишето, където беше останал само един господин. Момъкът избута чакащия, и показа на приятелката си букета, докато тя се беше навела. При изправянето си, тя изобщо не го отрази, а се вгледа към изхода на банката. На него стояха двама мъже с черни дрехи и маски прикриващи лицата им с изключение на очите. Всички останали също се обърнаха към мъжете в черно. 
Само младежът стоеше замръзнал пред мястото за информация, с вкаменен поглед в очите на банкерката. Двамата маскирани извикаха с пълно гърло:
- Това е обир! Всички на земята!
Младежът изобщо не чу думите им и остана така безмълвен. Един от клиентите го бутна на земята с думите "Тези са опасни, ако кротуваме, няма да пострадаме." Стилно облеченият младеж оставаше безучастен към появилия се проблем.
- Ти, да, ти! Какъв е кода за сейфа? - по-високият бандит се обърна към банкерката. - И не прави номера, за да няма пострадали. 
Касиерката отиде до сейфа и започна да въвежда кода. Ниският бандит я настигна и опря пистолет в главата й:
- А сега започни отначало, бавно, като казваш на глас всяка една от цифрите. 
Момичето нулира кода и изпълни заповедта. В другия край на стаята, момчето най-после се отърси от транса, в който беше попаднал. Разбирайки от близкостоящия до него мъж за нахлуването на бандитите, сърцето му ускори ритъм. Другият бандит следеше за спазването на реда. След като парите от сейфа бяха сложени в една раница, високият обирджия взе парите и остана вътре в банката да наблюдава да не би да бъде съобщено на полицията.  Ниският излезе навън да подготви автомобила за отпътуване. 
Най-странното в този обир беше спящият на стол до вратата охранител. Дали от старост или от претоварване старецът, изобщо не разбра за обира, продължаваше да се разхожда из полята на сънищата. Младежът с костюма не остана безучастен към бандита с раницата. Той изчака докато се обърне с гръб. Приближи се много бавно и безшумно. Когато беше стигнал само на метър от него, онзи високият се обърна и погледите им се пресякоха. Моментът бе настъпил. Младежът удари букета с розите в лицето на обирджията. Набоден от бодилчетата на цветята онзи падна на земята, с ръце сложени върху лицето и завика от болка. Момчето взе раницата и побягна на вън. Бандитът продължи да лежи на пода на банката и да вика за помощ. Другият, чул виковете на колегата си се запъти обратно в банката. Той се блъсна с бягащия младеж. Но сега нямаше време за отмъщение, та нали другарят му лежи на пода в банката. Момчето се измъкна без да пострада от близката си среща с двамата злодеи и беше вече със 100 000 лева по-богат. В банката нещата също се подобряваха. Касиерката беше натиснала бутона на алармата и полицията пристигаше. Късметът на хората обаче свърши до тук. Двамата бандити с голяма доза късмет успяха да се измъкнат от идващата полиция. Пренасяме се към бягащия с раницата младеж. Той търчи с всичка сила, но не знае на къде да поеме. Излязъл на главният булевард, той поема в посока към къщата на баба си. Само там може да намери спасение и да сподели всичко с нея. Но неговата баба не е обикновена стара жена, оплакваща се от ниската си пенсия и редките посещения на внуците си. Тя е от онези луди националисти, даващи мило и драго за родината си. Дали? Тя излъчва фалшив патриотизъм и гледа само своите интереси. Ненавижда всичко което не и се харесва, но стига толкова за нея. Внукът потропа на вратата й. Изкуфялата бабичка се показа с новата си придобивка. Тя държеше в ръцете си последен модел автоматичен пистолет "Шипка". На главата си сложила качулка, оцветена като националния български флаг. Вместо някаква стара тениска, около гърба и гърдите си имаше бронежилетка. При тоя вид на баба си, младежът леко стреснато с тясна усмивка я попита: 
- Как си бабе? 
Старицата отговори на въпроса с въпрос:
- Леле, бабии. От колко време те чакам да дойдеш. Къде се скита досега? 
Баба му имаше два внука. По-малкият беше останал в България, а по-големият, заминал на гурбет в Турция. От деня на заминаването на големия си внук, нормалната дотогава старица полудя, но още изпитваше силна привързаност към двамата си внуци. Младежът хвана баба си за ръка и двамата влязоха в къщата. Разказа й за днешното си приключение. Баба му стоеше безмълвна и продължаваше здраво да държи оръжието си. 
- Бабче, какво ще правим? -  запита момчето. Старата жена помълча известно време пък отвърна:
- Браво! На баба героя! Как какво ще правим? Ти си герой! Вземаш парите и ги занасяш обратно в банката.
- А ако онези ме разпознаят, не мога да изляза с тези дрехи.
- Прав си! Сега ще ти намеря. При тия думи старата жена излезе от стаята. Момчето почака известно време на нокти, незнаещо какво ще стане до края на деня. След няколко минути баба му влезе в стаята носеща дрехи: памучно яке с червени ръкави и качулка, бели маратонки и черен панталон. 
- Слушай сега внимателно. Преобличаш се и отиваш до банката да върнеш парите. След това се прибираш у вас и се покриваш за няколко дни докато всичко отшуми, Ясно? 
- Да, да тръгвам ли?
- Не! Ще изчакаш падането на нощта, за да си по-трудно забележим. 
Минаха се няколко часа. Нервният момък чакаше нощта. В един момент просто му светна. Банката приключва работа в 22:00 часа. Остават 30 минути докато затвори. Младият мъж се сбогува с баба си, взе раницата си и тръшна вратата след себе си. Нощта отдавана се бе настанила на все още незаспалия град. Никакво движение по улиците. Юношата бързаше. Банката бе далече, а времето изтичаше. Ако чака до следващия ден, него ще обвинят за кражбата. Изневиделица се появява кола. Спира до младежа. Стъклото се вдига и се показва една глава. 
- Значи си ти! Ще ти отмъстим приятелче. Знаем къде живее гаджето ти. Казвайки тези думи, шофьорът затвори стъклото и отпраши с мръсна газ. Младежът чак сега осъзна какво се бе случило през деня. Докато той беше на сигурно при баба си, двамата бандити, незнайно как за него се бяха измъкнали от полицията и бяха проследили приятелката му до дома й. 
Той заряза банката и затърча с всичката си останала сила към дома на любимата. На места намаляваше скоростта, за да си почива, доколкото това бе възможно. Забеляза кръстовището и светофара, зад който се намира къщата на приятелката му. Ускори още повече. И от тук натам знаете. Сега той лежи в локва от кръв, едната му ръка е почти откъсната, от дрехите му не е останало почти нищо, заради търкането им по асфалта. Само панталонът малко се е позапазил. От носа и устата му шурти кръв като от фонтан. Около и върху него има стотици зелени хартийки. Колата, която го блъсна, продължи своя път, без дори да спре. В нея бе приятелката на младежа. Тя също като него е бързала да го спаси от бандитите. Тя също като него е била предупредена. Сега тяхната връзка вече я няма. Момчето умря като герой, а момичето уби този герой. Двамата бандити се прибраха в къщата си и отвориха шампанското. Те успяха. Дъщеря им и онзи мерзавец, както бащата казваше на мъртвото вече момче, са разделени. Те изпълниха успешно мисията си. Познавайки се добре с бабата на младежа, тримата изработили този план и успели да ги разделят завинаги. Проклетата му баба изобщо не го харесваше. Тя смяташе, че внукът й я е изоставил заради момичето и силно желаеше смъртта му. Момичето не влезе в затвора заради убийството, момчето беше обвинено за грабежа на банката, старицата и двамата родители продължиха да живеят нормалния си живот, а целият този цирк с катастрофата беше определен като нещастен случай, без да има виновни.

Автор: Божидар Пежев, 16 години, град Панагюрище

@bgmateriali.com

Изтеглиsave