ГЛАВАТАРЯТ, КОЙТО ИСКАЛ ДА ПЛЕНИ МЕСЕЧИНАТА (Анализ)

 

          ■ ПРИКАЗКАТА    
          В приказките на балканските народи често се разказва за отнемането на някакво благо и възвръщането му от герой след поредица от изпитания. Също така популярни са сюжетите за небесните светила – слънцето, луната и звездите, които понякога са одушевени (олицетворени).
          Турската народна приказка „Главатарят, който искал да плени месечината“ преплита в себе си тези два пътуващи сюжета, но и нарушава познатите от тях фолклорни схеми.

          ■ СЮЖЕТЪТ    
          Сюжетът следва характерните за вълшебните приказки съдържателни моменти, но заедно с това ги преобръща. Има изгубена и възстановена хармония, има възлагане на задачи и изпитания. Нищо обаче не се случва по вълшебен начин. Вместо геройства и победи се описват злодеяния и поражение.
          В началото е представен благоденстващ град, прочут с животворната сила на красива девойка. На богатствата му завижда страховит главатар. Заедно с воините си той завладява и опустошава града. Иска да грабне и девойката, но тя се разболява, като губи своята хубост и чудни способности. Изпаднал в безизходица главатарят свиква най-мъдрите хора за съвет. Те предлагат решение - главатарят трябва да извърши „голям подвиг“. По думите на най-стария от тях трябва да плени месечината. Само тогава благополучието на града и дарбите на момичето отново ще се възвърнат. Решен на всичко, самонадеяният и глупав главатар потегля на поход със своите воини. По пътя към владенията на месечината обаче претърпява поражение. Оцелелите и техният предводител безславно се завръщат в града. Там са посрещнати от неговите жители и с общи сили са прогонени. Така в края щастието и благоденствието отново са възстановени и всички заживяват в мир и доволство.

          Сюжетът се гради върху три основни противоборства (конфликта). Успешното им разрешаване води до важна поука: красотата, щастието и благоденствието не се завоюват със сила. Те трябва да се изградят и заслужат с любов и постоянство.

          ■ ГЕРОИТЕ    
          Героите в „Главатарят, който искал да плени месечината“ приличат на тези във вълшебните приказки, но и се различават от тях.
          Основен герой е главатарят. Той има функцията на вредител – напада и опустошава благоденстващия град, заробва жителите му и разрушава щастливия им живот. Той също е лъжегерой и фалшив претендент. Въобразява си, че чрез уж героическата си постъпка ще възстанови онова, което сам е унищожил. Пленяването на месечината всъщност е вид вреда. Главатарят иска благо, което принадлежи на всички.
          Мъдреците напомнят на мъдрите помощници от вълшебната приказка. Техният съвет обаче има за цел не да помогне, а чрез поставянето на невъзможна задача – пленяването на месечината – да се освободи градът.
          Вместо юнак, който да надвие вредителя и да възстанови нарушената хармония, в приказката тази функция се изпълнява от жителите на града. Действията им са пример как силата на общността и мъдростта на умните хора могат заедно да надвият злото и глупостта.
          Красивата девойка и нейният баща също са важни герои, макар че присъстват само в началните моменти от сюжета. Именно хубостта на момичето е поводът градът да стане богат и прочут. Подобно на героите от вълшебните приказки девойката притежава особени умения – дарява дълъг живот, лекува, твори блага. Лишена е от тях обаче не заради омагьосване, а защото изгубва щастието и радостта от живота.
          В приказката „Главатарят, който искал да плени месечината“ героите трябва сами да се справят с изпитанията, без магии и вълшебства. За да разрешат проблемите си, те използват своите положителни качества – добронамереност, мъдрост, ум, съобразителност, решителност, вяра в силата на доброто. Така желанието на бащата на красивата девойка за „добруване“ превръща града в благодатен. Знанието на мъдреците и обединеният отпор на жителите избавят града от властта на главатаря. А тези, които са глупави и водени единствено от силата на разрушението, не успяват в изпитанията. Такава е съдбата на главатаря и на неговата войска.
          Като герои са представени и природните стихии, звездите и месечината. За разлика от други приказки и легенди те не са основни герои. Не се обяснява възникването им, нито влиянието им върху човешкия свят, както е характерно за фолклора. Те са само средство да се покаже безумната самонадеяност на главатаря. Въведени са по необичаен начин. От една страна, те са одушевени - облаците „се тръшкат о земята“, върховете се люлеят, гръмотевиците размахват мечове, звездите прикриват с телата си месечината. От друга страна, разказвачът допуска това да е една обичайна буря. („Ала не току-тъй старите хора казват, че по високите места всякога вилнеят страшни бури“.)

          ■ ТЕМИТЕ    
          Както вече много пъти казахме, приказките обсъждат вечните теми, които вълнуват човека – за щастието, благоденствието, разбирателството. Чрез тях се задават модели на поведение и примери за това как злото може да бъде наказано, а доброто – възнаградено.
          Така и приказката „Главатарят, който искал да плени месечината“ по свой начин пресъздава тези вечни теми. Приближава ги до личния опит на човека и до познатите му от всекидневието средства за решаване на проблеми. В тематичния център на творбата вече не е подреждането на света чрез магически сили и в конфликт със свръхестествени същества, а една „нова магия“. Това са „магиите“ на човешката мъдрост, на знанието и на добронамереността. Всеки човек може да ги овладее, стига да следва пътя на доброто.

          ■ ПРОСТРАНСТВОТО    
          За разлика от вълшебните приказки пространството в „Главатарят, който искал да плени месечината“ чертае един по-обикновен свят. Вместо царство-господарство се представя град, макар и не съвсем обичаен. Вместо в „омагьосана гора“ героите странстват из „камънаци и пущинаци“, край дълбоки пропасти, катерят високи планини и върхове. Два решителни конфликта в сюжета – завладяването и освобождаването на града – се разгръщат именно в градското пространство.
          Защо е така? Приказките на отделните народи възникват много по-късно в сравнение с митовете, легендите и вълшебните приказки. На този етап хората все повече приближават приказните сюжети до своите човешки мерки. Така човек по-лесно съпоставя посланията на приказката със своя личен опит и извежда нужните поуки.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave