Христо Смирненски
    Гневът на робите

    Сред дворците ви трепнат разцъфнали вишни
    и доволството блика навред,
    но защо са печални трапезите пищни
    и защо властелинът е блед?

    Безутешни са вашите светли градини —
    пролетта ви орося в сълзи,
    и зловещата сянка на бурни години
    неотлъчно и властно пълзи.

    Първомайския блясък е страннозлокобен,
    вред земята тресе се, дими,
    и пред вас, изпод тежкия камък надгробен,
    страховита закана гърми.

    А редят се тълпите бездомни и боси,
    над стъгдите разлива се рев.
    Като облак високо, високо се носи
    и боботи червеният гнев.

    Той възбликва сред робските черни талази,
    запламтя посред бранни поля —
    из ония полета, където полази
    огнелика червена струя.

    А от него сега потъмнява лазура
    и убийците тръпнат навред;
    не затихва, не млъква великата буря
    и люлее се стария свет.

    Безутешни са тези разцъфнали вишни
    и в златото ви гибел се крий —
    над палати, казарми и пирове пищни
    днес червеният призрак се вий.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave