Димчо Дебелянов
    Гора

    Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
    и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
    меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,
    виши колони непреклонни успокоената Гора.

    Там дремят приказки старинни, там тае звънка тишина
    и в безответните й скути, като вълна подир вълна,
    заглъхват хоровете страстни на многогласното поле
    и подслон верен в час вечерен намират морните криле.

    И знае пътникът отруден, че в презнощ тръпните листа
    с участен ромон ще му спомнят на миналото повестта,

    в зори низ глъхнали присои, далек от полски прах и дим,
    пред него повтор ще въстава животът ласкав и любим,
    а денем, лик когато свежда над примирената вода —
    ще вижда прежните копнежи там мъдро спящи навсегда.

    Че дълги дни към хубост вярна в набег безцелен устремен
    той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
    и сам е свърнал — на Гората в съкровищните самоти,
    последна радост да изведа, последна скръб да приюти…

    Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
    и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
    меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра —
    виши клони непреклонни успокоената Гора.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave