Произведението на Софокъл “Едип цар” е признато за съвършена драматургична творба в старогръцката литература, поставяща проблема за човешката съдба, зависима от волята на боговете, определяща нравствения свят на героите в нея. Централна фигура в Софокловата трагедия е Едип. Същността му се определя от факта, че е поставен между нравствено-етичните норми и крайните проявления на човешкия характер, а именно високомерността, грубостта и гордостта, раждаща тираничност.

Станал жертва на съдбовна обреченост, той е извършил страшно престъпление, за което дори не подозира. Въпреки ориста си, тиванския цар упорито върви към предначертаната от самия него съдба, която носи собствената му трагична вина, кореняща се не в отцеубийството и в кръвосмесителния брак с майка си Йокаста, а в поведението му – в прекомерната му гневливост, надменност и гордост, в хюбриса, в който изпада. Това го прави арогантен и тираничен.

В началото на трагедията Едип е представен като справедлив и доброжелателен цар, носещ високо чувство за отговорност и изключителен ум. Постигнал много успехи, доказал на думи и дела, че е мъдър и грижовен владетел, Едип бива почитан и ценен от поданиците си, които го величаят и наричат “най-велик сред смъртните”. Между владетел и народ цари разбирателство, хармония и взаимно уважение.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com