ГЮСТАВ ФЛОБЕР (1821 - 1880)
НАЧАЛОТО НА МОДЕРНИЯ РОМАН И ПЕРФЕКЦИОНИСТЪТ ФЛОБЕР

 

          Гюстав Флобер е роден на 12 декември 1821 година в град Руан в семейството на лекар. Учи в родния си град в престижния лицей „Пиер Корней“. През 1840 г. заминава за Париж да следва право. В столицата се запознава с редица дейци на културата, сред които е самият Виктор Юго. През 1846 след пристъп на епилепсия напуска Париж и прекъсва следването си. Установява се в наследственото си имение Кроасе, където живее почти до смъртта си. От 1846 до 1854 г. поддържа връзка с поетесата Луиз Коле, в запазените писма до която споделя много за тайните на литературата. В периода 1849 - 1950 г. година пътува из Ориента, посещавайки Египет, Сирия, Бейрут, Родос, Йерусалим, Константинопол и Атина. След това обикаля почти цяла Италия. По-късно, през 1857 г., посещава и древния град Картаген, за да събира сведения за романа си „Саламбо“.
          Макар и да живее изолирано в Кроасе, Флобер създава около себе си широк и сплотен писателски кръг: Жорж Санд, Емил Зола, Алфонс Доде, братя Гонкур, Тургенев и др. Взима под крилото си и своя млад съгражданин Еи дьо Мопасан, който го почита като учител в писателското изкуство. Започнал да пише сравнително млад, Флобер не е много плодовит писател, защото държи на изискания стил и точния изказ. Сред по-известните му произведения са: „Мадам Бовари“ (1856), „Саламбо“ (1862), „Възпитание на чувствата“ (1869), „Изкушението на св. Антоний“ (1874).
          Привързан много към своята племенница, Флобер продава имението си, за да погаси дълговете на мъжа й, и се разорява малко преди смъртта си. Умира от сърдечен удар на 8 май 1880 г.

          НАЧАЛОТО НА МОДЕРНИЯ РОМАН И ПЕРФЕКЦИОНИСТЪТ ФЛОБЕР

          Ако сравним написаното от Гюстав Флобер с творчеството на другите автори реалисти, ще забележим една показателна отлика - голямата разлика в обема. В това отношение Балзак е най-характерният пример - неговият проект за всеобхватно представяне на съвременната му реалност предвижда 144 отделни книги, от които той успява да напише над 90. Макар и не чак толкова продуктивни, но и другите реалисти оставят значително по обем литературно наследства: Зола, Толстой, Достоевски, Томас Ман създават цели светове, населени с огромно количество герои, чиито съдби изграждат колективния портрет на човека в буржоазното общество с неговите типични проблеми, възгледи и ценности. В сравнение с тази огромна планина от книги трите завършени романа на Флобер, както и няколкото останали проекти - романтичната драма „Изкушението на свети Антоний“, трите разказа: „Обикновено сърце“, „Легендата за свети Юлиан Гостоприемец“ и „Иродиада“, както и незавършеният роман „Бувар и Пекюше“ изглеждат направо незначителни за четиридесетгодишна литературна кариера. Дори и ако към тях се прибави обемистата преписка на писателя е различни негови съвременници, нещата не се променят особено. Очевидно за всичко това има някаква важна причина.
          Тя се корени в съвършено различната задача, която си поставя Флобер като писател, и в различния подход към действителността. Според него задачата на реалистичната литература не е да представи преди всичко обществените отношения и в тях да търси ключа към познанието за човека. Напротив, смята той - литературата трябва да се съсредоточи върху човека сам по себе си, за да разбере как неговата природа се отразява и на обществата, които създава. Затова не се ограничава само до изобразяване на съвременната му действителност, както правят другите писатели реалисти, а се насочва към повратни момента от човешката история, които заради своята изключителност са в състояние да разкрият повече за човешката природа. Особено го привличат религиозните доктрини, разглеждането на които му позволява да навлезе в дълбочината на любимата си тема - какви са възможностите на човешкото познание. Възгледът на Флобер по този въпрос е подчертано песимистичен - той смята, че човекът не е способен на истинско познание, докато посредствеността е навсякъде. Особено категорично този възглед е прокаран в недовършения му роман „Бувар и Пекюше“ - мрачна сатира за двама приятели, кописти по професия, които решават да превърнат мечтите си в действителност и опитват най-различни проекти, в които се провалят, като накрая са принудени да се върнат към копирането.
          Що се отнася до подхода му към действителността и към писането, Флобер е още по-своеобразен. На първо място, той променя изцяло начина, по който повествователят разказва историята. При писателите реалисти от предишното поколение повествователят е ясно различима фигура: той представя героите, описва, съобщава това, което не може да се види и чуе - мислите, желанията, намеренията на героите, техните тайни желания, обяснява причините за действията им, коментира, дава оценки, вади заключения. Тази техника на разказване започва още с Омир, господства в английския просвещенски роман и до появата на Флобер е била единствената, използвана за писане на романи. Всичко това напълно отсъства при Флобер. Неговият повествовател се скрива напълно зад изобразения свят. И това е така, защото писателят не иска да дава оценки на своите герои. Нито да изразява съчувствието си към тях, защото смята, че не го заслужават, нито да ги съди, защото приема, че е под достойнството му да изразява своята ненавист към тяхната дребнавост и посредственост. В резултат на този отказ се появява типичната флоберовска безстрастност, с която той изцяло предоставя на читателя правото да реши каква позиция да заеме и каква морална оценка да даде на героите и техните постъпки.
          А по отношение на начина, по който Флобер пише, то и тук той си изработва свой собствен подход. От една страна, се потапя напълно в света, който създава, превъплъщава се изцяло в героите си дори и тогава, когато не ги одобрява. Както споделя сам писателят, докато пишел сцената със самоубийството на Ема Бовари, усещал вкуса на отровата в устата си. От друга страна, той се придържа към правилото за „Iе mot juste“ - точното слово. Работата му върху стила е изключително прецизна стигаща до крайност. Но писателят винаги се стреми да намери
онзи изказ, който ще предаде дълбочината на описваната сцена - трябва да стане ясно не само какво се е случило, но да се усеща и атмосферата на ситуацията. Или, както споделя е приятелката си Луиз Коле: „Дяволски мъчно е да се пише за посредствеността, да се запазят нейният облик, форма, думи...“
          Така, обновявайки изцяло метода на реализма, Флобер става родоначалник не само на натуралната школа във Франция, но и задава посоката, по която ще тръгнат редица значими писатели от края на 19. и началото на 20. век, като Чехов, Томас Ман, Фокнър и още много други.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave