„Две души“ на Пейо Яворов: вътрешният двубой на човека между светлината и мрака (Анализ)

     Още в началото е важно да се подчертае, че модернистичната лирика на Пейо Яворов изговаря една дълбока екзистенциално-философска драма. Поетът поставя личността в центъра на болезненото ѝ търсене на смисъл и вътрешна опора, след като традиционните опори на света – патриотичният идеал, религиозната сигурност, сигурните граници между добро и зло са разклатени. След разочарованията от националните неуспехи и след преобръщането на представите за надеждно бъдеще човекът остава лице в лице със своите тъмни съмнения.