Разказването. „Декамерон“ е творба, в която разказаните истории определено са по-значителни от разказвачите – младите хора, укрили се от чумата извън Флоренция. Според един от българските познавачи на „Декамерон“, проф. Исак Паси, разказвачите „присъстват като обикновени хроникьори... далеч от бурния и изпълнен с необикновени приключения живот на истинските герои на „Декамерон“ — героите на новелите... И не безплътните седем дами, нито пък техните трима кавалери, а стотиците търговци, монаси, вдовици, омъжени жени, момичета, крале, лекари, съдии, пирати, селяни, младежи, авантюристи са тези, които осигуриха вековния живот на „ Декамерон “, показаха типа на новия човек, написаха енциклопедията на ренесансовата човечност“ („Енциклопедия на ренесансовата човечност“). Това означава, че Мелхиседек и Саладин са много по-съществени герои на „Декамерон“, отколкото Филомена, която разказва за тях.
И все пак и разказвачите имат своето място в композицията на „Декамерон“, макар че им липсва силно изразена индивидуалност. Те осигуряват препредаването на разказите, изтъкават нишката на самото разказване.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com