ДЖОРДЖ ГОРДЪН БАЙРОН (1788 - 1824)

 

Джордж Гордън Ноуъл, шести барон Байрон е роден на 22 януари 1788 г. в благородническо семейство. На 10-годишна възраст след смъртта на прачичо си наследява семейната титла и родовото имение Нюстедското абатство в Нотингамшир, Англия. През 1801 постъпва в „Хароу“ - едно от най-престижните училища за благородници, а след завършването му отива в Тринити колидж, Кеймбридж.

Когато е на 17 г., Байрон започва да пише поезия, но първите му книги са посрещнати зле, което го кара да се обърне към сатирата. Без да е завършил с диплом университета, се отправя на традиционното за младите английски благородници пътешествие из Европа. След завръщането си публикува през 1812 г. първите две песни от „Странстванията на Чайлд Харолд“. Те са приети с голямо одобрение, за което самият Байрон казва: „Събудих се една сутрин и бях знаменит“.

По време на пътуванията си посещава Източното Средиземноморие, запознавайки се с османската и персийската култура и исляма. В резултат на това пише четирите си ориенталски приказки: „Гяур“, „Абидоската невеста“, „Корсар“ и „Лара“. Прекарва известно време в двора на Али паша от Янина, а след това посещава и Атина.

След няколко любовни афери и свързаните с тях скандали, през 1815 г. Байрон се жени, но бракът е несполучлив и скоро се разпада. За да избяга от обвиненията и клюките, през 1816 напуска Англия. Заради симпатиите му към Наполеон Франция му отказва убежище. Затова той отива в Швейцария, където се запознава с английския поет Шели и бъдещата му жена Мери, авторката на „Франкенщайн“. През 1817 г. пътува до Рим, а след завръщането си публикува „Манфред“ и „Каин“. Мести се във Венеция, където скоро става център на обществени скандали. Между 1818 и 1820 г. пише първите пет песни на „Дон Жуан“. Между 1821 и 1822 година успява да завърши и песни 6 - 12. Това става в гр. Пиза, където е заточен от венецианското висше общество заедно с любовницата си - графиня Гуичоли. До 1823 г. живее в Генуа, където се отегчава от еднообразния живот. За да избяга от скуката, приема призива на гръцкото движение за независимост и става един от видните му деятели. В началото на 1824 г. пристига в Месолонги, Западна Гърция, където заедно с водача на движението Александрос Маврокордатос планират атаката на крепостта Лепанто. Но се разболява от треска и на 19 април 1824 г. умира.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave