„ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК“, ДИМИТЪР ТАЛЕВ 
(„Корени и гранки“ – Четвърта част)

 

          1. ТВОРБАТА И НЕЙНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

          Съдържанието на Четвърта част накратко

          Рафе Клинче признава на Лазар, че Катерина е бременна от него. Лазар съобщава това на майка си Султана, която не приема дъщеря й да лепне такъв срам на рода. Султана отива при една туркиня знахарка и взема биле за помятане. Отварата се оказва смъртоносна за Катерина. Погребват я наскоро след приятелката й Божана, която умира от туберкулоза.
          А Ния, единствената дъщеря на чорбаджията гъркоман, моли баща си да вземе Лазар на работа в дюкяна. Влюбена в него, тя се надява това да ги сближи. Напразно. Деликатно, но твърдо Лазар отказва на изпратения да преговаря с него хаджи Захария Мирчев. Не иска преспанци да мислят, че се жени за богатството на Аврам Немтур. Ния е изпратена от обидения Аврам при леля си в Битоля.
          Пролетта идва в Преспа буйна и неудържима. Народът се отърсва от застоя на зимата и се изправя като един срещу гръцкото богослужение в църквата, воден както винаги от Лазар Глаушев. Чорбаджи Аврам Немтур и наместникът решават да прекършат устрема на хората, като изпратят наемен убиец на водача им. Вербуван е срещу пари турчинът Али, който има стара разпра с Лазар – пак за Ния, дъщерята на Аврам. Но Али успява само да рани Лазар, макар да стреля от три-четири крачки зад гърба му на улицата. В решителния момент от убежището си изскача Стойна Нунева и хваща убиеца със силните си ръце. Тя всяка вечер чака Лазар прикрита, за да го наблюдава тайно.
          Турчинът избягва от местопрестъплението, а раненият оздравява след дълги дни борба със смъртта, усърдно лекуван от майка си. За кратко време Султана преживява две смърти, но не пада духом. А Лазаровият другар Андрея Бенков повежда двеста-триста души, които позорно изгонват наместника от Преспа. Убиецът Али е покровителстван от каймакамина и подучен да избяга в Стамбул. Но преди да замине, той подпалва дюкяните на Аврам Немтур, понеже е отказал да му изплати цялата сума за неосъщественото убийство. Чорбаджията получава удар и ляга на смъртно легло. Ния се връща от Битоля, а в края на лятото осиротява. Бедността й премахва последната пречка Лазар да се ожени за нея, защото той не иска да бъде Аврамов зет и да ползва богатството на идейния си противник.
          За сватбата на Лазар и Ния майстор Рафе Клинче довършва иконостаса на новата църква. Чудна дърворезба, чудно изкуство! Преплетени клонки и кацнали птички върху тях, които пеят като живи. Когато сватбарите излизат, майсторът въвежда в църквата пред олтара Стойна Нунева, за да й покаже нещо скрито. На иконостаса са изваяни неговият образ и този на Катерина. Последният се вижда обаче, когато към него се поднесе светлината на свещта. Така както животът на Глаушеви е видян символично на светлината на железния светилник в дома им. А отдолу има дата: град Преспа, месец декември, лето господне 1864-то. „По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят...“ – казва майсторът.
          После оставя момата, излиза навън и се ослушва. По плочите на притвора се чуват стъпки.

          2. ТВОРБАТА И СМИСЪЛЪТ

Четвърта част – „КОРЕНИ И ГРАНКИ“

          Конфликтите и героите 

          Родовите конфликти
          „Битовизмът“ на Димитър Талев, за който често говори критиката, опира до вещото изображение на сцени от традиционния живот на българите. Сватбата на Нона, сестрата на Лазар и Катерина, обаче е представена толкова подробно – в цели две глави от четвъртата част на романа – не само заради ефекта на празничния ритуал. В нея зреят две други, по-значими сватби – несъстоялата се сватба между Катерина и Рафе Клинче и очакваната, предпоставена сватба на Лазар и Ния. Развръзката и на двете е продиктувана от законите на рода.
          Сватба между Катерина и резбаря не може да има, защото дързостта на девойката е предизвикателство, което надхвърля търпимостта на патриархалния порядък. Наистина и Султана навремето се е изправила срещу консерватизма на преспанското общество, прибирайки в плевнята, в двора си чужд мъж, селянин при това. Но го е сторила в името на рода, за да продължи изтънялата нишка на прочутия хаджи-Серафимов род. Сега Катерина се среща тайно с мъж, с когото не е минала под венчило. Резултатът от нейните действия разрушава устоите на рода, злепоставя го в очите на обществото. Реагирайки остро, Султана си е останала същата, неотклонно следвайки своите жизнени приоритети. Тя не се е променила, но се е променило времето около нея – битовото време на Преспа и историческото време на българския народ. Дори и да се омъжи за Рафе, ако роди твърде рано след брака, Катерина би взривила устоите на родовия морал и на патриархалната нравственост.
          Сватбата между Лазар и Ния е неизбежна. И причината за това е не само психологическа – хубостта на Аврамовата щерка и любовните трепети на Султаниния син. Освен че чорбаджийската кръв на хаджи Серафим ще бъде подсилена от чорбаджийската кръв на Аврам Немтур, причината е продиктувана и от цялостния епически замисъл на четирилогията. Там Ния има особено място. За да се противопостави със силния си характер на силния характер на Султана в „Преспанските камбани“. За да се повтори драмата на бездетството – деветнайсет години при майка й, седемнайсет години при нея. Изпитания на любовта, издържани успешно както от Аврам Немтур, така и от Лазар. Ния е наполовина гъркиня по майчина линия, а нейният единствен син Борис Глаушев ще преживее в „Гласовете ви чувам“ изпепеляваща и трагична любов към младата гъркиня Ангелика Милонас. Етническият безпорядък и кръвните смесици в българска Македония – ето част от обясненията за неразплетения възел на историческата й съдба.
          В създалата се ситуация Султана действа обмислено, разумно и целенасочено, още повече че болестта на Божана й разчиства пътя. Старата Глаушевица владее отлично инструментите на женската власт. В Лазар тя вижда трудния противник в лицето на мъжа и затова му противопоставя Ния. Вижда лесния противник в лицето на сина и затова му се противопоставя самата тя. Но какъв противник й е Лазар на нея, всеотдайната майка, която му мисли единствено доброто! Султана ще сломи волята на сина си тъкмо защото го обича. Пред майчината власт на любовта синовни прегради не съществуват. Пък и няма как гъркоманът Аврам Немтур да стане причина да се повтори сюжетът от Верона. Нашенските Монтеки и Капулети постъпват много по-различно и прагматично, защото историческите условия са други, а и предразсъдъците също.

          Личните драми
          Личната драма на Лазар достига апогея си в драмата на избора. Всъщност той е избрал категорично Божана, за да остане верен на идеята, на която служи. Но дали е лесно да се пребори със себе си, с мъчителното противоречие между разум и чувства, с напрегнатия диалог между различните гласове в душата си?
          Съвсем в логиката на романа Стоян Глаушев е изолиран от семейната стратегия на жена си. Така може да се обяснят детинската му спонтанност и импровизираната му поривност при заявката за годежа на Лазар с Божана. И понеже наистина е дете, него не само Султана не го слуша. Не го слушат и младите. Даже не изпитват потребност да му обяснят истинската причина за неочаквания развой на събитията. Бащата селянин ще си остане само регистратор на фактите в логиката на живота. Просто от него нищо не зависи извън работата в дюкяна. Както на децата обясняват родовия процес с намесата на щъркела, така и на Стоян му поднасят градски приказки за необремененото му от грижи селско съзнание.
          Аврам Немтур не е еднопланов образ на злодей. Преспанският народен враг не е Кириак Стефчов или чорбаджи Юрдан от „Под игото“. Той има своята човешка драма, своята бащина болка, която го размеква и го прави отстъпчив. У Аврам се обажда психологическият комплекс на Балзаковия дядо Горио. Той е пренесъл върху дъщеря си горещата страст към отдавна починалата си съпруга. Затова не се е и оженил втори път. Затова е склонен да пренебрегне чорбаджийската си гордост по отношение на Лазар. Аврам Немтур също се бори със себе си, но тази драма е от друг порядък.
          Напразни са усилията на хаджи Захария Мирчев да помири народния враг и пламенния патриот. Неговото сватовничество е предварително обречено, затова и писателят не му е отделил и ред, представил го е в ретроспекция. Да бъде съблазнен Лазар с хубава жена и богатство в ущърб на обществената кауза, е почти толкова абсурдно, колкото абсурдно би било майка му да приеме в дома си безродния пришълец Рафе Клинче. Поведението на Лазар е стратегическо. Той пази моралната чистота на идеята. И Лазар, и Султана имат своя представа за дом. Само че в тази на сина задължително трябва да има съгласие с бъдещето, а в тази на майката – с миналото, с рода и завета на предните. У Султана още е жив дядо й хаджи Серафим Огненов, а у Лазар вече се усеща духът на Милостивия – на дълго лелеяния му син Борис Глаушев, бъдещия революционен водач на Македония („Гласовете ви чувам“).
          Резбарят Рафе Клинче няма никакъв шанс да се впише в дома на Глаушеви и в родовия свят на четирилогията. При него усещането за другост, за различие е толкова голямо, че го оставя в периферията на живота. Той е друг човек, с друг характер. Неговият занаят е друг, различен от останалите. Неговото пиянство е друго и неговата любов е друга. Но каква е всъщност тази другост, майсторът не може да дефинира. Ще я дефинираме ние. Това е другостта на избраника на музите, на твореца с малка буква, който със своите вдъхновения върху дървото достига хармония, съизмерима с тази, която ни е оставил Творецът с главна буква. А какво общо има това с малкия свят на Султана, с нейните простички планове за бъдещето? Ето тук е драмата. Вдъхновеният художник не е в състояние да се справи с простите дилеми на битието. За какво е тогава грешната любов на Рафе Клинче към Катерина? За да постави на изпитание характерите. Девойката не може да го издържи и умира. Майката още веднъж доказва демоничната сила на характера си и волята да отстоява принципите си. Вярно, че смъртта на Катерина е една жестока майчина драма, но заедно с това тя е драма на силния характер. А художникът ще изчезне от полезрението на читателя, ненужен за сюжета, както впрочем е пристигнал в Преспа и както е живял там.
          Забременяването на Катерина от Рафе Клинче е поредното нарушение на патриархалните норми в хода на сюжета. Дързостта на щерката изглежда аналогична на дързостта на майката преди години. Аналогията се натрапва в ума на самата Султана, но тя има своето оправдание – тогава е била чиста пред съвестта си независимо от злата мълва сред хората. Сега дъщеря й Катерина е на път да взриви устоите на рода, като износи копеле или се сдобие с първа рожба без време. А майсторът е човек от друг свят, комуто старата Глаушевица няма доверие. Прилагателното „нередовен“ е простодушно формулирана оценка на патриархалния оценъчен морал, в основата на която стои виждането за човека на изкуството като стихиен и непредвидим. Възрастната жена не желае да коментира понятието „дарба“, употребено от сина й. В свят на строго регламентирани роли и подредени стойности то изглежда неразбираемо и даже вредно. При всички случаи то не се вписва в разбиранията на патриархалния човек за разумност и щастие.
          Шокът на майката при вестта за греха на дъщерята не е в състояние да я дезориентира и лиши от инициатива. Султана има способността да действа твърдо в критични ситуации, да отстоява и налага волята си. В началото на романа това го е усетила престарялата баба хаджийка. После го усеща седемнайсетгодишната Катерина. А в „Преспанските камбани“ ще го изпита на гърба си снаха й Ния. У Султана драмата на духа винаги е краткотрайна и е подвластна на разбирането й за правилност и житейска целесъобразност. Не е случайно сравнението на повествователя, когато след кратък плач до мъртвото тяло на дъщеря си тя се изправя пред света на живите „като боец за последна битка“.
          А Катерина няма защо да обяснява на майка си причините за своя грях. Десетилетия по-късно гъркинята Ангелика Милонас ще се отдаде по същия начин на Борис Глаушев в „Гласовете ви чувам“. Светът, дори патриархалният, не се управлява само от правила и норми, от мерки за разумност и целесъобразност. В света на Талевите герои бушуват силни страсти, които ги повличат към гибелни бездни. Рафе Клинче е магнетичен мъж тъкмо за девойка като Катерина, в чиито жили тече кръвта на прадядо й хаджи Серафим Огненов. Като него тя е готова да рискува всичко в името на успеха. И за нейния дух е тясно пространството на Преспа. Оковите на рода стягат сърцето й. Катерина не може да бъде плодовита съпруга като снаха си Раца Кочовица или хрисима жена като сестрите си Манда и Нона. Тя приема предизвикателствата на любовта и в авантюрата на чувствата губи битката със суровата логика на живота.
          Смъртта на Божана сякаш предизвестява тази на Катерина. Или по-скоро е предчувствие за нея. Двете приятелки са трагично обречени по различни причини. Божана Бенкова няма място в живота на Лазар, където трайно ще се настани Ния. Туркинята врачка, при която отива Султана да иска биле за помятане за Катерина, обслужва предразсъдъците на епохата, каквато е функцията и на знахарката в „Преспанските камбани“, при която Султана отвежда бездетната си снаха Ния. И в двата случая старата Глаушевица балансира рисковано между живота и смъртта и въпреки страха си от Бога влиза в облог с дявола. В първия случай тя губи катастрофално и плаща твърде висока цена – смъртта на детето си. Във втория само моралната устойчивост на Ния я предпазва от изкушението на Таки Брашнаров, подтикнат към нея от същата знахарка, при която свекърва й е дирила помощ. Дали Султана търси биле за помятане, или биле за зачеване, е все едно. Тя престъпва Божите закони, меси се непозволено във великия промисъл на природата и извършва грях. Но човекът е толкова слаб и ограничен в своите знания, че кой друг би му потърсил сметка за безсилието пред голямата неизвестност на съдбата? Както казва Христос – който е праведен, нека пръв да хвърли камък...
          Забележителна е само почтеността, с която Султана се издължава на туркинята след смъртта на дъщеря си. Патриархалният свят за разлика от модерния не познава измамата. Неписаните закони са по-силни от писаните. Човекът е предвидим като поведение, макар природата да е непредвидима. А днес, през XXI век, когато до голяма степен се научихме да проникваме в нея и да я предвиждаме, направихме ли човека по-предвидим и по-морален?

          Развръзката на обществените и личните конфликти
          Пролетната буря в Преспа донася и пролетта на народното пробуждане. Водени от Лазар, младите вдигат народа срещу фанариотското богослужение и наместника. Природата се очиства от зимния застой, хората – също. Очиства се народът от сковаващия лед на чуждата реч.
          Ако е имало някакви илюзии за справедливост и законност на турската власт, за еднаквото й отношение към всички поданици на империята, след опита за убийство на Лазар те рухват. Даже сам каймакаминът закриля убиеца Али, като го съветва да си остане няколко дни вкъщи. Животът на българина не струва пукнат грош, когато турчинът реши да покаже бабаитлъка си. Турци, българи и гърци в една натежала от етнически противоречия, страдаща Македония. Бомба със закъснител, която ще избухне половин век по-късно в Балканските войни.
          Народният предател Аврам е грешник и трябва да си получи заслуженото възмездие. По ирония на съдбата то идва от ръката на убиеца, когото сам е наел за Лазар. Исус предупреждава дръзналия да го защити Петър, че който нож вади, от нож умира. Аврам се опитва да наложи волята си чрез престъпление и сам става жертва на престъпление. Да се търгува с афион, е позволено, но не и да се търгува със смъртта. Пожарът в чаршията трябва да заличи източника на тази позорна търговия.
          В системата от герои нарушители на обществените порядки Стоян е пръв, народът е последен. Народът нарушава правото на фанариотите да проповядват вярата му, да определят съдбата му. Затова с дюдюкания наместникът позорно е изгонен от Преспа. Точно когато Лазар е на смъртно легло, неговите сънародници прогонват историческата болест от своя град. Макар и с риск за живота, по-бедата е постигната.
          Лазар обича Ния, но няма как да обикне врага си Аврам. Няма как да обикне дюкяните му, златото му, къщата му. Дори и без чорбаджията те са пречка за свързване с любимата. Как иначе народният водач ще покаже, че любовта му е безкористна, че не се е оженил по сметка? Затова изгарят дюкяните на Аврам Немтур и Ния остава бедна. Сега тя може да влезе в Глаушевия дом без капка съмнение за компромис с гражданската съвест на Лазар.
           А Стойна Нунева? Тя го спасява на улицата, тя го закриля като орлица и трепери над него като майка. Не е Лазар човекът, който ще й каже „не“. Затова трябва да го каже Султана. А Рафе Клинче? Неговият път към дома на Глаушеви е затворен още със смъртта на Катерина. Неслучайно Рафе и Стойна остават сами в църквата, когато всички сватбари излизат. Те са двамата герои, отхвърлени от рода. Този род, който преминава като на филмова лента в ума на Стоян Глаушев. Ретроспекцията цели да извлече същината на епическата събитийност, да отсее главното от второстепенното. Животът на едно поколение отива безвъзвратно в историята, патриархалният човек намира своето патриархално щастие.
          Животът е преходен, всичко тече. Но остава вечността на изкуството. „По това ще ни познават людете някога“ – нашепва даровитият резбар пред великолепно издялания иконостас на недодяланата от природата мома. Нека Стойна си подсмърча. Нейната сватба се отлага засега. Отлага се и тази на художника, който ще изчезне ненадейно от сюжета на четирилогията, както е и дошъл. Но докато тече сватбата на Лазар и Ния, върху иконостаса наистина се осъществява символичната сватба на Катерина и Рафе Клинче. С помощта на светлината, разбира се. Светлината на свещта, поднесена към образите върху иконостаса. Светлината на железния светилник в този роман. Светлината на газената лампа в „Преспанските камбани“. Светлината на българския живот в Македония, представен така вълнуващо в „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.

           АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО

          1. Сюжетът: Действието на романа проследява живота на едно семейство, на едно поколение в сравнително големия македонски град Преспа между 1833 и 1864 г. Сюжетът се развива в два плана - родов и обществен. Между тях протича българската история в Македония от епохата на Възраждането. Заглавията на четирите части съдържат символни послания.
          2. Заглавието, началото и краят на творбата: Заглавието „Железният светилник“ има двоен смисъл. То насочва към един от предметите в дома на Султана и Стоян и заедно с това – към историческите промени на обществения живот. Началото идва с нарушаване на средновековните порядки, краят – с идеята за тържеството на патриархалната и родовата хармония.
          3. Мотивите: Мотивът за запазване и съхраняване на родовата традиция върви паралелно с мотива за историческото пробуждане на народа. В хода на сюжета се сблъскват родното и чуждото, представлявани съответно от патриотите и гъркоманите.
          4. Повествователят и героите: Образът на повествователя завладява със своето искрено родолюбие, със своето пристрастие към българската кауза в Македония. Героите му са хора от родния му край, те са му пределно познати като първообрази, подобно на героите на Иван Вазов от романа „Под игото“.
          5. Конфликтите: Основният конфликт в творбата е между българските родолюбци и фанариотите с техните претенции за духовно господство над народа ни. Паралелно с това върви и конфликтът между свободния избор на личността и повелите на родовата традиция или обществения дълг.
          6. Проблемите и ценностите: Основната ценност в романа, налагана от главната героиня Султана, е запазването на силата на рода. Проблемите идват със системата от герои нарушители – от Стоян Глаушев, през Султана и Катерина, до Лазар Глаушев и самоосъзналия се народ, който в края на романа изгонва битолския гръцки наместник.
          7. Посланието: Ние, българите, да отстояваме своето, в каквато и историческа ситуация да се намираме. Да се върнем към корените си и от тази гледна точка да търсим своето място в бъдещето.

          Обобщение
          • Романът „Железният светилник“ разказва за българския живот в Македония от епохата на Възраждането.
          • Действието му представя живота на едно поколение във времето от 1833 до 1864 г.
          • В родовия план на романа главната тема е самоосъзнаването на личността, а в обществения – самоосъзнаването на народа.
          • Талев е писател, който продължава Вазовата патриотична традиция.
          • Светът на Талевите герои е свят на завършени патриархални норми и ценности.
          • Сватбата на Лазар и Ния в края илюстрира тържеството на рода, а съдбата на Рафе Клинче и на Стойна Нунева – отхвърлянето от него.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave