Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, една от люлките на българския национален дух. Баща му е абаджия, но умира твърде млад и Димчо отрано трябва да поеме отговорността за семейството. През 1895 г. то се премества в Пловдив, където до 1904 година Димчо учи в гимназията. След това бъдещият поет се премества в София, където завършва Първа мъжка гимназия, в която са учили д-р К. Кръстев, П. П. Славейков, Т. Г. Влайков и още много бележити българи. Още като ученик започва да пише стихове, подражавайки на Пенчо Славейков, комуто се възхищава. Първите му стихотворения излизат през 1906 г. в сп. „Съвременник“ и веднага привличат вниманието на читателите към изгряващия нов талант.
След завършване на гимназия Дебелянов работи на различни места като чиновник, коректор, стенограф и др. – дребни службици, които винаги е оценявал като житейско нещастие и „затвор“. През 1910 заедно с Димитър Подвързачов издават „Българска антология“, в която събират най-стойностното от нашата поезия. През 1914 г. се създава литературният кръг „Звено“, обединен около едноименното списание, от което излизат само пет броя. В този кръг освен Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов влизат още Георги Райчев, Константин Константинов, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, Христо Ясенов, Йордан Йовков и Гео Милев.
През 1912 г. по време на Балканската война Дебелянов влиза в Школата за запасни офицери в Княжево. През 1914 г. постъпва на работа в Сметната палата, заради което е освободен от военна служба. Но когато избухва Първата световна война, обзет от угризения, че цветът на българската младеж гине по фронтовете, а той се крие в тила, се записва доброволец и заминава на фронта като командир на взвод. На фронта продължава да пише стихове, част от които са намерени по-късно. На 2 октомври 1916 г. подпоручик Димчо Дебелянов загива в сражение. Погребан е в двора на малката църквица в Демирхисар. По-късно близки и приятели пренасят костите му в родния град.