„Дон Жуан“ – Конфликтът като сблъсък на ценности

Байрон не разглежда войната по обичайния начин - като сблъсък между „нашите“ и „враговете“. В този конфликт „лошите" са не представителите на другите народи, а онези, които водят войни за задоволяване на егоистичните си интереси. Другите, които в тези войни губят дом, семейство и живот, са показани не като „добрите“, пример за подражание, а като жертви. Поетът, а заедно с него и читателят, взима тяхната страна в опита си да защити човешките ценности. Казано с две думи - конфликтът е между войнолюбците и мирните хора. Това противопоставяне има сериозно морално значение, защото стига до най-важния въпрос, стоящ пред човека: как трябва да се живее - като грабиш и консумираш безогледно или като създаваш благата си с труд и живееш в мир с останалите хора на земята? Този въпрос е отражение на основния конфликт на епохата - този между аристократичното съсловие - благородниците са по наследство воини и дипломати (водят война с преговори), и третото съсловие, гражданите. Дори реформаторът Наполеон, на когото Байрон симпатизира, повтаря стария модел - провъзгласява се за император и води безкрайни завоевателни войни.

В тази връзка стават разбираеми атаките на романтика Байрон към другите английски романтици, станали популярни като „поетите от езерната школа“. Един от тях, Робърт Сауди (комуто иронично е посветено въведението), като млад е привърженик на Френската революция с нейните граждански ценности, но когато партията на торите му осигурява титлата „поет лауреат“ (което във Великобритания означава „придворен поет“) и пожизнена заплата, той започва да защитава консервативните политически интереси. За Сауди английският философ и критик Уилям Хазлит, съвременник на Байрон, пише: „Той ухажваше Свободата като влюбен юноша, но тя му бе повече любовница, отколкото годеница; оттогава той се ожени за по-възрастната и не много уважавана дама, наречена „Законност“. Подобна съдба имат и други поети от „езерната школа“ - Байрон обвинява Уърдсуърд за близостта му с лорд Лонсдейл, който му осигурил синекурна служба в митниците. От друга страна, Байрон възхвалява Милтън, който не прави компромис между поезията и властта. Изводът се налага сам - поетът защитава не само мирния и съзидателен човешки живот, но и поезията като слово на истината. Според него поддържането на властта, използваща насилието и войната за собствени интереси - било чрез изобразяването на „героизъм и слава“, било чрез създаване на евтин сензационен образ, е двуличие, изразяващо фалша на епохата.

Така конфликтът, разгърнат в осма песен, става отражение на две противоположни представи за света. За едната от тях, аристократичната, войната е добро, даващо възможност на героя да се сдобие със слава, ордени, постове и богатство, без оглед на това колко „обикновени“ човешки животи са погубени. За другата, гражданската, войната е зло, пречещо на човека да живее в мир и труд. В тази представа поезията служи на правдата, а не се продава на властта. Най-ясно тази идея е прокарана в епизода, в който Дон Жуан спасява едно дете, изправяйки се срещу своите „братя по оръжие“.

Описването на едно конкретно историческо събитие - превземането на крепостта Измаил - е само повод да се разгледа и оцени войната от гледна точка на променящите се човешки ценности. Затова Байрон толкова често съпоставя описаните от него събития с различни литературни възприятия - от Омир до Шекспир. Той защитава модерния възглед, според който човешкият живот е абсолютна ценност, а религиозните различия не са основание за извършване на убийства и насилие (строфа 122). Според него подстрекателският език на пресата е „самоубийствено“ престъпление (строфа 125). Освен това патриотизмът трябва да е идеал, а не повод за грабеж, насилие и разруха (строфа 126). Посланието на поета е насочено не само към съвременниците му, но и към бъдещите поколения (строфи 135 и 136), то е своеобразно „пророчество“: „Макар че пея весело пред теб,/ми дава в заем струните си Феб / на тях да свиря и да пророкувам“. За това, колко прав е бил в своите предвиждания, можем да свидетелстваме и ние самите - и до днес войните, предизвикани от егоистични интереси и религиозен фанатизъм, са най-големият бич за човечеството.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave