Оноре дьо Балзак е писател, пресъздал в произведенията си реалистична картина от живота на френското общество. Първоначалният му замисъл е да създаде сто творби, които да бъдат включени в цикъла от белетристични творби “ Човешка комедия “. Техният брой обаче е осемдeсет и три. “Дядо Горио “ е произведение, в което се разкрива съдбата на влюбения до полуда баща. Освен неговия тежък живот творбата изобличава и други колоритни образи и явления от френската действителност.
В “ Дядо Горио “ Балзак отразява най – големия порок на обществото – парите. Пред себе си авторът вижда как старото възприемане за света се измества от силата, която притежава “ жълтият метал “. Той не скрива нищо от онова, което се случва в обществото. Това е причината романът да се превърне в реалистична картина на времето.
Действието се развива в дома на госпожа Воке. В него авторът представя с помощта на няколко герои основните черти на френското общество. Някои от тях са утвърдили характерите си, но има и такива, за които изборът предстои. Постепенно Балзак ни запознава със спекуланта дядо Горио, каторжникът Вотрен, студентът по право Растиняк. Те са типични представители на живота във френското общество. По този начин авторът постига своята цел – да противопостави богатите на бедните. Той ярко и точно възпроизвежда облика на Париж от средата на 19 век. Това е градът на модата, разкоша и суетата, но зад тази измамлива картина стои една друга действителност – тази на мизерията и корупцията. Обществото също се подчинява на тези закони. Така Балзак още с първите страници на “ Дядо Горио “ ни убеждава в този факт. Мизерията , която цари в пансиона на госпожа Воке, контрастира на богатите аристократични домове. Но хората не се различават много, всички са подвластни на парите. Желанието да ги притежават провокира множество долни качества, които могат да съществуват в душата на един човек – егоизъм, хищничество, обезценяване на човешката личност. По този начин авторът извежда на преден план, всичко скрито в душата на човека. Героите са индивидуалисти, които са подчинени на общия закон – парите. Благодарение на това свое качество са готови да направят всичко възможно, за да ги притежават. Този факт обединява, живеещите в дома на госпожа Воке.
Главният герой в романа е дядо Горио. Той е възрастен човек, изоставен от двете си дъщери. Като млад е бил беден, работел е при търговец на жито, като след неговата смърт е заграбил богатствата му. По онова време Горио решава да продължи търговията. Това е периодът на Реставрацията, житото е малко и много хора умират от глад. Горио се възползва от ситуацията, за да спекулира с цената на зърното. По този начин натрупва големи богатства.
Личността на дядо Горио, на която ставаме свидетели в пансиона, контрастира на тази от младите години на живота му. Той се е превърнал в беден човек, който е подвластен на любовта към дъщерите си. Героят е преминал през стълбицата на живота си. Първоначално е бил много богат човек, след това е разделил натрупаното богатство между двете си дъщери, а накрая живее в една мизерна стая от пансиона на госпожа Воке. Животът му е мъчителен – без капка любов и топлота е изоставен от децата си. Героят сам се бори за оцеляването си. До последния миг от живота си дядо Горио вярва, че е обичан от двете си дъщери, но в крайна сметка разбира каква могъща сила имат парите.
Изоставен от всички героят е подкрепян единствено от Растиняк. Той е млад човек, изпълнен с мечти и идеали. Воден е от порива да остане “чист като лилия“, но разбира, че във френското общество това е невъзможно. В него властват парите, а героите кроят планове за несметни богатства. Според Вотрен бракът по сметка е най – доброто средство за забогатяване. В това общество любовта се купува и продава както всичко друго. Постепенно, наученото от Растиняк още в детските години се забравя. С помощта на контеса Босеан студентът по право разбира, че с труд и примирение няма да постигне нищо. За човек като него без финансови възможности най – доброто решение е продажничеството. В последните страници на романа стигаме до извода, че Растиняк се възползва от този съвет, захвърляйки всички свои пориви и съображения. Интересното при образа на студента е неговият характер. Той се учи от живота и обществото, а не от книгите. Вижда пред себе си всичко онова, което дори не е подозирал, че съществува. Изисканите дрехи го подтикват да промени добродетелите си: “ Като се видя в нови дрехи, ръкавици, Растиняк забрави добродетелното си решение “. Честността, справедливостта и трудолюбието звучат изтъркано. В душата на младия човек се формира модерно мислене, което да му осигури място във висшето общество. В крайна сметка той се съгласява с мнението на Вотрен, че “богатството е добродетел “. Сегашната му цел е да се насочи към аристокрацията, където цари лукс, а не към правното образование. За Растиняк има още един начин за пробиване във висшето общество – това е любовта. За тази цел студентът е готов да сключи брак по сметка.
Растиняк не би стигнал до тези изводи без помощта на Вотрен. Годините, прекарани в затвора са му дали по – ярка светлина върху основните проблеми в обществото. В него властват парите, които се превръщат в мечтата на живота му. Докато Растиняк е воден от стремежа да намери място във висшето общество, то Вотрен иска да притежава плантации. Ние достигаме до извода, че при героите се наблюдават различни цели.
Растиняк, дядо Горио и Вотрен откриват щастието единствено в богатството. Героите попадат в едно блато, от което измъкване няма. Преследвайки парите, те забравят същностите си. Именно финалът показва съдбата на героите. Дядо Горио е изпратен от чужди хора в последния си час. Той приключва жизнения си път, а младият студент прави първата решителна крачка към аристокрацията. Растиняк погребва своята последна сълза, като веднага след това дръзко обръща гръб на мизерията. Мястото, на което взема това съдбовно решение, е гробището. То има символно значение, ако героят избере добродетелите, то това означава, че той ще се “ погребе “ сам, а ако поеме пътят към Париж ще преуспее. Растиняк избира втората възможност.
Според Балзак любовта е средство, бракът – сделка, а парите – висша сила. Героите ще постигнат целите си, достигайки само до една от трите възможности. Те се впускат в една жестока битка с живота. Авторът изобличава заобикалящия го, прогнил от основите до върха свят.
Романът “ Дядо Горио“ точно и вярно представя картина на времето от 19 век. Контрастният парижки живот поражда лично стрдание и нравствена човешка драма на героите, които извървяват трудния и дълъг път от щастие към нещастие.
@bgmateriali.com
