Еврипид - "Електра"

Биографични данни:  Еврипид е роден в остров Саламин през 480г. пр.Хр. Произхожда от знатен род и получава много добро образование. Като човек е много скромен и затворен в себе си. Притежава най-голямата библиотека в Атина. Умира 406 г.

Творчество: Авторът на  „Електра” има дългогодишна и плодовита творческа дейност. Написал е около стотина трагедии и сатировски драми, от които 18 са напълно запазени и до днес. Принос за това има Аристотел като казва, че „Еврипид се явява най-трагичен сред поетите”.

Най - известните му произведения са: „Медея”, „Вакханките”, „Електра”, „Иполит”, „Алекстида”, „Ифигения в Таврида”.

Принос и значение на творчеството му. Еврипид е философ на сцената, той определя човека за мярка между добро и зло. Излиза извън тесните рамки на атическата драма. Боговете и героите са представени в по-земен вид. По форма, трагедиите му се отличават от творчеството на Есхил и Софокъл. Ролята на хора е минимална, той служи за фон на разиграващите се събития или като музикален антракт между отделните епизоди. Композицията е разнообразна и оригинална. В някои трагедии има единство на действието, а в други се вплитат и странични мотиви. Основна отличителна черта на Еврипидовото творчество е неговата патетичност, разбирана като разрушителни страсти, преживявания на героите на сцената. В трагедиите си Еврипид вкарва теми като: - подхвърлените или изоставени деца; темата за любовта и ревността.

Недооценен и необичан от своите съграждани, последните си години поетът прекарва извън Атина, в двора на македонския цар Архелай, но след смъртта на Еврипид, атиняните му отдават дължимото. Издигат му паметник и славата му нараства още повече, като става образец на подражание на поети като Сенека, Корней, Расин, Гьоте и Шилер.

Съдържание и структура на „Електра”. Действието се развива пред бедна селска къща (между Аргос и Микена).

Действащи лица: Електра, Орест, Пилад, Селянин, Клитемнестра, Старец, Вестител, Диоскурите, Кастор, Полидевк, хор.

Агамемнон – цар на Микена, водач на похода в Троянската война, съпруг на Клитемнестра, баща на Електра, Орест, Ифигения и Хризотемида.

Клитемнестра – дъщеря на Тиндарей и Леда, сестра на Елена и Диоскурите, съпруга на Агамемнон, майка на Електра, Орест, Ифигения и Хризотемида.

Егист – любовник на Клитемнестра.

Ифигения – погубеното дете на Клитемнестра.

Пилад – приятел на Орест.

Диоскурите – юначни момци на Зевс (богове)

След края на Троянската война Агамемнон се завръща в родината си. Егист и Клитемнестра  го убиват и изгонват Електра и Орест от царството. Егист застава на трона, като заема мястото на Агамемнон.

Електра става съпруга на беден селянин, с когото живеят в мизерия и нищета. Тя изпитва унижение и горчивина от ненаказаното престъпление. Външният й вид и подстриганата коса показват нейното ниско социално положение. От уважение към нейното потекло, селянинът не я докосва и я оставя девствена. Техният брак е фиктивен.

След време Орест тръгва да търси сестра си, тъй като живеят на различни места. Той мисли за отмъщението, като синовен дълг, подсилен от повелята на Аполон.

 Случайно се среща с нея и вижда как тя страда. Старецът, който е отгледал Орест и извел някога на сигурно място  го разпознава и всички са много щастливи от срещата.

Мъжът на Електра е беден селянин, но достоен и с добро сърце. Той не се намесва. Стои безучастен. Загрижен  е единствено за жена си. Електра и Орест решават да отмъстят на майка си и Егист за убийството на Агамемнон. Измислят план.

Орест минава край земите на Егист, в момент, когато се пренася жертвен бик. Обичаят изисква, ако в този момент мине някой е канен той да извърши обреда. Егист кани Орест и Пилад на жертвоприношението, като дава възможност на Орест да заколи животното. Орест извършва ритуала, но след това убива Егист – убиеца на баща му. Един възрастен слуга го разпознава. Орест отнася тялото на убития в дома на сестра си.

Електра изпраща вест на майка си, че е родила дете и иска Клитемнестра да извърши ритуалните действия, т.е. да принесе жертва (животно) в чест на новороденото. Тя излъгва, но майка й не подозира това.

След пристигането на Клитемнестра, Електра започва да я съди за смъртта на баща си и я заплашва със същото. Майката се защитава и изтъква аргументи, че смъртта на Агамемнон е заслужена. Тя  напомня за съдбата на Ифигения, която става жертва в похода на Троянската война. Освен това е имал и любовница.

Електра обвинява майка си в суетност и смята че „разумната жена отстъпва винаги на своя мъж”. Така един правен проблем за убийство и отмъщение се свежда до моралния проблем за подчинението, което жената дължи на мъжа.

Електра е по-настоятелна от брат си в решението си да убият Клитемнестра. Орест се колебае, но Електра му напомня за дълга пред мъртвия баща. След убийството започват техните угризения и съжаления. Ужасени са от собственото си деяние. Намесата на Доскурите слага край на драматическото действие. Те признават справедливостта на отмъщението, но загатват и за несъгласието си с волята на Аполон царицата да загине от ръцете на собствените си деца. Електра и Орест отново се разделят, но този път завинаги.

Характеристика на героите. В хода на действието трагическият герой със своята настойчивост прави грешки – изпада в хюбрис, в заслепение, отказва да осъзнае и пренебрегва всички важни неща, което го довежда до крах. Такава е Електра. Тя не само е осиротяла и нещастна свидетелка на престъпленията, а е истинска жертва – омъжена насила за беден селянин, което я унижава и я осъжда на мъки и нищета. Съпругът й е странно съчетание – от добър произход и крайна бедност. Бракът е практически формален. През цялото време Електра не мисли и не говори за нищо друго осен за нещастието си, няма друга цел освен отмъщението и проявява непоколебимост. Като силно въздействащо средство за открояване на образа й е използван контрастът с Орест, на когото, като син и мъж, се пада да извърши делото. На моменти, той е готов да се откаже и дори се съмнява в правотата на предсказанието.

Електра сама пожелава да поеме убийството на майка си и сама изготвя план. Тя се изправя лице срещу  лице с Клитемнестра и й отправя своите категорични обвинения, но те придобиват съвсем ново звучене в контраст с оправданията  и цялостното поведение на майката. Орест е потресен, отчаян и разбит от собственото си дело, неочаквана е реакцията на Електра, която изведнъж е прозряла целия ужас на стореното. Промяната в Електра бележи връхната точка в нестандартния подход на Еврипид към трагическото. Той руши каноничния образ на водещия трагически герой, който никога не се смирява и не се отказва от себе си, дори пред лицето на нечовешкото страдание или смърт. Електра е пречупена.