Димчо Дебелянов
    Един убит

    Той не ни е вече враг —
    живите от враговете
    бурна ги вълна помете
    нейде към отсрещний бряг.

    Ето, в хлътналия слог
    легнал е спокойно бледен
    с примирена скръб загледан
    в свода ясен и дълбок.

    И по сивата земя,
    топлена от ласки южни,
    трепкат плахи и ненужни
    с кръв напръскани писма.

    Кой е той и де е бил?
    Чий го зов при нас доведе,
    в ден на вихрени победи
    да умре непобедил?

    Клета майчина ръка,
    ти ли го в неволя черна
    с думи на любов безмерна
    утеши и приласка?

    Смешна жал, нелепа жал,
    в грохотно, жестоко време!
    Не живот ли да отнеме
    той живота свой е дал?

    И нима под вражи стяг
    готвил е за нас пощада? —
    Не, той взе що му се пада,
    мъртвият не ни е враг!

@bgmateriali.com

Изтеглиsave