Еластични съединители – механични характеристики, конструктивни схеми, изчисляване

1. Общи сведения.                Пружините са машинни елементи, които работят благодарение на това, че позволяват големи еластични деформации. Намират широко приложение в практиката за реализиране на следните функции:                - Акумулиране и отдаване на механична енергия в часовникови механизми, електрически прекъсвачи, стъпални регулатори на напрежение и др.                - Създаване на постоянни зададени сили във фрикционни предавки, триещи съединители, уравновесяване на тегловни сили.                - Силово затваряне на контурни кинематични двоици.                - Възприемане енергията на удари-автомобилни амортисьори,   железопътни буфери.                - Виброизолация в технологични машини.                - Измерване на различни величини-измервателни уреди.

Нагледна схема, която подрежда диелектричните материали в цялостна класификация и показва връзките между отделните групи на един поглед. Изложението започва от общото понятие и се разклонява на две основни направления – органични и неорганични материали. Всяко от тях се разделя допълнително, като разклоненията слизат до конкретни вещества с посочени наименования, а при част от тях – и с химичен състав. При органичните диелектрици схемата отделя две подгрупи. Първата обхваща основните полимери, разпределени според честотния диапазон, в който се прилагат, като за всяка от двете категории са изброени по четири конкретни материала с техните технически и търговски названия. Втората подгрупа е на композиционните диелектрици с трите ѝ разклонения, като при едно от тях допълнително са посочени три вида според предназначението и свойствата – с общо предназначение, с повишена топлоустойчивост и с малки диелектрически загуби, всеки със съответните представители. При неорганичните материали схемата разграничава керамики и стъкла. Керамиките са разделени според приложението си на две групи. За едната са изброени четири вида с точен химичен състав и с процентно съотношение при един от тях. За другата са дадени две разновидности според температурната стабилност и според стойността на относителната диелектрична проницаемост, с посочени конкретни материали. Стъклата са представени с три вида според съдържанието на алкали и на тежки оксиди. Схемата е чертана прегледно, с ясни рамки, стрелки и подравнени нива, и е с достатъчна разделителна способност за разпечатване или за поставяне в презентация. Материалът е подходящ за подготовка за изпит или за колоквиум по електротехнически материали и материалознание, за наваксване на пропусната лекция, за упражнение и за самостоятелна проверка на знанията. Основното му предимство е нагледността. Класификация с толкова много подразделения се запомня трудно от текст, но лесно от схема – йерархията се вижда веднага и се възстановява по памет с помощта на разположението. Ценно е и присъствието на конкретните представители. Схемата не се ограничава до групите, а слиза до отделните материали, така че върши работа и при задачи, изискващи да се даде пример за определен вид диелектрик. Полезни са и посочените химични формули и състави. Те свързват класификацията с материалознанието и позволяват схемата да се използва като бърза справка при решаване на задачи или при подготовка на реферат. Материалът може да служи и като опорен план при устен отговор – достатъчно е разклоненията да се проследят отляво надясно, за да се получи пълно и подредено изложение по темата.

Въпрос 1.  Числените показатели за повечето от най- важните механични свойства на материалите- тези, определящи тяхната конструктивна якост, представляват напрежения получени при отнасянето на външното натоварване към сечението, в/у което то действа. Резултатите от механичните изпитвания до голяма степен зависят от схемата на напрегнатото състояние, възникваща в пробното тяло при различни условия на натоварване. За един и същи материал, изпитан при различни схеми, могат да се получат коренно различни ст-сти на показателите за якостните св-ва и пластичност.  Видове изпитвания: - триосен опън; - двуосен опън; - едноосен опън; - усукване; - едноосен натиск; - триосен натиск. Класификация на механичните изпитвания:  

Шест страници по тема, която обикновено се пръска из няколко източника – от определението за макромолекула до биоразграждащите се материали. Материал, който покрива въпроса от край до край. Материалът е изграден в пет части, номерирани и озаглавени, а вътре в тях делението стига до трето равнище – с букви и с подточки. Началото въвежда основните понятия: полимер, мономер, олигомер и степен на полимеризация, всяко с определение и с конкретни примери. Обяснено е и защо молекулната маса при полимерите се разглежда като средностатистическа величина. Класификацията е най-разгърнатата част и обхваща пет отделни признака – произход, състав, структура, фазово състояние и отношение към нагряване. При всеки признак групите са изброени с примери, а при неколцина от тях е добавено и разсъждение защо разграничението има значение. Особено сполучлив е примерът с прозрачността на едно фолио, по която може да се съди за възрастта му – наблюдение, което свързва абстрактното понятие с нещо, което всеки е виждал. Разделът за термопластите и реактопластите съдържа сравнение по няколко признака едновременно, включително по възможността за рециклиране, и обяснява защо единият вид е предпочитан за конкретно техническо приложение. Следва отделен раздел за свойствата. Общите свойства са изброени в девет отделни точки, като списъкът включва и слабите страни, а не само предимствата. Химичната устойчивост е разгледана отделно и подробно – проследена е зависимостта ѝ от три различни фактора, с конкретни примери за поведението на определени полимери в различни разтворители. Следващата част представя основните групи полимерни материали. Тук строежът на макромолекулите е обяснен нагледно, чрез сравнение, а после са проследени физичните състояния, през които преминава материалът при нагряване. Последната част дава определение за пластмаса като композитен материал и изброява съставките ѝ – шест групи добавки, всяка с обяснение за какво служи. Завършекът е за биоразграждащите се материали, с разграничение между два вида и с посочени срокове на разпадане за всеки от тях. Приложени са и няколко изображения, онагледяващи строежа на макромолекулите. Студентът получава пълен отговор на конспектен въпрос, който покрива и теорията, и приложната страна. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът е по-тесен – например само класификацията или само свойствата. Преподавателят получава изложение с готови класификации и примери, годно за раздаване към лекцията или за основа на семинарно занятие.

Кои тъкани осигуряват защита, стабилна опора и здрави връзки между частите на човешкото тяло и как точно го правят? (С други думи: кои тъкани „пазят“, „държат“ и „свързват“ организма и защо строежът им е подходящ за тези задачи?) Въведение: от една клетка – към милиарди клетки и различни тъкани Човешкият организъм започва съществуването си от една-единствена клетка – оплодената яйцеклетка (зигота). От нея чрез многократни деления и последващо развитие възниква многоклетъчен организъм.

Учебен материал по машинознание, представляващ третата част от лекционен курс – записки на лекциите на проф. дтн Михаил Милков, обработени от доц. дтн Надежда Йончева. Изложението обхваща двадесет и шест страници и разглежда основните градивни елементи на машините, повечето от които се изработват серийно по международни стандарти. Първият раздел е посветен на еластичните елементи. Изяснено е тяхното предназначение чрез разграничаване на измервателните, силовите, вибрационните и кинематичните елементи, представени са видовете пружини – винтови, плоски и обемни, и са изведени зависимостите за напреженията и деформациите заедно с характеристиката на пружината. Вторият раздел обхваща неразглобяемите съединения. Разгледани са нитовите съединения с видовете глави и изчислителните им зависимости, пресовите съединения, заваряването и запояването в различните им разновидности, както и залепването. Третият раздел е посветен на винтовите съединения. Проследени са винтовата линия и видовете резби, параметрите на винта и гайката, геометричните и силовите съотношения при затягане, както и средствата срещу саморазвиване. Четвъртият и петият раздел разглеждат лагерите. При плъзгащите са изведени триещият момент, машинните и прецизните лагери, работата на масления клин и особеностите на лагерите на центри и с остри шийки. При търкалящите са представени триещият момент, съставните елементи, класификацията по вид на телата и по посока на натоварването, както и подбирането по каталог с отчитане на съответните коефициенти. Последните раздели обхващат зъбните колела и зъбните механизми: основната теорема на зацепването, еволвентното зацепване и неговите свойства, параметрите на зъбното колело, обикновените зъбни механизми с външно и вътрешно зацепване, конусните и червячните предавки, многостъпалните редуктори и епицикличните механизми с формулата на Вилис. Изложението съдържа четиридесет и четири фигури с кинематични схеми, разрези и разчетни чертежи, както и четиридесет и пет номерирани формули. На преподавателите материалът дава готова основа за лекции и упражнения, а на студентите от техническите специалности – опора при решаване на задачи, при подготовка за контролни работи и при преговор преди изпит.