Елин Пелин е автор с живо чувство към смешното в човешкото поведение. Неговият хумор е искрен, а смехът - непринуден и ненараняващ. Разказът „Печена тиква” доказва умението на Елин Пелин да разкрива смешната, непозната страна в характера на героя, която се оказва негова основна, водеща същност. Душко Добродушоков е дребен чиновник, дошъл от село. Нищо повече не се съобщава за него. Няма портретна характеристика, представен е чрез своите постъпки, дребни като самия него. Композицията на разказа е опростена. Героите са малко на брой. В своите взаимоотношения те не влизат в конфликт помежду си. Противоречията съществуват само в съзнанието на Душко Добродушков, който е потиснат и почти засрамен от своя селски произход. Героят няма самочувствие. Човешкото му достойнство е отнето от ненужния комплекс за малоценност. Той явно смята, че да си от село е нещо унизително, което трябва да се премълчи. Затова се изчервява от срам при думите на управителя: „Как тъй? Вий сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква!" Извиненията, които търси, са смешни и необосновани: „...стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи”. Героят иска да се покаже деликатен и изнежен от градския живот, да внуши, че същността му вече е гражданска. Но очите му пробягват „по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора” и в гърлото му се събират слюнки. Явно е, че не може да избяга от естествената си природа и не би могъл да излъже себе си. Поведението му предизвиква усмивка, защото предпочитанията към една или друга храна не говорят за социалния произход на човека. Отказът на Душко да приеме поканата е неоснователен. Поведението му е не само смешно, но и жалко. Що за човек е той, какъв е този негов характер? До известна степен името на героя – Душко Добродушков - насочва към отговорите на тези въпроси. Душко произлиза от душа, но е умалително, гальовно. За добрия човек обикновено казват: „Той е душа човек.” Според името си, героят трябва да бъде неизказано добър (два пъти се повтаря смисловото значение на „душа”), а всъщност е мекушав, безволев човек, по-скоро безгръбначен в преносния смисъл на думата. Той все иска да се представи за гражданин, за културен човек, който отдавна няма нищо общо със селото.
Елин Пелин не съобщава точно какъв е героят му, а надниква в неговите мисли, които разкриват истинската същност на архиваря. Така характеристиката му е по-убедителна и правдоподобна: „гледай какво диване излязох, трябваше да взема!", „Ще кажат тоя и тоя яде тиква - махни го - човек без култура, простак, с една дума-свиня!" Разкривайки мислите на героя, повествователят го характеризира психологически. Не е нужно пряко да се назовават качества, те просто се самоизявяват и за читателя остава да ги обобщи. Елин Пелин има свое повествователно “поведение”. Той се отдръпва, скрива се от погледа ни и оставя героите да действат, водени от вътрешната логика на човешката си същност. Това придава динамика на разказа, действието е бързо, финалът- неочакван.
Дните и нощите на Душко са изпълнени с мисли за тиквата. От сладко изкушение тя се превръща в негов кошмар. И най-сетне Душко се предава. Това става по време на празненството на писаря. Атмосферата е ведра, приятелска, настроението - приповдигнато. И Душко взема думата, да поздрави виновника за тържеството. Но от добрите му намерения нищо не остава: „ в мисълта му безцеремонно се изтърколи оная ужасна печена тиква, която тъй непрестанно го преследваше”, и той разбира, че е безсилен повече да й противостои. Следва предложение, което се приема с овации. Разказвачът е максимално обективен, скрит зад терзанията на героя. Той дори не разказва, а оставя героите да „действат” чрез диалога. Сякаш читателят е присъствал на спектакъл, така живо и образно се развива случката.
Финалът е бърз и закономерен. Душко, понесъл вкусната тиква, се среща с господин управителя. Неговата невинна забележка хвърля героя в ужас и паника: „Душко си глътна езика", „ беше прежълтял като мъртвец". Реакциите му доказват неговата безволевост, раболепие пред висшестоящите. За него е важно не какво иска той самият, а какво мисли господин управителят.
Душко е дребнав човек, без самочувствие, без достойнства. Бедата на героя е в прикриването на произхода му, в желанието да се представи за това, което не е. Така той се надява да се издигне в очите на другите, да изглежда по-културен и образован. Това разминаване между реалност и желание за самоизтъкване прави Душко Добродушков смешен, дори жалък. Иронизирайки своя герой, Елин Пелин внушава, че човек трябва, да бъде честен пред себе си и пред другите, да се приема такъв, какъвто е, за да заслужи уважение.
@bgmateriali.com
