ЕЛИН ПЕЛИН (1877 –1949)
Елин Пелин е псевдоним на българския писател Димитър Иванов Стоянов. Той е роден през 1877 г. – една година преди дълго чаканото Освобождение – в село Байлово, Софийско.
Елин Пелин е най-малкото, единадесето, дете в семейство, в което образованието е на особена почит. Бащата често се връщал с книги, купени от града, където продавал вар. В домашната библиотека на семейството се намирали книги като „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов. Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил зидар, дърводелец, правел коли, керемиди и тухли. Но той бил и будна личност и образовал всичките си деца. Двама от синовете му завършват виеше образование, а той със собствени средства отваря училище в дома си. По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото.
Елин Пелин завършва началното си образование в Байлово, а след това заминава да учи в София. По-късно (1892 – 1894) учи в Златица, Панагюрище и Сливен, където завършва днешните пети и шести клас. През това време четенето е любимото му занимание, запознава се с българската и руската литература. Още от ученическите си години започва да пише стихотворения и разкази. Не завършва гимназия и през 1895 г. за кратко е учител в родното си село Байлово.
Голямата мечта на Елин Пелин е да стане художник и затова през 1896 г. кандидатства в Рисувалното училище (днес Художествената академия), но не е приет. Връща се в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 г. се установява в София.
Подписва творбите си с различни псевдоними – Чичо Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина, Бокич, Слова. Ето какво споделя самият той за избора на псевдонима си Елин Пелин: „По това време пишеше г-н Т. Влайков под псевдоним Веселин. Тоя псевдоним ми се много харесваше и аз търсех да намеря някое подобно име, което да окончава на „ин“. По тоя начин се натъкнах на израза „Елин пелин“ от народната песен:
Елин пелин, зелен пелин,
що се, пелин, олюляваш
от вършеца до корена...
Тоя израз ми хареса по своята звучност и оригиналност, още повече че съдържаше дори две окончания на „ин“. „Пелин“ вече знаех какво е, но това „елин“, колкото и да съм питал хората от народа и учени - филолози, не можах да науча що значи. Навярно това е един безсмислен речитатив, който ритъмът на езика често предизвиква в народните наши приказка и песни – нещо като изразите „гаванка-маванка“, „пипер-мипер“ и други подобни. (...)
Наистина, каква ли съдба щяха да имат моите писания, ако под тях се мъдреше моето човешко име Димитър Иванов?“ (Елин Пелин, Съчинения в шест тома, Том 6).
Елин Пелин издава списание „Селска разговорка“ през 1903 – 1904 г., но е принуден да го спре поради финансови затруднения. С помощта на проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, е назначен като учител в Трета софийска гимназия. Няколко години работи като библиотекар в Университетската библиотека. През 1906 – 1907 г. заедно с поета Пейо Яворов заминава на специализация в Париж, Франция. След завръщането си работи като пазител на хранилището в Народната библиотека в София. Елин Пелин е първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“, където работи до пенсионирането си (1924 – 1944).
През 1940 г. става член на Българската академия на науките (БАН) и председател на Съюза на българските писатели. Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.
@bgmateriali.com
