Елисавета Багряна – „Потомка“. Неразривната връзка с миналото.

          Поезията на Елисавета Багряна надмогва традиционно установените представи за измеренията на женствеността и дръзко налага новаторско преосмисляне на ролята, която жената заема в съвременния свят. Във въображението на поетесата образът на българката е видян не само с обаянието на физическата красота, но и с драматизма на себеотстояването, с духовната разкрепостеност на съзнанието, водеща до непоколебимата убеденост от разчупване на границите, които сковават личността в затвореното пространство на патриархалните но