ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА (1893 – 1991)
Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е родена на 29 април 1893 г. в София. През 1910 година завършва гимназия и работи една година като селска учителка. От 1911 до 1915 г. е студентка по славянска филология в Софийския университет. От 1915 до 1919 г. е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. През 1921 г. се връща в София и започва активно да сътрудничи във „Вестник на жената“, „Лик“, „Съвременник“, „Златорог“ и много други издания.
Елисавета Багряна дебютира като поетеса през 1915 г., когато в сп. „Съвременна мисъл“ са отпечатани две нейни стихотворения. През 1927 г. издава първата си стихосбирка „Вечната и святата“, която се превръща в знаково явление на българския литературен живот с новаторската си художествена техника, съчетаваща традиционни и модерни черти, както и с категоричната заявка за нова роля на жената в обществото. Следват стихосбирките „Звезда на моряка“ (1931) и „Сърце човешко“ (1937), които утвърждават Багряна като един от най-значимите поетични гласове на България. Заради нейното забележимо присъствие в европейския литературен живот на три пъти е номинирана за Нобелова награда – през 1943, 1944 и 1945 г.
След 9 септември 1944 г. Багряна е принудена да се приспособи към новата власт, издавайки стихосбирката „Пет звезди“ (1953), но през шейсетте години се връща към своя традиционен начин на писане в стихосбирките „Контрапункти“ (1972), „Светлосенки“ (1977) и „На брега на времето“ (1983). Освен за възрастни Елисавета Багряна пише и много произведения за деца и юноши. Нейните стихове са преведени на повече от 30 езика и са издавани в много страни по света.
Умира на 23 март 1991 г. в София само месец преди да навърши 98 години.
@bgmateriali.com
