Петко Р. Славейков
    Есен

    Вятър вей, гори вълнува,
        в планината тътен;
    вихър по поле върлува,
        въздухът подмътен.
    Я какви са, виж, над мене
        облаци бухлати,
    а земята чуй как стене,
        как гора се клати.
    Веч времето хладно диша,
        в къра няма песен,
    дъжд плющи, есенна кища,
        значи, веч е есен.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave