Есе по морален проблем: „Гледай си кефа! Яж, пий и не мисли за нищо!“. Чесънът срещу майонезата и златният кафез на дядо Гатю („Дърво без корен“, Николай Хайтов), вариант 1

Ваканция без домашни и без ранно ставане, само сериали и чипс: точно така днешният ученик си представя пожеланието, с което започва това есе. Втори вариант на разработката по темата, писан върху разказа „Дърво без корен“ на Николай Хайтов и гледан през очите на съвременния консуматор. Уводът обръща познатата реплика наопаки и показва, че тя е нож с две остриета: синът инженер урежда баща си в столичния апартамент като ценна ваза, а старецът получава всичко, което може да се купи, и остава без онова, което не се продава. Същинската част върви по конкретни детайли от разказа. Консервите и „немската“ майонеза са разчетени като символ на готовото и стерилното, а тайно счуканият чесън с оцет, като опит да се върне аромат на истински живот. Следват стаята „като музей“ и забраната да се излиза, лишението от движение и от разговор, историята с думата „шибучица“ и въпросът защо обидата е насочена не към думата, а към миналото, което тя носи. Отделен акцент са епизодът с ливадата, където един ден физически труд върши повече от градските доктори, и разговорът с председателя, който подрежда две различни представи за удоволствие: тази на сетивата и тази на смисъла. Кой избор прави дядо Гатю и как есето формулира разликата, се вижда в самия текст. Финалната част пренася проблема в днешния ден, към поколението на мигновеното „кефче“, и предлага своя мярка за истинския кеф, но изводът остава за самото есе. Подходящо е като модел за есе по морален проблем, за подготовка върху „Дърво без корен“ и за теми за отчуждението между поколенията и за цената на удобството.

Разликата между двата глагола е поставена още в началото: да бъдеш значи да усещаш, че си жив, да имаш значи да притежаваш, а есето проследява какво става, когато второто задуши първото. Опората е съдбата на стария Гатю от „Дърво без корен“, който получава от децата си всичко материално и въпреки това повтаря, че е зле. Разработката върви през ясно откроени сцени: модерната стая, консервите и майонезата по европейски, отнетото право сам да си купи кисело мляко, думата шибучица, заради която внукът е пратен в ясли, и спомените за селската ливада с мириса на детелина и вратата, която свиреше като кос. След всяка от тях е изведен кратък извод, а заглавието на разказа е разчетено като метафора за късно пресаденото дърво. Отделен раздел пренася въпроса в днешния ден, към рекламите и мерките за стойност, и включва личен глас на ученик за онези моменти, които не могат да се купят. Финалната част подрежда отношението между двата глагола, без да свежда мисълта до готов лозунг. Подходящо за подготовка по морална тема, за упражнение по есе върху разказ и за работа върху проблема за поколенията и корените.

Шумът на стара дъбова порта, мирисът на прекопан пръст, далечно блеене на кози: есето започва от тези тихи усещания, за да стигне до въпроса какво всъщност значи да имаш корен. Уводът дава посоката: коренът не е селска адресна регистрация, а ключът към спомена за това кой съм. Оттам разсъждението слиза в света на дядо Гатю от разказа „Дърво без корен“ на Николай Хайтов и подрежда аргументите си по конкретни детайли. Първата опора е новото име на внука, разгледано не като звук, а като скъсано звено в дълга родова верига. Следва езикът: защо в дома на сина „шибучица“ звучи като обида и какво се губи, когато думите с мирис на пот, слънце и сняг бъдат подменени с полирани градски фрази. Трета опора е представата на сина за кефа, съпоставена с ливадата, където копаенето и засаждането на черешка се оказват по-силни от лекарствата. Самостоятелно място е отделено на вратата на селската къща, която „свири като кос“ и предсказва времето по-точно от радиото, и на нощната „голяма бургия“, чийто въпрос е зададен, но не е отговорен вместо читателя. Финалната част превръща наблюденията в няколко кратки съвета към днешния ученик, който лесно сменя име, профил и държава, и завършва с бележката до сина и с пътя към Широка лъка. Как есето довършва изречението от заглавието, остава да се прочете. Текстът е подходящ като модел за есе по морален проблем, за подготовка върху „Дърво без корен“ и за теми за родовата памет, езика и корените на човека.

Един старец сяда всеки ден на една и съща градска пейка и цяла година никой не го пита как се казва. Точно от този дребен на пръв поглед детайл тръгва анализът, за да стигне до големите въпроси на разказа. Първият раздел разглежда сюжета и времето: типичната за 60-те години ситуация, в която овдовял селянин е преместен при сина си в града, и причините, поради които героят не е щастлив въпреки грижите. Обяснено е и защо творбата е изградена като изповед пред събеседник, каква е ролята на този събеседник и защо тя не може да бъде изпълнена от всеки. Вторият раздел е посветен на конфликта. Показано е защо противопоставянето между традиционно и модерно е само външната страна на нещата, кои са силните и слабите страни на всеки от двата свята и към какъв по-дълбок въпрос за човека води спорът в разказа. Третият раздел съпоставя двата възгледа за смисъла на живота: консуматорската философия, събрана в повтаряната от сина реплика за кефа, и разбирането на бай Гатю за живот, в който си нужен някому. Проследено е и къде всъщност минава разделителната линия между героите, която не съвпада с простото деление село и град. Четвъртият раздел разглежда образа на света и символиката: скърцащата врата, орелът, изборът на име и фамилия, спорът между майонезата и чесъна, дрянът в запуснатата ливада и самата метафора за дървото без корен, чийто смисъл се оказва много по-широк от носталгията по селото. Петият раздел излиза извън текста и представя мястото на „Диви разкази“ в българската култура: филмовите и театралните адаптации, дискусията от 1974 г. и това какво тя променя в начина, по който литературата се чете и преподава у нас. Материалът е подходящ за подготовка за час по литература, за преговор преди класна работа и матура и като основа за интерпретативно съчинение върху конфликта и посланията на разказа.

Един възрастен човек седи на пейка в големия град и цяла година никой не го е попитал как се казва: от тази сцена тръгва ученическото есе върху разказа „Дърво без корен“. Началото поставя проблема просто и лично. Човекът не е само тяло, което е нахранено и подслонено, а памет, навици, дом, гласове и ритъм, идващ от корените му. Оттук се стига до тезата защо завръщането към корените е потребност, а не носталгия. Аргументацията стъпва изцяло върху текста на Николай Хайтов. Проследени са дребните жестове, от които се ражда отчуждението, разминаването между сина и бащата за това какво е добър живот, историята с една забранена дума и с промяната на имената, както и картината на дома, който се превръща в златен кафез. Отделно внимание получава онова, което коренът означава за героя: работа, вкус, мирис, звук, знание за времето и за занаята. След литературната опора есето минава към съвременния план. Ученикът пренася проблема към днешния ден, към семействата, които живеят заедно, но не си говорят, към разстоянието, което не е географско, и към въпроса дали корените се пазят със смяна на адреса, или по друг начин. Тази част включва личен опит и наблюдения върху хора, намерили своя мост между новото и старото. Финалът се връща към бележката на героя и към образа на птицата, за да формулира собствена позиция, без да я превръща в готов лозунг. Текстът може да послужи като модел за писане на есе по морален проблем, за преговор върху разказа и за подготовка по темата за човека и неговите корени.

Тестът тръгва от най-простото — кой говори и за какво спори с кого — и стига до най-трудното: какво остава от човека, когато го откъснат от мястото, езика и работата му. Съдържа двадесет и три задачи. Първите двадесет са от затворен тип, с по четири възможни отговора, формулирани ясно и добре разграничени, което позволява работа в клас без предварителна подготовка и без риск от объркване. Началните въпроси установяват основите: формата на разказването, същината на конфликта и състоянието на героя в новия му дом. Следва група, посветена на централния символ в заглавието и на речевата характеристика — на диалектните думи като белег за принадлежност и на образността в изказа на героя. Отделни задачи разглеждат позицията на сина, епизода, който най-ясно показва липсата на общ език между поколенията, и спора за представата какво е добър живот. Разгледано е и опровержението, което героят противопоставя на тази представа. Следваща група се отнася до композицията на творбата, до водещата метафора за отчуждението, до значението на родовото име и до промяната му като знак за откъсване. Включени са задачи за функцията на повторенията и възклицанията, за образа на вратата, за притчата с птицата и за разбирането на героя какво лекува човека. Заключителните въпроси обобщават темата на творбата и преобладаващите художествени средства. Трите отворени задачи с готови редове за писане изискват обоснован отговор: за смисъла на един езиков спор в контекста на темата за корените, за съпоставка между конкретен градски и конкретен селски детайл като носители на противоположни ценности, и за посланието на централната метафора — с изискване за пример от днешния живот, което прави последната задача особено ценна за дискусия в час. Отговорите обхващат всички задачи. Затворените въпроси са придружени с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор, а към отворените са дадени примерни отговори, включително съвременен пример към последната задача. За учителя тестът е готов за час за упражнение, за писмено изпитване, за проверка на прочетеното или за преговор, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика е удобно средство за самопроверка и повод сам да съотнесе творбата със собствения си опит.