Есе на тема: „Децата на града“ върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски – № 2
Платен материал - 1 кредит
Зареждане на оценките…
Градът вечер диша като огромно животно, което ту се свива от студ, ту се изпъчва от светлина. Вървя по тротоара, където рекламите мигат като изкуствени звезди, и се улавям, че не гледам витрините, а прозорците. Зад едни от тях се чува пиано и смях, зад други — телевизор, който никой не слуша. Някъде лампата трепти и в този трепет има нещо от трепета на сърце.