Есе на тема: „Единство и раздвоение“ по стихотворението „Две души“ на Пейо Яворов

     Да живееш, значи всеки ден да носиш в себе си едно малко гъмжило от гласове. Единият глас ти шепне да бъдеш добър, да прегръщаш хората, да им вярваш, да се довериш на смисъла на света. Другият глас те боде, подиграва ти се, кара те да се съмняваш, да се бунтуваш, да не се примиряваш. И двата гласа са твои, и двата са честни. Но когато заговорят едновременно, вътре става шумно като на кръстовище в час пик. Тъкмо за това говори Яворов в „Две души“.