Етика на речевото общуване и етикетни формули на речта

Учебният материал „Речевото поведение в комуникативната практика“ предлага последователно представяне на общуването чрез обяснения, понятия и примери от всекидневието. Текстът обхваща речевия и неречевия компонент, принципите на сътрудничеството и учтивостта и употребата на ти- и Вие-формите. Подходящ е за изучаване на темата, преговор и обсъждане на конкретни комуникативни ситуации. Въвеждащата част обяснява понятието „речево поведение“ чрез познати отношения в училище и извън него. Съпоставянето на различни начини за отправяне на молба създава достъпна отправна точка за следващите раздели. Така теоретичната тема е свързана с практически опит още в началото на изложението. Следва разграничаване на вербалното и невербалното поведение. Речевото съобщение е представено през различни езикови аспекти, а жестовете, мимиката, погледът и стойката са включени в отделен блок. Примерите показват различни отношения между думи и неречеви сигнали. Тази организация е удобна за сравняване на ситуации и за формулиране на наблюдения върху общуването. Основната теоретична част е изградена около два принципа. Сътрудничеството е разгледано чрез четири максими, като всяка е придружена от обяснение и пример. Подточките улесняват ориентирането и позволяват отделно упражняване на работата с информацията, достоверността, тематичната свързаност и яснотата на изказа. Разделът за учтивостта съдържа шест максими, представени с техните две страни и с примерни реплики. Материалът включва и ситуация, в която ефективността на общуването и запазването на добрите отношения поставят различни изисквания. Това съпоставяне дава основа за дискусия и за осмисляне на избора на думи според събеседника и целта на разговора. Следващият блок събира средства за изразяване на учтивост в българския език и преминава към моделите на обръщение. Ти- и Вие-формите са разгледани в самостоятелни части. Внимание получават социалната дистанция, равнопоставеността, реципрочната и нереципрочната употреба и съчетаването с имена, титли и названия. Кратките примери подпомагат прилагането на понятията към конкретни реплики. Финалният раздел насочва към промени в употребата на формите на обръщение и към различните оценки за тях. Така материалът завършва с посока за обсъждане на езиковите навици и речевата уместност. Учениците могат да използват текста за съставяне на план или таблица с понятия и примери, а учителят – като основа за беседа и анализ на ситуации. Изберете този ресурс, за да подредите темата за речевото поведение с ясни определения и практически илюстрации. Последователността от общото понятие към принципите и формите на обръщение улеснява подготовката и подпомага осмислянето на връзката между език, поведение и отношения.

Милиарди изказвания се раждат всеки ден, но само част от тях са истински разговор. Точно от това разграничение тръгва учебният материал за разговорния стил и стига до конкретните белези, по които този стил се разпознава в живата реч. Първата част определя разговора като ситуация на общуване и го отделя от изказването, при което говори един авторитетен говорител, а останалите само слушат. Изяснени са двете най-важни условия за равноправен разговор и е показано защо за отделно изказване се приема целият разговор, а не всяка отделна реплика. Тук са премерени и няколко разпространени представи: че разговор се води само между близки хора, само по делнични теми и само при пряк контакт. Обяснено е защо разговорите на високо равнище също остават разговор и как телефонът и кратките съобщения променят непосредствеността на общуването. Частта завършва с описание на ситуацията на общуване по няколко признака: участници, теми, вид контакт, обстановка, форма и цел. Втората част е посветена на езиковите особености. Изведени са трите основни характеристики на разговора и от тях са извлечени конкретните белези на всяко езиково равнище: фонетично, морфологично, синтактично и лексикално. Всяко твърдение е подкрепено с кратки примери, включително случаите, в които нормата се спазва по-свободно, и границата, до която тази свобода е допустима. Третата част разглежда разговорния езиков етикет: защо в определени ситуации се използват задължителни изрази, как отсъствието им се тълкува от събеседника и кои форми на етикета са уместни в неофициално общуване. Материалът върши работа при подготовка по български език в 8. клас, при преговор преди изпитване върху функционалните стилове и при задача за разпознаване на разговорни особености в чужд текст.

Тема, която звучи отвлечено, а се оказва най-практичната в целия курс. Защото накрая всичко се свежда до съвсем конкретни правила как да се държиш, когато говориш с някого. Учебна тема по български език за 12. клас върху условията за успешно речево общуване. Как започва С произхода на една дума. Разглобена е на съставните си части и е показано какво означава всяка от тях, а оттам е изведено какво всъщност представлява самото общуване. Този ход е по-добър от всяко определение, защото от етимологията естествено следва и основният принцип, около който е построена цялата тема. Принципът е назован веднага и към него се връщат всички по-нататъшни части. Устройство Два големи раздела, всеки с по две подчасти. Първият е теоретичен и обяснява какво означава сътрудничество, когато става дума за език. Изведено е, че то поражда задължения, и е показано защо тези задължения са различни според ролята и според вида на общуването. Направено е и разграничение между двете комуникативни системи, което подготвя разделянето нататък. Вторият раздел е същинският и е построен по неочакван начин. Започва с въпрос, който оборва едно разпространено схващане: че вежливостта е само въпрос на учтива форма. Веднага след него е показано защо това не е вярно и с кого още трябва да сме вежливи. Оттам темата се разделя на две групи средства за вежливо поведение. Двете групи Първата обхваща езиковите средства. Тук са събрани осем правила, които се отнасят до избора на форми, до стиловия регистър, до обръщенията, до смекчаването на изказа, до поддържането на контакт и до подбора на думите. Към тях е включено и обяснение на едно съвременно явление, за което се говори много, но рядко се обяснява точно. При него е направено и важно уточнение докъде може да стигне то. Втората група е за неезиковите средства и тя е най-полезната. Единадесет кратки правила, формулирани направо, във второ лице, като съвети. Част от тях се отнасят до воденето на разговора, други до слушането, трети до поведението на тялото, а едно е посветено на писането. Начинът на формулиране тук е сполучлив: вместо описания има кратки изречения, които се помнят. Няколко от тях са написани с хумор, но зад него стои съвсем сериозно правило. Как е написано Ясно и без излишна терминология. Теоретичната част е кратка, а правилата са подредени на отделни редове, което ги прави лесни за намиране. Навсякъде, където е възможно, абстрактното твърдение е придружено с конкретен пример от ежедневието: как се обръщат едни към други, какво се казва вместо какво, какво се прави и какво не. За учителя: готова основа за час по речево общуване. Двете групи правила се раздават поотделно, примерите стават повод за разиграване на ситуации, а въпросът в началото на втория раздел отваря разговор, който се води сам. За ученика: подредени правила, които вършат работа не само на изпитване. Подходяща за подготовка за изпит, за преговор и за проверка дали собственото поведение при разговор отговаря на казаното.

Учебен текст по български език, който тръгва от една проста наблюдателна задача: три реплики, изречени в три различни ситуации, и въпросът защо звучат толкова различно. Началото изяснява ролите на участниците в общуването и показва как формата на изказа зависи от отношенията между събеседниците и от обстановката. Оттам изложението разграничава устното от писменото общуване и подрежда какво позволява всяко от тях, преди да стигне до същинската опозиция, дала и темата на урока. Средищната част събира признаците, по които се разпознава видът на общуването: с кого се води разговорът, какви думи се избират, кога са уместни разговорните и жаргонните изрази и кога се изисква книжовен език. Отделен раздел е посветен на езиковите средства в официалната реч, на обръщенията и на разликата между завършеното и недовършеното изречение. Самостоятелен акцент е поставен върху речевия етикет: етикетните формули за поздрав, обръщение, благодарност, извинение, поздравление и съчувствие са групирани по предназначение, с примери за всяка от групите. Последната част пренася въпроса в електронната среда и обяснява какво означава нетикет: правилата за учтиво поведение онлайн, писането на кирилица, спазването на правописа и мястото на емотиконите, както и защо те не са подходящи в служебната кореспонденция. Изложението е онагледено с кратки диалози от всекидневието и с образец на официално писмо, а изводите след отделните раздели обобщават наученото. Урокът е подходящ за усвояване на темата за видовете общуване, за преговор преди класна работа и за упражнения по съставяне на официално писмо и по избор на подходяща етикетна формула.

Едно и също изречение може да звучи учтиво или нахално според това кой стои срещу нас: върху тази разлика е построен учебният материал за официално и неофициално общуване, речев етикет, представяне и самопредставяне. Изложението започва с трите умения, които ученикът ще усвои, и с кратко припомняне какво прави един разговор успешен. Първата част разграничава официалния от неофициалния стил според събеседника и ситуацията и подкрепя всяко твърдение с пример за изказване. Втората част въвежда речевия етикет като система от изрази за поздрав, благодарност, молба, покана и извинение, а отделно каре обяснява какво е логическо ударение и как една дума се откроява с по-силен глас. Централно място заема сравнителна таблица, в която за шест типични ситуации са подредени един до друг официалните и неофициалните варианти на изказа, така че разликата да се вижда наведнъж. Следва блок с упражнения с отговори: разпознаване на вида общуване по дадени реплики, разчитане на качества по кратък откъс, съставяне на текст с официален етикет и въпрос защо учтивостта е нужна и сред приятели. Отделен раздел разграничава представянето от самопредставянето и дава примерен модел на самопредставяне. Финалната част е посветена на общуването в интернет и на правилата на нетикета, а изложението приключва с обобщение на най-важното от темата. Разработката е подходяща за усвояване на темата, за упражнение преди изпитване и за самостоятелна работа у дома.

Стилът, който използваме всеки ден, без да мислим за него, също има правила. Урокът за разговорния стил ги извежда. Въведението обяснява, че този стил е най-близкият до нас и се употребява в разговора с близките. Същинската част изброява особеностите поотделно и номерирано. Първата е липсата на предварителен подбор на езиковите средства, тоест че говорим, докато мислим. Втората е важната роля на неезиковите средства, разложена на съставки: мимики, жестове, зрителен контакт и поза на тялото, всяка обяснена поотделно. Третата е ролята на интонацията, темпото и паузите, също разложена: интонацията, темпото и ритъмът на речта, паузите, височината на гласа и логическите ударения. Именно това подробно разглеждане на неезиковото прави урока полезен, защото точно то отличава разговорния стил от всички останали. Последният раздел изброява често срещаните езикови средства в стила. Материалът съдържа въпроси с отговори и задачи. Отделно е обяснено и защо разговорният стил не е неправилен език, а стил със свои норми, което при учениците обикновено изисква специално внимание. Подходящ е за подготовка за изпит по български език, за разпознаване на стила и за упражнение върху устното общуване.