ЕТИКЕТ И ПРОТОКОЛ В ПУБЛИЧНОТО ОБЩУВАНЕ

 

          ◾ Общуването е обмен на информация, представена чрез система от символи, която участниците в общуването познават и умеят да прилагат.

          ◾ Предаването на информация може да става с вербални (езикови) или с невербални (екстра- и паралингвистични) средства.

          ◾ Според функционалната сфера, ситуационния контекст, социалния контакт между участниците и темата, по която се обменя информация, общуването може да бъде официално или неофициално.

          ◾ Неофициално общуване се реализира в ежедневната битова сфера между лица, които са в социален контакт и между които няма социална дистанция. Информацията, която се обменя, е свързана с всекидневни битови или лични теми и се предава най-често със средствата на разговорната реч.

          ◾ Официално общуване се реализира в научната, административната, професионалната, медийната или естетическата сфера. Участниците в общуването имат определени социални роли, които диктуват какво да бъде речевото им поведение. Този тип общуване се отличава по наличието на социална дистанция между участниците. Информацията, която се обменя, е свързана със социалнозначими теми. И при писменото, и при устното официално общуване е задължително да се спазват книжовните норми, както и правилата на речевия етикет.

          ◾ Речевият етикет е сбор от правила за общуване, съобразени с особеностите на речевата ситуация (сфера и място на общуване, роли на участниците, проблематика). Тези правила определят представата за учтивост (вежливост) в езиковата общност и са част от условията за успешно общуване. Етикетните формули са автоматизирани и стереотипни, повтарящи се изрази (поздрави, обръщения, пожелания, молби, благодарност, за запознанство, при извинение и под.), чрез които отправителят на съобщението показва своето отношение към адресата, както и равнището на своята езикова и поведенческа култура.
          Речевият етикет е трайно установен компонент от културата на дадено общество, част от цялостния културен модел.

          ◾ Публичното общуване е вид официално общуване, което протича в научната, професионалната, административната, медийната или естетическата сфера и е свързано със социалнозначими теми. Представяйки пред широка аудитория – на живо или чрез различни канали за предаване на информация, своите идеи, мнения, оценки по конкретната тема, говорещият прави публично изказване. Съобразяването с правилата за учтиво вербално и невербално поведение е задължително.

          ▶ Общуването, освен избор на ПОДХОДЯЩИ езикови средства, предполага и такова поведение на участниците в него, което е съобразено с определени норми и правила, приети в обществото. Сборът от правила за добро поведение в междуличностното общуване се нарича етикет.

          ▶ Правилата на етикета се отнасят до външната проява на взаимоотношения между членовете на общността. Представите за благоприлично поведение се формират в процеса на историческото развитие на обществото. Те са различни през различните епохи, както и в различните култури.

          ▶ Етикетът представлява обобщена форма на правила или норми на поведенческа култура. Той улеснява, стандартизира и регулира междуличностните взаимоотношения, тъй като предоставя на общуващите средства за изразяване на внимание, уважение и учтивост, които са установени и приети от езиковата общност.

          Макар да се смята, че Франция е родината на етикета, система от правила за поведение в обществото има още през XIV век в Италия, където през Ренесанса наред с развитието на образованието започва и облагородяването на нравите. Появяват се книги за поведението на „образцовите кавалери и дами“, за подредбата на дворцовите салони и уреждането на тържества. Французите адаптират тези правила за поведение, за да отговарят на националните им особености и на духа на времето. Етикетът се превръща в изкуство през XVI век, при Краля слънце Лyи XIV. На бляскавите дворцови приеми гостите на краля получавали картончета с написани върху тях правила за поведение, които следвало да спазват. От френското название на тези картички – etiquette, произлиза и терминът „етикет“.

          ◾ Има и друга версия на историята за произхода на етикета. В парковете на двореца Версай били поставени надписи (етикети) „Забра¬нено е да се ходи по тревата“, които обаче никой не спазвал. Главният градинар на двореца успял да убеди Луи XIV да издаде декрет, според който „етикетите“, т.е. забраните и правилата, трябва да се спазват.

          ▶ Етикетът има практическо значение за общуването, тъй като осигурява готови стандартизирани и приети от групата или обществото средства за изразяване на уважение, тактичност и разбиране.

          ▶ Според сферата и ситуацията, в която се прилага, етикетът бива:
                 * общограждански (при срещи, поздрави, запознаване, хранене, пътуване и др.);
                 * дипломатически (дипломатически церемониал и протокол);
                 * дворцов (монархически);
                 * войнски (военен);
                 * делови (служебен или бизнес етикет). Исторически, първи по произход е дворцовият етикет.

          Постепенно правилата за поведение в двореца стават норма и за пратениците на владетеля в чужбина. Така се оформя дипломатическият етикет. Паралелно с него се появяват военният и гражданският етикет.

                 * С развитието на обществото се променят условията и формите на комуникация. Специфични правила съставят телефонния етикет.
                 * Нормите за общуване в големи организации представляват фирменият етикет.
                 * Сборът от правила за поведение при общуване в онлайн среда се нарича нетикет.
                 * Говори се също за етикет в местата за отдих, култура и други обществени места, етикет на подаръците, на избора и поднасянето на цветя и т.н.

          ▶ Според средствата, използвани за изразяване на учтивост и създаване на положително впечатление, се оформят две етикетни подсистеми:
                 * Вербален етикет (речев етикет) – включва поздравите при среща и раздяла, езиковите формули за изразяване на благодарност, извинение, молба, пожелания, покана, отказ, съчувствие и под. Към вербалните средства се причисляват и уменията за водене на разговор, включително по телефона или чрез видеовръзка, за презентиране пред публика, за участие в обсъждане или дискусия. Правилата за учтиво речево поведе-ние в публичното общуване регламентират употребата на обръщенията („госпожо“, „госпожице“ или „господине“, придружени или не от фамилното име или титлата на събеседника) и на учтивата форма („Вие“ вместо „ти“). Неучтиво е използването на частици за обръщение и на паразитни думи. Прекъсването на говорещия, неумението за изслушване и налагането на собственото мнение, задаването на нетактични, неудобни въпроси също са прояви на неуважение, които нарушават етикетните правила.
                 * Невербален етикет – включва мимики, жестове, движения; фонационни елементи; специфичните за всеки народ и култура жестове при поздрав, приветствие, сбогуване, при съгласие или потвърждение, отрицание, изненада и под., които придружават или заместват езиков израз. Жестовете при запознанство и при среща (ръкуване, целувка, докосва-не, потупване и под.) също са част от невербалните етикетни средства. Отношение към събеседника се изразява и с мимиките и изражението на лицето, с положението на ръцете, краката или на цялото тяло (Стойката) по време на разговор. Визуалният контакт със събеседника или с аудиторията подпомага общуването.

          Фонационните средства (тон, сила, тембър на гласа) са обект на регламентиране. Силното говорене на обществени места или по време на официални прояви, шумното изразяване на емоции са прояви на неуважение и са недопустими.

          ▶ Етикетът включва и правила, които са свързани с организацията на пространството и с начина, по който изглеждат участниците в общуването.
                 * Проксемиката (организацията на пространството) включва правила за разположение на лицата, които общуват. Организацията на пространството зависи както от сферата и ситуацията (делово общуване, неформално бизнес общуване, празнично събитие по официален или по личен повод и под.), така и от специфичните за всеки народ и култура представи за лично пространство на отделния индивид. Мястото или позицията на участниците в комуникацията при различните поводи зависят и от социалните им роли (домакин или гост, началник или подчинен, служител или клиент), от разликите по възраст и под.
                 * Като етикет на атрибутите може да се определят правилата, свързани с външния вид на участниците в общуването – изборът на облекло, бижута, прическа, които са подходящи, приети или задължителни за определена ситуация и сфера на общуването. Етикетът на атрибутите регламентира и „веществените“ детайли, чрез които се изразява отношение – визитки, цветя, подаръци.
               – Правилата за обличане, с които трябва да се съобразяваме при определени публични или лични поводи или на определени места, са известни и като дрескод. Чрез тези правила се стандартизират посланията, които човек, облечен по определен начин, отправя към хората около себе си. Чрез начина на обличане може да се дава информация за социалната принадлежност, материалното положение, професията, етническата или религиозната принадлежност, семейното положение.
               – Частните дрескодове са изискванията към външния вид на лицата, които искат да се включат в определена социална група: униформи за работещите в определени сфери, униформи за ученици или студенти. В случая облеклото е условие лицата да бъдат допуснати до съответното място.
               – Бизнес етикетът изисква спазване на корпоративния (бизнес) дрескод. В зависимост от вида на събитието, деня, целта на проявата има различни правила за външния вид. В деловата сфера правилното обличане е предпоставка за успешна комуникация.

          ◾ В Древен Китай само императорът имал право да носи жълти дрехи. Римският император Октавиан въвежда задължителното носене на тоги от участниците в събрания на Сената. В пурпурен цвят били тогите на сенаторите, а белите туники били за обикновените граждани. Постепенно дрескодът от символ на статус, власт, обществено положение се превръща в показател за принадлежността на човека към определена професионална или културна група. Всички национални носии, които са продукт на културата на народа, са част от дрескода. Облеклото е белег за социален статус в случаите, когато само определени хора на определени позиции или длъжности могат да носят характерни дрехи или аксесоари.

          ▶ Протоколът е исторически създала се, културно обусловена съвкупност от правила, които регламентират и регулират протичането на официални церемонии и събития (преговори, сключване на договори, официални посещения и др.). Тези правила се прилагат в конкретна официална или институционална среда и се отнасят само до лицата, които участват в официалната проява, но не и за широката публика.

          ▶ Държавният церемониал е съвкупност от правила, свързани с представителни дейности на високо държавно равнище, и регламентира:
                 * организирането на видовете посещения (държавни, официални, работни и частни) на държавни глави, председатели на парламенти, правителствени ръководители и министри на външните работи. В зависимост от нивото на посещението действат специфични правила при посрещането и изпращането на чуждестранните официални лица и придружаващата ги делегация;
                 * организирането и изпълнението на официалните церемонии в страната.

          ▶ Дипломатическият протокол е съвкупност от общоприети правила за поведение, които са установени в международните отношения между официалните представители на различни държави. Тези правила не определят съдържанието на дипломатическите отношения, а само техните външни прояви. Спазването на дипломатическия протокол е израз на уважение, което държавите си дължат, проявено към лицата, представляващи тези държави.

          Дипломатическият протокол включва:

                 * правила, установени вътре в определена държава, които се спазват от официалните лица на тази държава в отношенията им с представители на други държави. Това са правилата при осъществяване на официалната дейност между органите на държавната власт и акредитираните у нас чуждестранни мисии, при видовете официална дипломатическа кореспонденция, провеждането на церемонии и под.;
                 * правила, установени като норми на международна учтивост, които са задължителни за протичането на отношенията между официалните представители на различни страни. Такива са например правилата, уреждащи привилегиите и имунитетите на акредитираните у нас дипломатически и консулски представителства, както и на представителствата на международни организации, правилата за отношенията в дипломатическия корпус и др.

          ◾ Етикетът и протоколът 6 широк смисъл на тълкуване са поставени в общата теоретична рамка на етиката. Етиката (от гръцки: ethos – навик, обичай) е една от най-древните философски дисциплини. Неин обект на изучаване е моралът, който традиционно се определя като форма на обществено съзнание и като социална институция. Моралът изпълнява регулативна функция по отношение на поведението на хората във всички области на живота.

          ◾ Независимо от вариантите, в които се реализират правилата на етикета и протокола в обществото, в основата си те отразяват максимата Отнасяй се с другите така; както би искал те да се отнасят с теб. Бъди естествен! Съобразявай се с другия! Показвай готовност да помогнеш! Бъди точен, коректен и тактичен!

@bgmateriali.com

Изтеглиsave