„О, спи ли бог?“: пълният текст на стихотворението „Жестокостта ми се сломи“ от Петко Р. Славейков

Стая с оголени стени, угаснала камина и човек, който не може да заспи: тук е поместен целият текст на „Нощ“ от Пейо Яворов, без съкращения и без чужд коментар между стиховете. Творбата тръгва от треската и полумрака в тясното помещение, минава през прозореца към бягащите облаци и от външната буря се пренася навътре, в душата, където тътенът се превръща в писъци, окови и размахан бич. Оттам израства обвинението на съвестта и клетвата пред родината, изречена с думите, които се цитират най-често от цялата творба. Следват виденията: веригите, които стягат насън, злобният дух с продадените отдавна мечти, изчезналата звездица и появата на мечтата, дошла окъсана и премръзнала, а след нея, тълпата. Втората половина е предсмъртно видение, отправено към майката: гробът, босилекът, жената, която ще дойде в лунна нощ, и гласът на родината, зовяща и живите, и мъртвите. Финалът връща утрото и същата стая, така че кръгът на творбата се затваря там, откъдето е тръгнал. Записът пази оригиналната графика, включително дългите редици чертички, с които е предаден прекъснатият сън. Удобен е за точно цитиране в анализ или съчинение, за наблюдение върху видението като похват, върху смяната на гласовете и върху мотивите за нощта, съня, съвестта и родината, както и за наизустяване на отделни части.

Пет от най-мрачните и най-безпощадните стихотворения на Пейо Яворов са събрани тук в точен запис, без коментар между редовете. „Боричкания, сълзи, кърви…“ е кратка и рязка равносметка за човешката суета, в която честитият цар и клетият роб се срещат пред една и съща врата. „Не дирих радости в живота…“ говори за живот с избрана мечта и за земята, останала чужда на човека, който не го е искал така. „Душата ми е пуста…“ е най-разгърнатото от петте: потъмнелият образ на любимата, перото, натопено в собствената стара рана, и признанието какво е сторил лирическият герой с чуждата и със своята душа. „Моето сърце“ е построено изцяло върху един жесток образ, пиявицата, откъсната от сърцето, и върху въпроса какво остава след нея. „Недей се връща“ затваря подборката с призрачната звезда, която още хвърля лъч в нощта на студените дни. Текстовете са дадени така, както са в „Безсъници“, без анализ и без въпроси, а страницата съдържа именно тези пет творби, не цялата стихосбирка. Подборката е удобна за учене наизуст, за четене на глас, за цитат в съчинение върху символизма, раздвоението и страданието у Яворов и за подготовка на отговор на литературен въпрос.

Поетът се обръща към собствената си песен като към жена, която се завръща при него след дълго скитане: тук е поместен целият текст на творбата, без съкращения и без коментар между строфите. Стихотворението започва със завръщането, с наведената глава и с думите, че назад няма какво да се гледа. Оттам нататък следва дълга поредица от въпроси, с които говорещият изрежда местата, където песента е била без него и заедно с него: при бедния труженик в прихлупената изба, при селянина в полето, из тъмните балкани над гроба на великаните, пред развратницата и пред невинността. Средната част е разказ за самото преследване, за ревността и безсилието, за претърсените на миг пленени души и за онова, което търсенето на истината и на лъжата в тях оставя накрая. Последните строфи преобръщат посоката: от скитането се стига до върха на самотата и до финал, изграден върху образите на пламъка, дима и горенето. Творбата е удобна за наизустяване, за точно цитиране в анализ или съчинение върху символизма у Яворов и за наблюдение върху обръщението, реторичния въпрос и повторението като организиращи похвати.

Отпечатано за първи път на 22 юни 1871 г. в първия брой на вестник „Дума на българските емигранти“ и включено с езикови редакции в „Песни и стихотворения на Ботйова и Стамболова“ през 1875 г., „До моето първо либе“ повече не е поправяно от поета. Разработката тръгва от тази творческа история и разчита заглавието: архаичната дума „либе“ вместо „любима“ насочва към народната традиция и назовава адресата на изповедта. Проследени са жанровата природа на творбата, в която интимното обръщение прераства в изповед и клетва, и композицията, изградена върху движението от отказа от любовната песен към песента на гората и бурята. Систематизирани са опорните точки, които ученикът трябва да познава: публикациите, адресатът, строежът на текста и мястото на творбата в Ботевата лирика. Кратка и точна справка за подготовка по литература.

1. От кое стихотворение са стиховете? Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: „Търпи, и ще си спасиш душата?“ A) „Борба“ Б) „Елегия“ B) „Към брата си“ Г) „Майце си“ 2. Кой пее песента в цитираните стихове? Ако ли, майко, не можеш от милост и туй да сториш, то ‘га се

1. От кое стихотворение са стиховете? Сурова вярност на дълга супени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик. A) „Черна песен“ Б) „Сиротна песен“ В) „Тиха победа“ Г) „Един убит“ 2. Кое от посочените произведения НЕ е елегия? A) „Пловдив“ Б) „Да се завърнеш...“ B) „Помниш ли, помниш ли“ Г) „Спи градът“ 3. Кое от посочените произведения е сонет? A) „Тиха победа“