ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

 

          КАКВА ПРЕДСТАВА Е ИЗГРАДЕНА ЗА СМЪРТТА?
          Темата за смъртта вълнува хората от векове. Няма защо да се изненадваме, тъй като всеки човек е смъртен и през живота ни минава и мисълта за смъртта. В момента, в който се родим, ние знаем, че рано или късно това ни чака. Смъртта се явява арбитър, който дава финална оценка на човешкия живот. Смъртта може да заличи конкретен човек, идея или спомен. Историята, обаче, се опитва да съхрани спомена за личности и събития, които трябва да останат в народната памет, а изкуството разкрива творческия потенциал на човека през различните етапи от неговото развитие. Изкуството съхранява във времето различни творения на хората, и така човешкият гений се оказва неподвластен на смъртта.

          КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА?
         Отговорът на този въпрос се търси през вековете. Човекът е същество, което знае, че съществуването му е ограничено във времето. Смисълът на човешкия живот се изразява в това да оставиш свои наследници, които да те продължат във времето. 

          Как се гледа на смъртта, след като на всеки от нас му е отредено един ден да се принесе във вечността? Според отделните религии, смъртта се възприема като преход от едно към друго битие. В древни времена е съществувало разбирането, че смъртта е нормална част от жизнения кръговрат. Един човек умира, а друг се ражда. Тя се явява необходимото условие за да може да има обновление. Старото умира, за да се роди новото. Както бе споменато по-горе, историята и изкуството запазват паметта за минали събития, личности и научни открития. Проблемът за смъртта, обаче, е свързан с този за паметта. Съхраняването на спомена за достойно изживения живот е възможност живите да запазят по нещо от живота на своите предходници. В литературата, една от основните теми е за героичната смърт, която се запазва в народната памет. Това е саможертва в името на значима кауза за обществото. От часовете по литература и история знаем, че с делото си Христо Ботев доказва своята отдаденост на идеала за извоюване на свободата. 

          Как, ние техните следовници, бихме могли да помним делото им? Тук на помощ ни идва литературата и историята. Забравата е вид духовна смърт. Добре е да имате предвид, че писатели, които свързваме с различни епохи и литературни течения, възприемат отношението между живота и смъртта като тема, на която да посветят своите творчески занимания. Това, което ги привлича, обаче, не е темата за живота, а темата за смъртта. Доказва ни го литературата на Романтизма. В началото на 19 век, темата за смъртта е мислена като желана и красива. Според писателите романтици, само избраните личности могат да избират между живота и смъртта и да търсят какви послания да изпратят на хората.

          Как е представена смъртта в различните литературни творби? Нека се върнем в епохата на Средновековието. В литературата от този период, която познавате от часовете по литература в 8 клас, смъртта е представена като преминаване от едно битие в друго. Във Възрожденската литература, смъртта увенчава живота на борците за свобода. Тази идея присъства в стихотворението на Добри Чинтулов „Стани, стани, юнак балкански“. В поезията на Ботев смъртта е мечтана. Единствено в смъртта Аз-ът може да се слее с другите. Смъртта в името на възвишен идеал отвежда към вечността и безсмъртието. Само така бъдните поколения ще го помнят. Имено това ще осмисли живота на пожертвалия се. Тази идея присъства в творбата „На прощаване в 1868 г.“, която вече познавате. Заветът на героя към неговите братя е да продължат делото му.

           В стихотворението „До моето първо либе“ съпричастността към страданията на народа става причина Аз-ът да пренебрегне правото си на лично щастие в името на борбата за свобода.

          Представата за смъртта в творчеството на Иван Вазов. При него смъртта на героите е видяна като саможертва в името на родината. Нека, обаче, да обърнем внимание на един много важен детайл. Ботев твори преди Освобождението и тогава на смъртта се гледа по различен начин. В неговите стихотворения тя е представена като смърт в името на възвишен идеал, а при Вазов смъртта на героите е саможертва в името на националното осъзнаване. Трябва да имаме предвид, че след като свободата е факт, на подвига се гледа по различен начин. Но и след Освобождението дългът е този, който обединява хиляди българи и става причина те да надмогнат страха от смъртта. Смъртта на българските войници е също толкова величава, колкото тази на борците за свобода. Позорът се явява по-страшен от смъртта.

          Каква представа за смъртта ще придобием от повестта на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“? По време на войната проличава колко е уязвим един човек. Тя показва неговите слабости и подкопава устоите в човешкия живот. Заради войната човекът всекидневно се среща лице в лице със смъртта. Елисавета избира смъртта пред живота без любов. След смъртта на Иво тя няма за какво да живее. Затова в повестта „Крадецът на праскови“ смъртта е лишена от героичност.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave