1. Слято, полуслято и разделно писане. 1.1. Слято писане.
- Слято се пишат сложни думи, които имат главна и подчинена основа, свързани чрез съединителните гласни -о-, -е-, -и- или направо (зъбОтехник, двегодишен).
- Слято се пишат сложни съществителни, в които подчинена основа могат да бъдат различни части на речта – прилагателни, числителни, наречия и т.н. Главното ударение е върху главната основа (новодомец, водоизточник).
- Слято се пишат сложни съществителни, в които подчинената основа е от чужд произход като авио-, мото-, мини-, макси-, астро-, анархо-, био-, контра-, космо-, диско-, микро-, макро-, теле-, ултра-, фото-, ретро-, психо- и подобни (ултразвук, мотокрос, агроклимат).
- Слято се пишат сложни съществителни, в които главната основа са съчетанията -графия, -логия, -метрия и т.н. (морфология, телеметрия).
- Слято се пишат и съществителни, образувани от повелителна форма на глагола и съществително име (развейпрах, стърчиопашка).
- Слято се пишат чужди буквени съкращения, употребявани като нарицателни съществителни имена, в които се назовават чуждите имена на буквите (джиесем, диджей). Но когато чужди буквени съкращения се употребяват като собствени имена, те се пишат разделено и чуждите названия на буквите започват с главна буква ( Си Ен Ен, Би Би Си).
- Слято се пишат прилагателни (качествени и относителни), в които които подчинената основа е наречие като горе-, долу-, крайно-, общо-, и др. ( крайноляв, общопознат). Но когато такива съчетания не се приемат като смислово единство, те се пишат разделно ( жизнено важен, изключително силен).
- Сложни прилагателни, които са образувани от сложни съществителни (със слято или полуслято писане), се пишат слято (военнопленнически, кандидатстудентски).
- Слято се пишат прилагателни имена, образувани от съчетания на прилагателно и съществително, които се пишат разделно (научнопопулярен, източноправославен).
- Слято се пишат прилагателни, образувани от съставни географски названия – планини, морета, градове и др. ( старопланински, черноморски, горнооряховски).
- Слято и с малка буква се пишат прилагателни имена на -ски, когато са образувани от собствени имена (лично + фамилно име , име + бай, бачо и подобни) и означават качество ( иванвазовски патос, кралимарковска сила). Но прилагателни притежателни имена на -ов, -ев, образувани от съчетания на лично и фамилно име ( или на две равностойни имена), се пишат полуслято и с главна буква на всяка съставка ( Иван-Вазова поема, Крали-Марков кон). Когато са имена на селища, те се пишат разделно и с главна буква на всяка съставна част ( Генерал Тошево, Граф Игнатиево).
- Слято се пишат прилагателни, образувани от съчетание на числително име (бройно или редно) и съществително име ( петгодишен, едноминутен). Но ако в числителното име на съчетанието се среща съюзът и, образуваното прилагателно се изписва с отделни думи, т.е. разделено (двадесет и четири часов).
- Слято се пишат наречия, които са образувани от предлог + наречие (в + дясно = вдясно, за + винаги = завинаги).
- Слято се пишат наречия, образувани от предлог + съществително име, което не се променя ( в + същност = всъщност, при + зори = призори).
- Слято се пишат наречия, образувани от предлог + съществително име в стара падежна форма ( в + купом = вкупом, на + яве = наяве).
- Слято се пишат наречия, образувани с отрицателната частица не и друго наречие, които имат противоположно значение на значението на първото наречие (невинаги, неведнъж).
- Слято се пишат предлози, образувани от предлог + наречие или от предлог + съществително име в основна или стара падежна форма ( извън, оттатък).
- Слято се пишат предлози, образувани от два предлога и означаващи смислова цялост (докъм, насред, измежду)
- Слято се пишат съюзите, образувани от предлог + наречие, предлог + местоимение и др. ( откакто, доколкото).
- Отрицателната частица ни- се пише слято със следващата местоименна форма ( никой, николко).
- Отрицателната частица не- се пише слято със следващата дума, когато:
А. думата е съществително, прилагателно или наречие и се образува нова дума с противоположно значение ( нещастие, неверен);
Б. думата е причастие (сегашно деятелно причастие на -ещ, -ащ, -ящ; минало свършено деятелно причастие на -л и страдателно причастие на -и, -т) и образува нова дума с противоположно значение ( незнаещ, необут). Но когато следващата дума е глагол, деепричастие (завършва на -ейки, -айки) и минало несвършено деятелно причастие, отрицателната частица не се пише разделено ( не ходя, не ходел);
В. не- е неразделна част от думата, т.е. думата или формата не се употребява без нея.
- Отрицателната частица не в състава на представката недо- се пише слято със следходната дума (недовиждам, недокоснал).
1.2. Полуслято писане.
Полуслято се пишат сложни съществителни имена, сложни прилагателни имена, фразеологизми и др.
- Полуслято се пишат сложни съществителни имена, съставени от две съществителни, второто от които може да се членува (кандидат-студент, заместник-директор). Но ако при членуване се изменя първото съществително име, двете части на сложното съществително се пишат разделно (къща музей, писателят фантаст). Когато към сложното съществително, което се пише полуслято, се добави трета дума, тя се пише раздено( заместник министър-председател). При съкратен запис на сложните имена се запазва дефиксът (зам.-директор).
- Полуслято се пишат собствени имена, съставени от две собствени имена ( Жан-Мишел). Но не се пише тире, когато в думата са вложени и други смислови отношения (Иван Асен Втори).
- Полуслято се пишат прилагателни имена, образувани от качествени или относителни прилагателни в равноправно смислово отношение, т.е. между тях може да се постави съюзът и ( аудио-визуален урок).
- Полуслято се пишат фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или чрез добавяне на второ прилагателно с близко или противоположно значение (бит-пребит, пиян-залян).
- Полуслято се пишат сложни прилагателни имена, образувани от полуслято изписвани сложни съществителни, чиито съставни части са в равноправни смислови отношения, т.е. между тях може да се постави съюзът и (зидаро-мазачески).
- Полуслято се пишат сложни числителни имена, образувани от два числителя, с които се отбелязва приблизително количество (пет-шест книги).
- Полуслято се пишат сложни наречия, образувани от две повелителни слаголни форми ( иди-дойди, кажи-речи).
- Полуслято се пишат думи, образувани с частиците еди-, що-, току-, -годе и подобни (еди-кой, що-годе).
- Полуслято се пишат сложни междуметия, образувани от две или повече повтарящи се или равноправни в смислово отношение междуметия ( бау-бау, тик-так). Удължените местометия се отбелязват с повторение на гласната в тях (мууу, яаааа).
- Съчетания от две сложни съществителни с еднаква втора част могат да се изписват като еднаквата част от първото сложно съществително се изпусна и на нейно място се пише тире (електрокари и мотокари = електро- и мотокари).
- Когато съчетанията от две сложни думи с еднаква втора част образуват нова сложна дума, втората част на първата дума се изпуска, а първата й част се пише полуслято с втората сложна дума ( автоклуб и мотоклуб = авто-мото клуб).
1.3.Разделно писане.
- Разделно се пишат географски имена, образувани от прилагателно и съществително собствено име (Бели Осъм, Велико Търново).
- Разделно се пишат географски имена, както и имена на празници, образувани от прилагателно или числено редно име и съществително нарицателно име ( Бели извор, Черно море).
- Разделно се пише съчетание от две съществителни, второто от които е неразширено приложение и не се членува (държава собственик, мач реванш). Някои съчетания се пишат разделно независимо от граматичната изменяемост или неизменяемост на съставящите ги думи (водещ предаване, командващ флота).
- Разделно се пишат съставните съюзи (без да, тъй като, въпреки че).
- Разделно се пишат съставните числителни имена – бройни и редни (двадесет и шест).
2. Употреба на малка и главна буква.
Главната буква се пише в началото на текст или изречение и след точка, удивителен знак, въпросителен знак или многоточие които бележат края на предходното изречение. Ако въпросителният или удивителният знак се отнасят за отделна дума в изречението, след тях се пише малка буква. Ако многоточнието не бележи край на изречението, след него се пише малка буква.
- Главна буква се пише след обръщение в писма, заявления, жалби, молби и др. документи, ако текстът продължава на нов ред, независимо от предшестващите препинателни знаци.Ако след обръщението стои запетая, след нея се пише малка буква, когато изречението продължава на същия ред. Ако след обръщението стои удивителен знак, винаги се пише главна буква, независимо дали текстът продължава на същия ред или на нов ред. Ако в обръщението или при адресиране се включват звания, титли, степени, длъжности и т.н., които са без име и се състоят от една дума, те се пишат с главна буква ( Уважаеми г-н Президент). Но ако званията, титлите, длъжностите и т.н. са употребени без име и включват повече от една дума, с главна буква се пише само първата дума ( Уважаеми г-н Заместник-министър). Ако в обръщението или при адресиране след званията, титлите, длъжностите и т.н. има име, те се пишат с малка буква.
- Етикетната фраза в края на молба, писмо, заявление и т.н. се пише с главна буква ( С уважение… ).
- Вежливата форма на обръщение, изразена с формите на личните и притежателните местоиметия за 2л. мн. ч. (Ви, Вас, Ваш) се пише с главна буква.
- В началото на рубрика при изброяване след двоеточие, както и в началото на всеки член, се пише главна буква, ако те са самостоятелна и завършена цялост (напр. Изречение, устойчиво словосъчетание и др.), независимо дали отделеният член се обозначава с цифра, буква (главна или малка) или по друг начин (тире и др.). В останалите случаи могат да се пишат както главни така и малки букви. Ако рубриката или членът на изброяването продължава след двоеточие на същия ред, се пише малка буква. В смесен тип рубрики всеки член започва с главна буква.
- Подзаглавие се пише с главна буква.
- Текст под заглавие, сочещ литературен вид или жанр се пише с главна буква.
- Обозначенията фигура, схема, илюстрация, диаграма или друг текст към неезиков илюстративен материал се пишат с главна буква ( Схема 5). Текстът за попълване на графа започва с главна буква.
- Наименованието на учебна дисциплина и оценките, означени с думи – отличен, мн. добър и т.н. се пишат с малка буква, когато са в свързан текст и с главна, когато са в несвързан (Бълг. ез. - Отличен).
- В несвързан текст с главна буква се изписват имена, презимена, фамилии, но когато собственото име се употребява като нарицателно, за да изрази преносно или друго значение, то се пише с малка буква.
- Прякори, прозвища и псевдоними, добили значение на собствени имена, се пишат с главна буква.
- Нарицателни имена, които са приложени към собствени имена на известни личности или на литературни герои и се възприемат като част от името, се пишат с главна буква (Баба Тонка, Крали Марко).
- Имената на литературни герои (български или чужди, худежествени или традиционни, хора или животни и т.н.), състоящи се от две или повече думи, се пишат с две главни букви (Мечо Пух, Кума Лиса).
- Названия, които са словосъчетания, се пишат с една главна буква само в началото, ако второто име не е собствено (Сивия орел, Белия зъб). Но ако названието е съставно словосъчетание, съдържащо собствено име, то се пише с две или повече главни букви ( Пипи Дългото чорапче).
- Когато форми за множествено число от собствени и фамилни имена на -овци, -ови, -еви, -ини, -ци, -и се употребяват като лични, бащини и фамилни имена, те се пишат с главна буква (Ивановци, Марии) . Когато тези форми се използват за означаване на качества на лицето, чието е изходното собствено име, те се пишат с малки букви (Те били големи колумбовци ).
- Прилагателните за принадлежност на -ов, -ев, -ин, получени от собствени имена, се пишат с главна буква (Ботева чета, Ахилесова пета). Ако тези прилагателни се употребяват в преносно значение или като елементи на фразеологично съчетание, те се пишат с малка буква.
- Прилагателни на -ски, получени от собствени имена, които влизат като първа част на сложни названия, се пишат с главна буква (Охридско езеро). Но ако тези прилагателни се употребяват за качествена характеристика или за произход, те се пишат с малка буква.
- Географските имена на континенти, океани, реки, морета, планини, местности и др. се пишат с главни букви. Нарицателните имена в състава на географски названия се пишат с малка буква ( Тихи океан, Черни връх).
- Имената на държави, градове и селища се пишат с главна буква. Имената на улици, булеварди, площади, квартали и жилищни комплекси се пишат с главна буква и се ограждат в кавички, освен когато са в адреси на писма, колети, формуляри и др.
- Имената на учебни заведения и техните подразделения, институти, организации, учреждения, предприятия, политически и административни единици, се пишат с начална главна буква. Когато вместо цялото собствено име се използва само една част от него, тази част се пише също с начална главна буква, освен когато означават нарицателно име. (Брат ми учи в Университета( = Софийския университет ), но Цял живот уча в университета на живота.)
- Сложните наименования със съставка дом, клуб, ден, дворец се пишат с главна буква, когато означават индивидуален обект. Но когато тези думи са в състава на съчетание, означаващо нарицателно име, това съчетание се пише с малка буква.
- Когато в сложните наименования има собствено име, те се пишат с начална главна буква и главна буква на собственото име (Радио София). Ако наименованието съдържа нарицателно съществително и числително име след него, предадено с цифри, съществителното име се пише с главна буква (Театър 199). Ако цифрата е пред съществителното нарицателно име, то се пише с малка буква (33 гимназия). Ако числителното име е първа съставна част на името, то се пише с начална главна буква, а съществителното нарицателно с малка буква ( Пети конгрес).
- Имената на вестници, списания, книги, произведения на изкуството и др. се пишат с начална главна буква и се ограждат с кавички ( „Под игото“).
- Имената на важни исторически, политически и обществени събития се пишат с главна буква, а ако са сложни наименования – с начална главна буква ( Възраждане и Български възраждане) . Но ако се употребяват като нарицателни имена или с преносно значение, те се пишат с малка буква. Ако тези събития са индивидуализирани чрез посочване на датата на събитието, те се пишат с малка буква ( руско-турската война от 1878г.; Руско-турската освободителна война).
- Думите, които означават посоките на света и дните на седмицата се пишат с малка буква. Но прилагателните, образувани от думите на географските посоки, се пишат с главна буква, ако са в състава на сложно наименование на държава, област, местност и т.н. ( Северна Корея). Ако думите изток, запад, север, юг са съставна част на название, те се пишат с малка буква (Далечния изток).
- Наименованията на планети, съзвездия, космически обекти се пишат с начална главна буква, когато се употребяват като астрономически понятия, но когато са употребени като съществителни нарицателни, думите земя, слънце, луна, космос, се пишат с малка буква ( Жената падна на земята.).
- Имената на богове, пророци, митични същества и герои, религиозни и други празници се пишат с главна буква.
- Съществителни нарицателни, с които се означават персонифицирани понятия, същества или лица в литературни или други произведения, се пишат с главна буква.
- Абревиатурите се пишат с главни букви.
- Имената на сорт, вид, порода, марка, тип, и др. се пишат в кавички и с главна буква, когато се употребяват с преходно нарицателно съществително (бира „Астика“). Ако имената са широко известни и се употребяват като нарицателни, те се пишат с малка буква.
- Чужди собствени имена и названия се пишат с главна буква.Членните форми и предлози в средата на имената се пишат с малка буква (Леонардо да Винчи). Употребени само с фамилното име, те се пишат с главни букви.
3. Пунктуация
3.1. Запетая в простото изречение.
- Запетаята в простото изречение може да бъде редяща ( между еднородни части – подлози, допълнения, определения и т.н.), или ограждаща ( на обособени части, вмтнати думи или изрази, обръщения, частици, междуметия). Запетаята между еднородни части се пише , когато тези части се използват без употребата на съюзи, но нееднородните определения не се разделят със запетая.
- Запетая се пише пред единичен противопоставителен съюз като а, но, ала, ами, обаче, само (че), дори (и), даже (и), който свързва еднородните части.
- Запетая се пише пред единичен или повтарящ се (но не съотносителен) съединителен съюз та (и), че (и), па между еднородните части.
- Запетая се пише пред еднократно употребен съюз или като поясняващ (може да се замести със съюзите тоест и сиреч) и свързващ две названия на едно и също нещо, както и след обособеното второ название.
- Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ повтарящ се съюз като и…и, ни…ни, нито…нито, или…или, ту…ту, кое…кое и др. (Срещат се хора и гладни, и голи, и боси). Но когато относителните съюзи са след еднородната част, запетая се пише след тях ( Рано ли, късно ли, не се знае кога точно).
- Запетая се пише пред втората част (съюз) на съюзите дали… или, ли… или.
- Запетая се пише пред втората част на двойни съотносителни съюзи като колкото… толкова, толкова… колкото, както… така и, не само… но и и др.
- Запетая се пише пред съюза отколкото, когато пред него в изречението има изразена сравнителна степен на прилагателно, наречие и др.
- Запетая се пише и между повтарящи се еднородни части, които се изговарят с пауза помежду им, но когато двете повторени думи са наречия, които се изговарят като една сложна дума, между тях се пише малко тире.
3.2. Запетая при обособени части.
- Обособени части могат да бъдат определения, приложения, обстоятелствени пояснения и др. Запетая се пише от двете страни на обособената част, ако е в средата на изречението, след обособената част, ако е в началото на изречението, пред обособената част, ако е в края на изречението. Обособените части могат да се ограждат и с тирета, за да се отделят графично по-ясно. Когато при две обстоятелствени пояснения второто конкретизира първото, то се обособява и се отделя със запетаи.
- Когато при две обстоятелствени пояснения второто изразява сравнение, то се отделя със запетаи.
- Когато обстоятелственото пояснение стои в началото на изречението и е разширено, то се обособява и се отделя със запетаи. Но ако обстоятелственото пояснение не е разширено, не се отделя със запетая.
- Когато приложението се въвежда с като и негово определяемо (думата пред него) има друго определение, приложението се обособява и се огражда със запетая. Ако пред определяемото на приложението няма друго определение, прилпжението не се отделя със запетаи.
- Когато обособената част се въвежда със съюза както и, пред него се пише запетая. Когато обособената част, въведена с както и, само допълва подлога и има вметнат характер, запетая се пише и след обособената част. Когато обособената част, въведена с както и, функционира и като предлог, сказуемото се съгласува и с нея и не се пише втора запетая.
- Когато обособената част се въвежда с и то, при това, сякаш, наместо, вместо, освен и др., тя се огражда от двете среани със запетаи.
3.3. Запетая при вметнати части – думи или изрази.
Вметнатите части изразяват някакво добавено, странично значение. Когато вметнатите части са въвеждащи думи или изрази като например, навярно, очевидно, всъщност, следователно, значи, верочно, според мене, по мое мнение, може би, за жалост, за съжаление, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли и др. , те не се отделят със запетая.
- Когато сякаш, като че ли, като че, значи, очевидно, следователно и т.н. въвеждат обособени части, пред тях се пише запетая.
- Наречията действително, естествено и наистина в началото на изречението се отделят със запетая (Естествено, неговата реакция е емоционална).
- Когато вметнатите части са глаголни изрази като разбира се, надявам се, да кажем, струва ми се, тъй да се каже, доколкото зная, мисля и др., те се отделят със запетаи.
- Когато вметнатите части изразяват противопоставяне – напротив, обратно, от една страна, от друга страна и др., се отделят със запетаи.
3.4. Запетая при обръщения, частици и междуметия.
Обръщенията са особен вид вметнати думи, чрез които говорещият осъществява контакт с адресата.
- Запетая се пише от двете страни на обръщението, ако то е в средата на изречението, след обръщението, ако то е в началото на изречението, пред обръщението, ако то е в края на изречението.
- Ако пред обръщението има частица, тя се отделя със запетаи от двете страни. Ако частицата стои след обръщението, запетая се пише само след нея, защото в този случай частицата е част от обръщението. Въпросителната частица нали се отделя със запетая от предхорната дума, само ако тя е в края на изречението. Във всички останали случаи тя не се отделя със запетаи.
- Когато междуметието не е самостойно изказване, се огражда със запетаи ако е в средата на изречението. Ако е в началото, се отделя със запетаи след него, а ако е в края запетаята се поставя пред него.
3.5. Запетая в сложното изречение.
Сложното изречение е съставено от две или повече прости изречения.
- Когато простото изречение е в средата на сложното изречение, то се отделя от двете страни със запетаи, ако съюзната връзка не забранява.
- Когато простото изречение е в началото на сложното, запетая се пише в края му, ако съюзната връзка не забранява. Ако простото изречение в състава на сложното разкъсва друго просто изречение, то се отделя със запетаи от двете страни.
- Когато простите изречения са свързани безсъюзно, те се отделят със запетаи.
- Когато простите изречения са свързани със съчинителни съюзи а, но, обаче, ала, та, па, ама, пък и др., запетая се пише пред съюзите.
- Пред подчинителните съюзни връзки само че, като, докато, дето, вместо да, макар да, преди да, без да, за да, щом, когато, където, колкото, защото, който, чийто и др., се пише запетая.
- Когато съюзната връзка не е една дума ( например при условие че, при положение че, по причина че, тъй както и др. ), запетая се пише само пред първата дума на връзката. Ако съюзът че въвежда подчинено определително изречение, пред него се пише запетая, независимо че може да е в съчетания като под предлог, че…, при условие, че…, при положение, че…,че…., в случай, че…. и т.н. Ако наречията така и тъй от съставните съюзи така че, тъй че и тъй както се отнасят към главното изречение, запетая се пише пред че и както. Не се пише запетая, ако двете изречения са свързани с еднократно употребени съюзи и, или и да. Но ако пред и свършва подчинено изречение, там се пише запетая. Ако пред и стои обособена или вметната част на изречението, там също се пише запетая. Ако изреченията са свързани с повторителни съюзи и…и, или..или, ту…ту, нито…нито, било…било, хем…хем и др. запетая се пише пред втория съюз (Те и пият, и пеят.). Ако изреченията са съподчинени и са свързани със съюза да, те се разделят със запетая.
- Пред съюза да, който свързва последователно подчинени изречения, не се пише запетая. Ако съюзът да има значение на ако или на за да, пред него се пише запетая.
- Ако пред съюза да стои членувано съществително име или съществително, придружено с показателно местоимение (този, тази, тези, това, оня, онзи, онова), пред да се пише запетая.
- Не се пише запетая между два последователни съюза, ако първият е едносричен и няма собствено ударение. Но когато първият съюз е многосричен, двата съюза се разделят със запетая.
- Не се пише запетая пред подчиненото изречение, ако пред съюзната дума има уточняващо наречие като едва, чак, само, даже, именно, тъкмо, дълго, малко, много или отрицателната частича не.
- Не се пише запетая пред подчинените изречения, които са косвен въпрос, т.е. възката е въпросителна дума (местоимение или частица) като кой, коя, кое, кои, чий, чия, чие, чии, къде, кога, как какво, ли, дали и др. Ако подчиненото въпросително изречение, въведено с въпросително местоимение или частица, стои в началото на сложното изречение, след него се пише запетая.
- Не се отделят със запетая устоичиви съчетания, които изпълняват служба на подчинени изречения и са свързани с относителни или въпросителни местоимения и наречия ( какъвто и да е, когато и да е, който и да е, който искате, кой знае, каквото трябва, където и да си, колкото е възможно и т.н.)
- Не се пише запетая пред подчинено допълнително изречение, въведено с относителни местоимения и наречия (който, каквото, когото, където и др.). Когато тези местоимения въвеждат подчинено определително изречение, пред тях се пише запетая.
- Запетая се пише при цифрово означаване на времето в часове, минути и секунди.
- Запетая се пише при означаване на десетични дроби.
- Запетая се пише за отделяне на място от дата.
@bgmateriali.com
