Есе по морален проблем: „Промени ли ни изолацията към по-добро?“ Личен глас за страха, отговорността и избора по време на пандемията от Ковид 19

Отчуждението рядко идва наведнъж: то започва с един затворен прозорец. От тази мисъл се разгръща ученическото есе, което поставя проблема за отдалечаването на човека от другите и от самия себе си и намира опора в „Повест“ на Атанас Далчев. В началото проблемът е въведен през заключената къща и бележката на вратата, а оттам е формулирана и водещата мисъл на разсъждението. Литературната опора е използвана прецизно: цитирани са черните прозорци и врата, гостите, които са само годините, прашните портрети, коварното огледало и часовникът със своето метално слънце, като всеки от тези образи е разчетен като знак за конкретна стъпка на затварянето. Аргументацията се движи на два фронта. Единият проследява отчуждението от другите: как алибито за далечна страна се превръща в удобно оправдание и какви са днешните му имена. Другият стига до по-трудното, отчуждението от себе си, където споменът може да бъде утеха, но и клетка, а огледалото обещава среща, която не се случва. Съвременният и личният пласт е конкретен: наблюдения от дните на карантината, от пътуването в метрото, от подготовката за изпити, при която животът все се отлага за после, както и разказ за малка съседска инициатива с неочакван резултат. Есето предлага и практическа част с ясни посоки навън и навътре, но самите те са оставени за прочит. Заключението не е изведено като поучение, а като избор, който се прави всеки ден, и завършва с обърнатата бележка на вратата. Текстът е подходящ за подготовка по литература, за упражнение по аргументативно писане и като образец за собствено есе върху лириката на Далчев.

Есе, което не се задоволява с осъждане. То поставя мярка – по какво се съди дали едно общество е цивилизовано – и после я прилага последователно, абзац след абзац, случай след случай. Обем, който покрива и най-високото изискване за писмена работа. Уводът е плътен и заявява всичко наведнъж: парадокса в самата тема, картината на града и накрая критерия, около който ще се движи целият текст. Тезата стои още в първия абзац. Оттам изложението върви на двойки. Всеки абзац започва с наблюдение върху цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски и продължава със съответствието му в днешния ден. Похватът се повтаря последователно и превръща есето в разговор между две епохи. Първата двойка е върху началния образ на града, прочетен не като пейзаж, а като диагноза. Съвременното съответствие е неочаквано и точно: свръхсвързан свят, в който хората отново са зад стъкла, само че дигитални. Следват абзаци за семейството на ръба, за труда, който остава невидим, и за прочутото обръщение „братя мои“. Именно последният е сърцевината на есето: показано е защо това обръщение е начало на съпричастност, а не проява на съжаление отвисоко. Средището е разсъждението за съчувствието. Поставен е пряк въпрос какво прави прогресът със способността ни да спираме и да помагаме, а после следва обрат – есето отказва да бъде само обвинително и изброява конкретни примери за днешни прояви на общност. Особено силен е абзацът, в който е поставено възможното възражение за личната отговорност. Вместо да го подмине, есето го приема и после го оборва с довод за средата и с образа на споделения покрив. Финалната част е практическа: изброени са конкретни действия, достъпни за ученик, за квартал, за институция. Заключението е двойно – първо представа за бъдещия град, после връщане към началния образ и формулировка за мярката на цивилизацията. Обемът е голям, а цитатите са много и къси, всеки следван от тълкуване, вместо да бъде оставен да говори сам. Езикът е ясен, а изреченията се четат леко въпреки сериозността на темата. Преподавателят получава образец за есе по граждански проблем: разработката показва как обществена тема се разработва през художествен текст, без да се превърне в публицистика. Отделните абзаци вършат работа и поединично като теми за беседа. За ученика ползата е ясна. Схемата – наблюдение върху творбата, съвременно съответствие, възражение, отговор, конкретни действия – се пренася върху всяка гражданска тема. Подходящо е за подготовка за класна работа, за изпитване и за матура.

Пълноценната подготовка за държавния зрелостен изпит по български език и литература се постига чрез редовна работа върху цялостни изпитни варианти. Този седми поред тест за дванадесети клас съдържа 41 задачи и следва точно структурата на матурата – от езиковите норми до аргументативния текст. Началният блок проверява владеенето на правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма чрез изречения от съвременната писмена практика, а също и умението да се разпознават антонимни фразеологични словосъчетания. Литературната част включва въпроси върху творби от Христо Ботев, Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Йордан Радичков, Димчо Дебелянов и Атанас Далчев: разпознаване на откъс, функция на реторичния въпрос, характеристика на образа на Паисий, композиция и роля на отделните разкази в „Ноев ковчег", общи мотиви в творчеството на различни автори, библейски образи, художествени внушения и изразни средства. Обширен раздел е посветен на работата с три текста, обединени от темата за отношенията между лекар и пациент – журналистическа публикация за първия омбудсман в българска болница, откъс от Кодекса на професионалната етика и художествен разказ на Дежьо Костолани. Към тях са зададени въпроси за сферите на общуване, функциите на текста, синонимия, фактическа информация, както и задачи с разширен отговор: обща тема, теза в 3–4 изречения и резюме. Редакционната част обхваща избор на най-уместен израз в свързан текст, членувани форми, местоимения, учтиви форми и откриване на пет пропуснати препинателни знака. Върху откъс от „Песен за човека" се търсят примери за нравственото прераждане на героя и опозиционните двойки, изграждащи смисъла. Отделна задача свързва герои, творби, автори и жанрове. Последната задача предлага „Приказка за стълбата" и „На гости у Дявола" на Христо Смирненски и тема за есе по житейски проблем. Приложените отговори на всички задачи, включително примерни решения на въпросите със свободен отговор, дават възможност за самостоятелна проверка.

Идентичността рядко се губи със скандал; понякога се настанява тихо, като прах върху рамката на снимка. От този образ тръгва ученическото есе, което поставя проблема за загубата на човешката идентичност и намира опора в „Повест“ на Атанас Далчев. В началото проблемът е въведен през бележката на вратата: как едно изречение може едновременно да успокои света и да излъже самия човек, и какви съвременни имена носи днес онова далечно някъде, зад което се скриваме. Оттам разсъждението прави следващата, по-трудна стъпка, от отдалечаването от другите към отдалечаването от самия себе си. Литературната опора е използвана прецизно и през целия текст: цитирани са дните, които се изкачват по стената и догарят, признанието за годините като единствени гости, коварното и празно огледало и най-тежкото изречение на творбата, в което лирическият аз се усъмнява дали изобщо е живял. Отделни части са отредени на двамата странни събеседници в стихотворението, портретите и часовника, и на онова, което те правят с човешкото време. Съвременният аспект е силен и конкретен: маските, които училището раздава, грижливо подредените профили в мрежите, архивите от снимки и стари разговори, в които е лесно да се затъне. Личният опит присъства, но без поза, а на въпроса за силата на собственото име е отделено самостоятелно място. Финалната част не обещава чудеса. Тя предлага малки, изпълними решения и завършва с проверка, по която всеки може да разбере дали не се е изгубил, както и с нова бележка на вратата вместо старата. Текстът е готов модел за есе по морален проблем и опора за собствено разсъждение върху творбата.

Четири различни ученици биха написали четири различни есета по един и същ въпрос. Точно това предлага материалът: четири самостоятелни разработки на темата за свободата на личния избор в съвременното общество, всяка с различен подстъп, различен тон и различна аргументативна стратегия. Първото есе тръгва от изтърканите ежедневни формули за свобода и се насочва към въпроса откъде идва навикът на човека да се отказва от нея; в разсъжденията си стига до ролята на възпитанието и на общоприетите норми. Второто гледа на живота като на непрекъсната поредица от избори и се съсредоточава върху отговорността, която всеки избор носи, както и върху клопката на думата „трябва“. Третото поставя най-трудния въпрос, дали изобщо е възможна абсолютна свобода, и работи с примери от историята и с мисъл на Жан-Пол Сартр. Четвъртото разсъждава за границите: кой ги поставя, как личната свобода се разминава или съжителства със свободата на другите. Текстовете показват на ученика различни начини за въвеждане на проблема, за формулиране на теза, за изграждане на аргументацията с примери и въпроси към читателя, както и различни варианти на финал, от обобщаващ извод до заключение с афористична сила. Личната позиция навсякъде е ясно заявена, а разсъжденията са свързани със съвременното всекидневие, а не само с отвлечени понятия. Материалът е подходящ за подготовка на есе по морален проблем в 8. клас и в горния курс, за писане на класна работа и за упражнение по аргументативен текст. Може да се използва и като основа за дискусия в час: четирите гледни точки се допълват, но и спорят помежду си, което дава на ученика материал да изгради своя собствена позиция вместо да преписва наготово.

Три текста вместо обичайните два – и това е първото, което отличава този вариант. Работата с източници заема цял блок от дванадесет задачи, а съпоставката между тях е по-трудна, отколкото при стандартния изпитен формат. Началото следва познатата подредба. Езиковият блок обхваща правописа с пет задачи, граматичната норма с три, пунктуацията с две, а към тях са добавени лексикална грешка и фразеологични антоними. Дванадесет задачи, преминати наведнъж, преди изпитът да стане по-труден. Литературната част е широка и покрива почти целия конспект. Задачите се движат между разпознаване по цитирани стихове, съотнасяне на автор с творбите му, разпознаване на герои и на жанр, търсене на водеща идея, откриване на конфликт, общ за три произведения, и посочване на липсваща сюжетна линия. Тук се появяват имената на Елисавета Багряна, Пенчо Славейков, Димитър Талев, Алеко Константинов, Станислав Стратиев, Йордан Йовков, Йордан Радичков и Елин Пелин – рядко срещан обхват за един вариант. Средището са трите текста. Първите два са авторски – единият от Иван Илчев, другият по Васил Митаков, – а третият е медиен. Задачите изискват сфера на общуване, значение на дума в контекст, разпознаване на архаизми и на жанра на единия текст, а после и отделяне на фактите, които не се откриват в нито един от тях. Следват трите отворени задачи с най-висока тежест: обща тема за трите текста, формулиране на теза в няколко изречения и резюме на единия от тях. Практическият блок включва избор на най-уместния израз за всяко празно място, поставяне на думи в правилна форма – членуване, местоимения и учтива форма – и посочване на пропуснатите препинателни знаци в цял текст. Преди края е поместен обширен откъс от „Албена“ на Йордан Йовков с две отворени задачи, всяка от които изисква по два самостоятелно формулирани отговора. Следва задача за съответствия, разделена на три отделни части. Финалът е върху „История“ на Никола Вапцаров, приведено изцяло. Изисква се аргументативен текст до четири страници, като жанрът се избира от пишещия и се отбелязва предварително. Отговорите са приложени за всички задачи, включително примерни решения за отворените и напълно поправен текст при пунктуационната. На преподавателя вариантът дава готова пробна матура с всичко необходимо в един файл. Отделните блокове вършат работа и поединично – езиковият като контролно, текстовете като упражнение по резюме. За ученика това е пълна репетиция с възможност за самооценка, а трите текста подготвят точно за онази част от изпита, която затруднява най-много.