Ивайло Петров е псевдоним на Продан Петров Кючуков, роден на 19 януари 1923 г.в село Бдинци, Добричко.Селото оказва влияние върху по-късната му човешка съдба и литературно творчество.Писателят казва за себе си,че помни от детството си преди всичко кал и бълхи.До-ри река и море не е виждал, докато не се премества във Варна, когато вече е на петнадесет години.А по телефон е говорил за първи път чак в казармата.И въпреки всичко най-хубавите страници от творчеството му са свързани с това село.То му дава не само своите образи, но и гледната точка към най-важните проблеми на нашето време.
Завършва гимназия в Добрич през 1942г., след това участва в Отечествената война. След краят й се връща във Варна, където живее с родителите си. Работи на няколко места и отива да следва в София.Учи няколко семестъра право в Софийския университет,но влечението към литературата надделява и той изоставя правото. От това време са и първите му литературни опити. През 1954 г. излиза първият му сборник с разкази "Кръщене", Който няма голям успех, но когато следващата година се отпечатва повестта му "Нонкината любов", Ивайло Петров става популярен.
Постъпва на работа в издателство "Български писател" през 1953г. и оттогава става професионален писател и редактор. След "Нонкината любов" следва романът "Мъртво вълнение", който дълго време е най-сериозното описание за съдбата на българското село след насилственото коопериране, докато друг роман на Ивайло Петров, "Хайка за вълци", не го измества. Това става през 1986 г. А междувременно писателят продължава своите търсения. Така се появяват разказите от сборника "Малки илюзии", есетата от "Объркани записки",Лъжливи хора,Любов по пладне,Божи работи и, повестите "Преди да се родя и след това", които излизат през 1968г., а петата им част - "След моята смърт" - се появява почти двадесет години по-късно. Тези повести предизвикват голямо вълнение в литературният живот от онова време и заедно с "Диви разкази" на Н. Хайтов стават събитията на годината. Особената ирония, необичайният поглед, провокиращият стил на "Преди да се родя и след това" ,оказват силно въздействие в литературните среди и читателите, които са свикнали за селото да се пише в стиловете, наложени от Елин Пелин и Йордан Йовков.Лауреат е на наградата за цялостен принос в българската книжовна култура Христо Г.Данов за 2002г.,на наградата Златен век за принос в българската култура,на Голямата награда на СУСв.Климент Охридскиза литература и много други.
Умира 82 годишен в гр.София на 14 април 2005г.
Най-значителното произведение на Ивайло Петров е романът му "Хайка за вълци". Ако погледнем през него към творчеството на писателя, ще ни се стори, че почти всичко, което е написал ни подготвя за появата на "Хайка за вълци". Само за една-две години романът се превръща в класика.Основният конфликт на българското общество през втората половина на XX век - разпадането на човешките и родовите връзки като следствие от принудително разру-шаване на селския свят, е показан изключително точно, с голямо художествено майсторство.
Ивайло Петров е автор на повече от 20 книги,повечето от които са многократно издавани и преиздавани,както в България,така и в чужбина.Той заслужава своето място в нашата съвре-
менна култура. Но също така е един от най-противоречивите автори, които обичат да изненадват и провокират читателя.
@bgmateriali.com
