Измерване на ЕДН на генератор по компенсационен метод - Протокол

Три страници, в които се проследява целият път от поведението на един проводник в поле до плътността на енергията – величина, която вече не зависи от никакви геометрични размери, а характеризира самото поле. Първата част започва с определение за проводник и с уточнение кои вещества влизат в тази група и какви са носителите на заряд при всяко от тях. Едва след това се минава към физиката. Разгледани са последователно три състояния. Незареден проводник извън поле – показано е защо интензитетът вътре е нула и какво следва оттам за потенциала. Зареден проводник – обяснено е защо зарядите се разпределят по повърхността и защо тя става еквипотенциална. И накрая проводник във външно поле, където е въведена електростатичната индукция, с чертеж, показващ как силовите линии се прекъсват и деформират. Между тези случаи е вмъкнато извеждане чрез закона на Гаус: избрана е цилиндрична повърхнина, пресичаща стената на проводника, потокът е разделен на три интеграла и е обяснено защо два от тях се зануляват. Резултатът свързва интензитета близо до повърхността с повърхнинната плътност на зарядите. Втората част въвежда капацитета. Обяснено е логично защо се очаква зависимост между заряд и потенциал, дадена е самата зависимост, определението за капацитет, мерната единица и уточнението от какво зависи той и от какво не. Веднага след това капацитетът е пресметнат за конкретен случай – заредена проводяща сфера, при това с извод и за среда, различна от вакуум. Оттам изложението стига до кондензатора. Дадено е определение, описан е плоският кондензатор с всичките му характеристики, а после е изведен капацитетът му чрез интензитета между пластинките и потенциалната разлика. Финалната част е за енергията. Работата при зареждане е пресметната чрез интегриране, оттам е получена потенциалната енергия на зареден проводник и е обяснено защо извършената от нас работа е равна точно на получената енергия. Изразът е приложен към плоския кондензатор и записан в три равностойни вида. Последната стъпка е най-стойностната: чрез обема между пластинките е въведена плътността на енергията и е обяснено защо тя е характеристика на самото поле, а не на кондензатора. Формулите са номерирани и се използват с препратки, а на десетина места има препратки към други въпроси от конспекта. Студентът получава отговор с изведени, а не просто съобщени резултати. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът от конспекта е по-тесен. Преподавателят получава изложение с два чертежа и с последователно нарастваща сложност – удобно за раздаване към лекцията или за основа на упражнение.

Готовият протокол е най-бързият ориентир какво точно се очаква да съдържа отчетът от лабораторно упражнение – от формулировката на заданието до оформянето на изводите. Този материал представя изцяло разработен протокол по упражнение № 2 от курса по материалознание в Технически университет – София, Факултет по комуникационна техника и технологии. Началото възпроизвежда официалната титулна част на протокола – университет, факултет, катедра, дисциплина, данни за студента и преподавателя, поле за оценка и дата, така че оформлението може да се използва като образец. Разделът със заданието формулира четирите задачи на упражнението: измерване на изменението на капацитета и на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби при повишаване на температурата, пресмятане на конструктивната константа за всеки образец, изчисляване на относителната диелектрична проницаемост за всяка температура с графично представяне на зависимостите и определяне на температурния коефициент за два температурни интервала. Теоретичната постановка съдържа изходната формула за капацитета, обяснение на всяка величина в нея с нейната дименсия, определение и физически смисъл на конструктивната константа, зависимостта за изчисляване на относителната диелектрична проницаемост и графоаналитичния подход за определяне на температурния коефициент. Централната част е обобщаваща таблица с резултатите от измерванията и изчисленията за четири различни материала. За всеки от тях са дадени геометричните константи и стойностите на трите параметъра при пет температури в изследвания диапазон, както и изчислените температурни коефициенти. Заключителният раздел съдържа анализ и изводи, в които поведението на изследваните материали е съпоставено по стойност на проницаемостта, по загуби и по конструктивна константа. Материалът е подходящ като образец при изготвяне на собствен протокол, за подготовка за защита на упражнението и за преговор на теоретичната част преди изпит.

Лабораторното упражнение е свършено, измерванията са записани, но протоколът трябва да изглежда както се иска – с теория, таблици, изчисления и изводи. Този готов протокол показва точно такъв завършен вид и може да послужи като модел за оформяне на собствената работа. Материалът е изготвен по установената форма за лабораторен протокол и започва със заглавна част – висше училище, факултет, катедра, учебен предмет, номер и тема на упражнението, място за оценка и за подпис. Следва разделът със заданието, изведено в три отделни точки. Първата поставя изследване на зависимостта на съпротивлението от температурата при различни видове резистори в определен температурен интервал, определяне на температурните им коефициенти и изчисляване на стойности извън измерения обхват, както и графично представяне. Втората точка е насочена към термистор – изчисляване на коефициента на температурна чувствителност и на константата, определяне на температурния коефициент и на съпротивлението при две гранични температури. Третата точка е за температурните коефициенти на капацитета при няколко вида кондензатори, също с графично представяне. Теоретичната постановка е разгърната и подредена. В нея са разгледани предназначението на резисторите и класификациите им по няколко признака – по конструктивно изпълнение на токопроводящия елемент, по използван материал и по обединен признак. Изброени са основните параметри и са дадени изразите за съпротивлението, за съпротивлението на слоен резистор и за температурния коефициент. Отделно са представени термисторите и двата им вида, а след това и кондензаторите – класификация по вида на диелектрика в пет отделни групи, основни параметри и изразът за температурния коефициент на капацитета. След теорията е обособено място за схемата на опитната постановка. Практическата част съдържа две таблици с резултати. Първата обхваща три позиции на превключвателя и представя измерените стойности на съпротивлението, относителното изменение и температурния коефициент при пет температурни стойности. Втората таблица е за четири позиции и по същия начин проследява капацитета, относителното му изменение и температурния коефициент. Всички клетки са попълнени с реални измервания и с изчислени стойности, което прави протокола използваем и като пример за пресмятанията. Изложението завършва с анализ и изводи, в които са съпоставени получените стойности, и с обособена част за графиките. На преподавателя материалът може да послужи като образец при поставяне на изискванията към оформянето на протокол – с ясна структура, попълнени таблици и изведени изводи. На студента протоколът дава пълна представа как изглежда завършена лабораторна работа по темата – какво съдържа заданието, докъде стига теоретичната част, как се подреждат таблиците и как се формулират изводите. Полезен е при подготовка на собствен протокол, при преговор преди защита на упражнението и при подготовка за изпит по дисциплината.

Протокол, който върши двойна работа: освен готова разработка на упражнението е и справочник за пасивните елементи, годен за самостоятелно четене. Справочната част е това, което го отличава. Тя не се задоволява с определения, а обяснява как реално се разчитат елементите. За резисторите е описан цветният код – какво носи всяка лента, коя дава значещите цифри, коя броя нули и коя толеранса – и е показан конкретен пример за разчитане. Обяснено е и цифровото означаване с буква на мястото на десетичната запетая. Именно тези две неща най-често затрудняват в началото и рядко се намират обяснени толкова просто. Кондензаторите са разгледани по типове – шест на брой, всеки с начина си на изработване, обхвата на капацитета и характерните силни и слаби страни. Отделно е обяснено защо при един от типовете полярността е задължителна, защо толерансите му са по-широки и какво се случва при ниски температури. Този преглед подрежда знанието по начин, по който то се пита на изпит. Обхватът на самото измерване е широк. Изследвани са седем елемента – три резистора, единият от които термистор, и четири кондензатора с различни диелектрици. Присъствието на термистора е особено ценно, защото поведението му се различава рязко от това на обикновените резистори и разликата личи веднага в числата. Данните са отчетени при шест температурни стъпки, а при резисторите има и допълнителни редове с крайни стойности извън основния интервал. За всеки елемент са изчислени относителното изменение и температурният коефициент, така че сравнението между елементите е налице наготово. Графиките са шест – по една за отделните елементи, изградени в еднакъв формат, което позволява да се съпоставят с един поглед. Изводите също са по елементи, а не общи. Всеки от шестте е конкретен: посочва за кой елемент се отнася и в каква посока се променя параметърът му. Точно това се изисква и точно това най-често липсва в ученическите и студентските протоколи. За преподавателя това е удобен материал за сравнение – показва как изглежда протокол, в който всеки изследван елемент е получил и графика, и отделен извод. За студента ползата е двойна: справочната част става готова подготовка по темата за пасивните елементи, а самата разработка дава завършена структура, в която се заместват собствените измервания.

Заснети лабораторни работи по материалознание – с попълнени таблици с измерени и изчислени стойности, начертани на милиметрова хартия графики и написани на ръка изводи. Към тях е приложен и изходящ тест. Материалът обхваща четири упражнения. Първото е върху магнитните материали. В таблицата са въведени данните за три образеца от различни ферити – броят на навивките на двете намотки, дължината на магнитната верига, сечението и коефициентите. За всеки образец са направени по пет измервания при различни стойности на тока, като са изчислени напрегнатостта, магнитната индукция и относителната магнитна проницаемост. На отделен лист са построени по две графики за всеки образец – кривата на намагнитване с хистерезисната примка и зависимостта на проницаемостта. Второто упражнение изследва температурната зависимост при резистори и кондензатори. Таблиците обхващат три резистора, единият от които е термистор, и четири кондензатора, като при всеки са проследени изменението на параметъра и температурният коефициент в диапазон от няколко температури. Графиките са изчертани в шест координатни системи. Третото упражнение е върху диелектрични материали – измерени са капацитетът, тангенсът на ъгъла на загубите и относителната диелектрична проницаемост при два образеца в температурен диапазон, а резултатите са нанесени в общи графики с легенда. Четвъртото е върху проводникови материали и проследява изменението на съпротивлението при четири образеца с посочени специфични съпротивления, като при единия са изчислени средният температурен коефициент, стойностите при двете гранични температури и коефициентът на топлопроводимост. Последните два кадъра са на изходящ тест по същата дисциплина – вариант с дванадесет въпроса от затворен тип по темите за проводимостта, поляризацията, магнитните свойства, резисторите и кондензаторите. Материалът е подходящ за подготовка на собствени протоколи, за наваксване при пропуснато упражнение, за проверка на реда на изчисленията и за подготовка за защита на лабораторните работи. Основното му предимство е, че показва завършени работи. Вижда се какви точно величини се вписват в таблиците, с каква точност се дават резултатите, как се оформят графиките и какъв обем се очаква от заключителната част. Ценни са и написаните изводи. Те са кратки, но обвързват измереното с теорията – посочват как се променя всяка величина и защо, което е и най-често задаваният въпрос при защита. Полезно е и присъствието на изходящия тест. Той показва какви въпроси се задават в края на курса и кои теми се проверяват най-често.

Учебен материал, който не изброява условията за протичане на постоянен ток, а ги извежда – едно по едно, като показва защо всяко от тях е необходимо. Именно този ход прави разработката различна. Тръгва се от прост опит с две заредени тела, съединени с проводник, и се проследява защо токът в него спира. Оттам естествено следва първото условие, после второто и накрая третото – и трите не са дадени наготово, а произлизат от разсъждението. Темата е електричният ток и електродвижещото напрежение, а изложението е на две страници в две озаглавени части. Първата половина въвежда самото понятие за ток и веднага посочва двете предпоставки за неговото възникване – наличието на свободни носители и причината те да се движат насочено. Дадени са и примери за трите различни среди, като при всяка е уточнено кои частици участват. Оттам следват трите основни характеристики. Особено полезно е уточнението при посоката: обяснено е защо в металите частиците се движат обратно на приетата посока – подробност, която се бърка постоянно. Големината е дадена с определение и с формула, а после от нея е изведена връзката между две мерни единици. Следва плътността, въведена като векторна величина с обяснение защо изобщо е нужна. Особено ценна е частта за постоянния ток. Показано е как двете общи формули се опростяват, когато величините не се менят с времето. Втората половина е за страничните сили. Обяснено е защо електростатичните сили не са достатъчни, каква работа трябва да се извърши и защо тя изисква внасяне на допълнителна енергия. Следва пресмятането на работата вътре в източника, от което е изведено електродвижещото напрежение – не като готово определение, а като резултат от извод. Финалната част е най-точна. Разгледан е случаят, при който действат едновременно двата вида сили, а от сбора на двете работи е получено напрежението. Оттам е обяснено защо то е обобщение на потенциалната разлика и кога двете съвпадат. Материалът съдържа две фигури, две номерирани формули и няколко междинни израза, а всяка величина се пояснява при първата си поява заедно с мерната си единица. Има и няколко препратки към други въпроси от същия конспект. Преподавателят получава готова опора за един учебен час, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – характеристиките на тока в единия час, страничните сили в другия. Студентът разполага с конспектен въпрос в завършен вид, при който трите условия и трите понятия се помнят лесно, защото са изведени, а не заучени. Годен е за устен изпит и за преговор преди семестриална проверка.