Измерване на ЕДН на генератор по компенсационен метод - Протокол
Зареждане на оценките…
ЕДН на генератор се нарича величината, която се измерва с работата, извършена от страничните сили срещу силите на електричното поле за пренасяне на единица положителен заряд от единия полюс на генератора до другия. Една част от работата се използва за преодоляване на страничните сили, а останалата се отделя под форма на топлина в генератора, тъй като той има определено вътрешно съпротивление. При затваряне на веригата на генератора през волтметър с определено вътрешно съпротивление
Заключено съдържание
Купете материала за пълен достъп
Свързани материали
Проводник в електростатично поле. Електростатична индукция. Капацитет. Кондензатори. Енергия на електростатичното поле – учебен материал по физика с пълни изводи
Три страници, в които се проследява целият път от поведението на един проводник в поле до плътността на енергията – величина, която вече не зависи от никакви геометрични размери, а характеризира самото поле. Първата част започва с определение за проводник и с уточнение кои вещества влизат в тази група и какви са носителите на заряд при всяко от тях. Едва след това се минава към физиката. Разгледани са последователно три състояния. Незареден проводник извън поле – показано е защо интензитетът вътре е нула и какво следва оттам за потенциала. Зареден проводник – обяснено е защо зарядите се разпределят по повърхността и защо тя става еквипотенциална. И накрая проводник във външно поле, където е въведена електростатичната индукция, с чертеж, показващ как силовите линии се прекъсват и деформират. Между тези случаи е вмъкнато извеждане чрез закона на Гаус: избрана е цилиндрична повърхнина, пресичаща стената на проводника, потокът е разделен на три интеграла и е обяснено защо два от тях се зануляват. Резултатът свързва интензитета близо до повърхността с повърхнинната плътност на зарядите. Втората част въвежда капацитета. Обяснено е логично защо се очаква зависимост между заряд и потенциал, дадена е самата зависимост, определението за капацитет, мерната единица и уточнението от какво зависи той и от какво не. Веднага след това капацитетът е пресметнат за конкретен случай – заредена проводяща сфера, при това с извод и за среда, различна от вакуум. Оттам изложението стига до кондензатора. Дадено е определение, описан е плоският кондензатор с всичките му характеристики, а после е изведен капацитетът му чрез интензитета между пластинките и потенциалната разлика. Финалната част е за енергията. Работата при зареждане е пресметната чрез интегриране, оттам е получена потенциалната енергия на зареден проводник и е обяснено защо извършената от нас работа е равна точно на получената енергия. Изразът е приложен към плоския кондензатор и записан в три равностойни вида. Последната стъпка е най-стойностната: чрез обема между пластинките е въведена плътността на енергията и е обяснено защо тя е характеристика на самото поле, а не на кондензатора. Формулите са номерирани и се използват с препратки, а на десетина места има препратки към други въпроси от конспекта. Студентът получава отговор с изведени, а не просто съобщени резултати. Отделните части вършат работа и поединично, ако въпросът от конспекта е по-тесен. Преподавателят получава изложение с два чертежа и с последователно нарастваща сложност – удобно за раздаване към лекцията или за основа на упражнение.
Протокол от лабораторно упражнение № 2 по материалознание – „Изследване на диелектрични материали“, с таблица с резултати и изводи
Готовият протокол е най-бързият ориентир какво точно се очаква да съдържа отчетът от лабораторно упражнение – от формулировката на заданието до оформянето на изводите. Този материал представя изцяло разработен протокол по упражнение № 2 от курса по материалознание в Технически университет – София, Факултет по комуникационна техника и технологии. Началото възпроизвежда официалната титулна част на протокола – университет, факултет, катедра, дисциплина, данни за студента и преподавателя, поле за оценка и дата, така че оформлението може да се използва като образец. Разделът със заданието формулира четирите задачи на упражнението: измерване на изменението на капацитета и на тангенса на ъгъла на диелектричните загуби при повишаване на температурата, пресмятане на конструктивната константа за всеки образец, изчисляване на относителната диелектрична проницаемост за всяка температура с графично представяне на зависимостите и определяне на температурния коефициент за два температурни интервала. Теоретичната постановка съдържа изходната формула за капацитета, обяснение на всяка величина в нея с нейната дименсия, определение и физически смисъл на конструктивната константа, зависимостта за изчисляване на относителната диелектрична проницаемост и графоаналитичния подход за определяне на температурния коефициент. Централната част е обобщаваща таблица с резултатите от измерванията и изчисленията за четири различни материала. За всеки от тях са дадени геометричните константи и стойностите на трите параметъра при пет температури в изследвания диапазон, както и изчислените температурни коефициенти. Заключителният раздел съдържа анализ и изводи, в които поведението на изследваните материали е съпоставено по стойност на проницаемостта, по загуби и по конструктивна константа. Материалът е подходящ като образец при изготвяне на собствен протокол, за подготовка за защита на упражнението и за преговор на теоретичната част преди изпит.
Протокол по материалознание: Изследване на температурните коефициенти на параметрите на пасивни електронни елементи – задание, теория, таблици и изводи
Лабораторното упражнение е свършено, измерванията са записани, но протоколът трябва да изглежда както се иска – с теория, таблици, изчисления и изводи. Този готов протокол показва точно такъв завършен вид и може да послужи като модел за оформяне на собствената работа. Материалът е изготвен по установената форма за лабораторен протокол и започва със заглавна част – висше училище, факултет, катедра, учебен предмет, номер и тема на упражнението, място за оценка и за подпис. Следва разделът със заданието, изведено в три отделни точки. Първата поставя изследване на зависимостта на съпротивлението от температурата при различни видове резистори в определен температурен интервал, определяне на температурните им коефициенти и изчисляване на стойности извън измерения обхват, както и графично представяне. Втората точка е насочена към термистор – изчисляване на коефициента на температурна чувствителност и на константата, определяне на температурния коефициент и на съпротивлението при две гранични температури. Третата точка е за температурните коефициенти на капацитета при няколко вида кондензатори, също с графично представяне. Теоретичната постановка е разгърната и подредена. В нея са разгледани предназначението на резисторите и класификациите им по няколко признака – по конструктивно изпълнение на токопроводящия елемент, по използван материал и по обединен признак. Изброени са основните параметри и са дадени изразите за съпротивлението, за съпротивлението на слоен резистор и за температурния коефициент. Отделно са представени термисторите и двата им вида, а след това и кондензаторите – класификация по вида на диелектрика в пет отделни групи, основни параметри и изразът за температурния коефициент на капацитета. След теорията е обособено място за схемата на опитната постановка. Практическата част съдържа две таблици с резултати. Първата обхваща три позиции на превключвателя и представя измерените стойности на съпротивлението, относителното изменение и температурния коефициент при пет температурни стойности. Втората таблица е за четири позиции и по същия начин проследява капацитета, относителното му изменение и температурния коефициент. Всички клетки са попълнени с реални измервания и с изчислени стойности, което прави протокола използваем и като пример за пресмятанията. Изложението завършва с анализ и изводи, в които са съпоставени получените стойности, и с обособена част за графиките. На преподавателя материалът може да послужи като образец при поставяне на изискванията към оформянето на протокол – с ясна структура, попълнени таблици и изведени изводи. На студента протоколът дава пълна представа как изглежда завършена лабораторна работа по темата – какво съдържа заданието, докъде стига теоретичната част, как се подреждат таблиците и как се формулират изводите. Полезен е при подготовка на собствен протокол, при преговор преди защита на упражнението и при подготовка за изпит по дисциплината.
Протокол по материалознание – температурни коефициенти на седем пасивни елемента: цветен код и видове кондензатори, термистор, шест графики и изводи по елементи
Протокол, който върши двойна работа: освен готова разработка на упражнението е и справочник за пасивните елементи, годен за самостоятелно четене. Справочната част е това, което го отличава. Тя не се задоволява с определения, а обяснява как реално се разчитат елементите. За резисторите е описан цветният код – какво носи всяка лента, коя дава значещите цифри, коя броя нули и коя толеранса – и е показан конкретен пример за разчитане. Обяснено е и цифровото означаване с буква на мястото на десетичната запетая. Именно тези две неща най-често затрудняват в началото и рядко се намират обяснени толкова просто. Кондензаторите са разгледани по типове – шест на брой, всеки с начина си на изработване, обхвата на капацитета и характерните силни и слаби страни. Отделно е обяснено защо при един от типовете полярността е задължителна, защо толерансите му са по-широки и какво се случва при ниски температури. Този преглед подрежда знанието по начин, по който то се пита на изпит. Обхватът на самото измерване е широк. Изследвани са седем елемента – три резистора, единият от които термистор, и четири кондензатора с различни диелектрици. Присъствието на термистора е особено ценно, защото поведението му се различава рязко от това на обикновените резистори и разликата личи веднага в числата. Данните са отчетени при шест температурни стъпки, а при резисторите има и допълнителни редове с крайни стойности извън основния интервал. За всеки елемент са изчислени относителното изменение и температурният коефициент, така че сравнението между елементите е налице наготово. Графиките са шест – по една за отделните елементи, изградени в еднакъв формат, което позволява да се съпоставят с един поглед. Изводите също са по елементи, а не общи. Всеки от шестте е конкретен: посочва за кой елемент се отнася и в каква посока се променя параметърът му. Точно това се изисква и точно това най-често липсва в ученическите и студентските протоколи. За преподавателя това е удобен материал за сравнение – показва как изглежда протокол, в който всеки изследван елемент е получил и графика, и отделен извод. За студента ползата е двойна: справочната част става готова подготовка по темата за пасивните елементи, а самата разработка дава завършена структура, в която се заместват собствените измервания.
Лабораторни протоколи по „Материалознание“ с попълнени таблици, графики и изводи, и изходящ тест вариант. Измерванията, събрани на едно място
Заснети лабораторни работи по материалознание – с попълнени таблици с измерени и изчислени стойности, начертани на милиметрова хартия графики и написани на ръка изводи. Към тях е приложен и изходящ тест. Материалът обхваща четири упражнения. Първото е върху магнитните материали. В таблицата са въведени данните за три образеца от различни ферити – броят на навивките на двете намотки, дължината на магнитната верига, сечението и коефициентите. За всеки образец са направени по пет измервания при различни стойности на тока, като са изчислени напрегнатостта, магнитната индукция и относителната магнитна проницаемост. На отделен лист са построени по две графики за всеки образец – кривата на намагнитване с хистерезисната примка и зависимостта на проницаемостта. Второто упражнение изследва температурната зависимост при резистори и кондензатори. Таблиците обхващат три резистора, единият от които е термистор, и четири кондензатора, като при всеки са проследени изменението на параметъра и температурният коефициент в диапазон от няколко температури. Графиките са изчертани в шест координатни системи. Третото упражнение е върху диелектрични материали – измерени са капацитетът, тангенсът на ъгъла на загубите и относителната диелектрична проницаемост при два образеца в температурен диапазон, а резултатите са нанесени в общи графики с легенда. Четвъртото е върху проводникови материали и проследява изменението на съпротивлението при четири образеца с посочени специфични съпротивления, като при единия са изчислени средният температурен коефициент, стойностите при двете гранични температури и коефициентът на топлопроводимост. Последните два кадъра са на изходящ тест по същата дисциплина – вариант с дванадесет въпроса от затворен тип по темите за проводимостта, поляризацията, магнитните свойства, резисторите и кондензаторите. Материалът е подходящ за подготовка на собствени протоколи, за наваксване при пропуснато упражнение, за проверка на реда на изчисленията и за подготовка за защита на лабораторните работи. Основното му предимство е, че показва завършени работи. Вижда се какви точно величини се вписват в таблиците, с каква точност се дават резултатите, как се оформят графиките и какъв обем се очаква от заключителната част. Ценни са и написаните изводи. Те са кратки, но обвързват измереното с теорията – посочват как се променя всяка величина и защо, което е и най-често задаваният въпрос при защита. Полезно е и присъствието на изходящия тест. Той показва какви въпроси се задават в края на курса и кои теми се проверяват най-често.
Електричен ток, странични сили и електродвижещо напрежение – учебен материал: големина, плътност и посока на тока, условия за протичане, напрежение
Учебен материал, който не изброява условията за протичане на постоянен ток, а ги извежда – едно по едно, като показва защо всяко от тях е необходимо. Именно този ход прави разработката различна. Тръгва се от прост опит с две заредени тела, съединени с проводник, и се проследява защо токът в него спира. Оттам естествено следва първото условие, после второто и накрая третото – и трите не са дадени наготово, а произлизат от разсъждението. Темата е електричният ток и електродвижещото напрежение, а изложението е на две страници в две озаглавени части. Първата половина въвежда самото понятие за ток и веднага посочва двете предпоставки за неговото възникване – наличието на свободни носители и причината те да се движат насочено. Дадени са и примери за трите различни среди, като при всяка е уточнено кои частици участват. Оттам следват трите основни характеристики. Особено полезно е уточнението при посоката: обяснено е защо в металите частиците се движат обратно на приетата посока – подробност, която се бърка постоянно. Големината е дадена с определение и с формула, а после от нея е изведена връзката между две мерни единици. Следва плътността, въведена като векторна величина с обяснение защо изобщо е нужна. Особено ценна е частта за постоянния ток. Показано е как двете общи формули се опростяват, когато величините не се менят с времето. Втората половина е за страничните сили. Обяснено е защо електростатичните сили не са достатъчни, каква работа трябва да се извърши и защо тя изисква внасяне на допълнителна енергия. Следва пресмятането на работата вътре в източника, от което е изведено електродвижещото напрежение – не като готово определение, а като резултат от извод. Финалната част е най-точна. Разгледан е случаят, при който действат едновременно двата вида сили, а от сбора на двете работи е получено напрежението. Оттам е обяснено защо то е обобщение на потенциалната разлика и кога двете съвпадат. Материалът съдържа две фигури, две номерирани формули и няколко междинни израза, а всяка величина се пояснява при първата си поява заедно с мерната си единица. Има и няколко препратки към други въпроси от същия конспект. Преподавателят получава готова опора за един учебен час, без нужда от подготовка. Двете части вършат работа и поединично – характеристиките на тока в единия час, страничните сили в другия. Студентът разполага с конспектен въпрос в завършен вид, при който трите условия и трите понятия се помнят лесно, защото са изведени, а не заучени. Годен е за устен изпит и за преговор преди семестриална проверка.