Нормативната основа за инвентаризация е уредена от закона за счетоводството (гл.4) и Националния сметкоплан (част 1, т. В). Инвентаризацията е процес на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на стойностите и натуралните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики.
Всички предприятия независимо от тяхната юридическа форма и големина, инвентаризират имуществото си. инвентаризирането на имуществото на предприятието е специфична форма на вътрешно-финансовия контрол, чрез която се установява фактическото състояние на активите и пасивите към определена дата. На инвентаризация подлежат активите и пасивите на предприятието.
Инвентаризацията се извършва при следните периоди и случай:
1. Един път на две години на материалните и нематериалните дълготрайни активи, и не по-малко от един път в годината за останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на ГСО.
2. При смяна на материално отговорното лице.
3. По искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата.
4. По инициатива на ръководителя на предприятието
Извършването на инвентаризация преминава през няколко етапа:
1. Подготовка за провеждане на инвентаризацията.
2. Фаkтическа проверка на отделните елементи на имуществото на предприятието в натурални и стойностни измерители.
3. Съпоставка на данните за фактическите наличности на инвентаризираните обекти с данните от счетоводните регистри.
4. Установяване на евентуални разлики при съпоставяне на данните.
5. Документиране на резултатите от инвентаризацията.
@bgmateriali.com