Интерпретативно съчинение по проблем върху няколко творби: как се пише. Урок

Защо една история може да не се е случвала и въпреки това да ни развълнува? Разработката тръгва точно от този въпрос и стига до отговора какво прави художествения стил различен от всяка друга употреба на езика. Началото проследява мястото на словесното изкуство в живота на човека, от приспивната песен и броилките до книгата, и обяснява защо изкуството постига целите си без принуда и без абстрактни формули. Оттук се извеждат двете главни особености на изкуството, върху които се крепи цялото по-нататъшно разсъждение. Същинската част е посветена на художественото общуване и на неговата условност. С опора върху думите на Ерих Кестнер за правдивостта на историята се изяснява разликата между случилото се и правдивото, както и между научното и художественото познание, а откъс от Иван Вазов служи за проверка на твърдението, че в литературата говори не авторът. Разгледано е и защо творбата винаги крие нещо повече от картината, която възниква пред очите на читателя, и как жанрът определя конкретната ѝ цел. Отделен акцент е поставен върху изразните особености на стила. Два контрастни художествени текста са поставени един до друг, за да се провери дали образността е задължително условие за художественост. При първия са назовани конкретните изразни средства, а при втория се търси откъде идва силата на един пределно изчистен изказ. Между разделите са вплетени и причините художествената реч постоянно да се променя: стремежът ѝ да се отграничи от делничното говорене и опасността самата образност да се изтърка, ако творбите се пишат все по един и същи начин. Оттук следва и обяснението защо на художествения стил не може да се даде едно единствено определение. Финалната част обобщава общите характеристики на художествената реч, валидни независимо от школата и индивидуалния авторски стил, и подготвя прехода към следващия урок за инструментите на писателското майсторство. Полезен за подготовка по български език в 8. клас, за отговор на въпроси върху функционалните стилове и за самостоятелен анализ на художествен текст.

Тест по български език върху художествения текст – 20 задачи с отговори и обяснения за трите литературни рода, образността и въздействието на художественото слово Резюме: Този тест проверява основното: умее ли ученикът да разпознае художествения текст сред другите, да назове кой говори в него и да обясни какво постига авторът с образите си. Върху тези три умения стъпва всяко следващо занятие по литература. Разработката съдържа двадесет задачи. Отправна точка е кратък поетичен откъс с напрегната, тайнствена атмосфера, върху който са построени първите пет въпроса: определяне на вида художествен текст, разпознаване на говорещия, преценка на основното внушение, откриване на конкретно художествено средство и обобщение за начина, по който текстът въздейства. Изборът на образен и емоционално наситен откъс не е случаен — той позволява понятията да се приложат веднага, върху жив материал. Следващите дванадесет задачи обхващат теорията на раздела. Проверява се кое определя художествения текст и коя характеристика не му принадлежи, какво отличава лирическата творба, какво представлява темата и как се разпознава авторовото послание. Отделни въпроси разграничават лирическия говорител от повествователя, изброяват какво не е художествен текст, обясняват същността на художествената измислица и функцията на епитетите и сравненията. Включена е и задача върху драматургичния текст, с което са застъпени и трите литературни рода. Трите отворени задачи с готови редове за писане нарастват по самостоятелност. Първата изисква обяснение на едно от най-трудните понятия в раздела и на начина, по който то се разпознава. Втората — изброяване на художествени средства. Третата е творческа: ученикът трябва сам да напише кратък откъс, в който да употреби художествена измислица и да изрази чувство чрез образ. Така проверката завършва с проба на умение, а не със заучен отговор. Отговорите обхващат всички задачи. Всеки от седемнадесетте затворени въпроса е придружен с кратко обяснение, което посочва основанието за верния избор — включително защо даден израз не се разбира буквално. Към трите отворени задачи са дадени примерни отговори с конкретни примери за всяко художествено средство, а към творческата задача — готов кратък откъс, който може да се използва като образец пред класа. За учителя разработката е готова за час за упражнение, за проверка след урока или за преговор преди контролна работа, без нужда от съставяне на критерии за оценка. За ученика тестът е удобно средство за самопроверка — решава се самостоятелно, сверява се веднага и показва точно кои понятия са усвоени и кои изискват повторение. Подходящ е и за самостоятелна работа у дома.

Учебникът твърди, че разказвачите в повестта са трима и че единият от тях е „обективен“. Тази разработка проверява твърдението и стига до по-различен отговор. Материалът е задълбочен литературоведски прочит на „Крадецът на праскови“, писан с поглед към работата в час. В началото е поставен въпросът доколко именно тази повест е подходяща да илюстрира теоретичния проблем за видовете разказвачи и е представен алгоритъмът за анализ на епическа творба, предлаган в учебника за 8. клас. Следва разглеждане на първия разказвач, младия „автор“, и на двойствеността на неговата позиция: планът на спомена и планът на оценката, направена от времето на завръщането. Обяснена е и функцията на рамкиращата композиция. Обширен раздел е посветен на мотива за спрялото човешко време и на формите на повторителност, чрез които той се изгражда: описанията на лятно Търново, статичните и динамичните мотиви, колибата, бодливата тел, липата, лайтмотивът за прасковите, топлият сух вятър. Направени са междутекстови връзки с Яворов и Елин Пелин, с Флобер и Чехов, а за по-подготвени ученици и с Камю. Отделно място заема анализът на сюжета глава по глава: къде е завръзката, кои глави работят като ретардация и в коя настъпва кулминацията на душевното напрежение. Самостоятелен акцент е поставен върху съпоставката между гледната точка на стария учител и тази на всезнаещия разказвач, включително върху въпроса защо сцената с прасковите е предадена именно така. Практическата част изброява и илюстрира с цитати дванадесет похвата за представяне на гледни точки: verba sentiendi, несобствено-пряка реч, цитирана вътрешна реч, евфемизъм, поток на съзнанието, ефект на усилването, периферен поглед, игра на погледите и други. Финалната част предлага готов план за сравнително наблюдение между повестта и екранизацията на Въло Радев по четири направления: сюжет и хронотоп, любовните срещи, лайтмотивите и хронотопът на пространството. Материалът е предназначен за учители, за студенти и за ученици, които подготвят задълбочен анализ на повестта или разработват темата за гледната точка в епическата творба.

Десет задачи, които обхождат три творби наведнъж – и всяка от тях гледа на изкуството от различен ъгъл: като разказване, като зрелище и като живопис. Именно това съчетаване прави теста стойностен. Той не проверява три произведения поотделно, а една обща тема, разгледана в три различни жанра и три различни епохи. Материалът е върху темата за човека и изкуството. Обхваща „Косачи“ на Елин Пелин, главата „Представлението“ от „Под игото“ на Иван Вазов и стихотворението „Художник“ на Веселин Ханчев. Началото е находчиво. Първата задача изброява три различни неща, показани в един разказ, а верният отговор е, че всички те присъстват едновременно – похват, който отсява прибързаните. Следват въпроси за съдържанието на всяка творба поотделно: какво публиката не приема при едно представление и какъв е смисълът на изкуството според едно стихотворение. Средището са двете задачи за понятията. Едната изисква определение за природната картина, другата – за разказвача, като и при двете сред възможностите стоят три близки, но неверни обяснения. Именно тук се решава дали е усвоена терминологията. Особено полезни са двете задачи за преносното значение. Първата привежда три цитата от трите творби и пита в кои от тях има думи в преносен смисъл. Втората стъпва на четири стиха и изисква да се прецени в какво значение е употребена една-единствена дума. Тази втора задача е сред най-фините в теста. Думата се повтаря в стиха, а разграничението изисква вглеждане в целия контекст. Отделна задача разглежда как една мечта се проявява в главата от романа, като сред четирите възможности стоят четири различни момента – а само единият е точният. Финалната задача е обобщаваща и е най-трудната. Приведени са четири откъса от трите творби и се търси онзи, който се отнася точно до общата тема. Три от тях са красиви и запомнящи се, но не казват нищо за изкуството. Отговорите са изведени накрая в един компактен ред, номерирани поред от първата до десетата задача. Има и една задача за авторството, при която трябва да се прецени дали някое от трите твърдения не е вярно – кратка проверка, поставена между по-трудните въпроси. Преподавателят получава готова проверка за края на раздела – без подготовка, с оценяване по списък. Задачите с приведени цитати вършат работа и поединично, като повод за беседа. Ученикът обхожда трите творби наведнъж и упражнява точно това, което се пита при съпоставка: една тема, видяна през различни автори. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Художественият текст се различава от новината не по темата, а по това, което прави с езика. Урокът обяснява разликата и я упражнява. В началото е дадено определението и е направено разграничението между лирически и прозаични художествени текстове. Същинската част разглежда четирите особености поотделно, всяка със свой раздел и с примери: условността, образността, изразителността и свободата при избора на езикови средства. След това урокът минава към конкретните средства, чрез които тези особености се проявяват. Разгледани са асонансът и алитерацията, думите и изразите с преносно значение, остарелите, диалектните и жаргонните думи, новите думи, създадени от автора, реторичните въпроси и възклицания, анафората и антитезата, всяко с определение и пример. Отделен раздел дава последователност от стъпки за извличане и анализ на информация от художествен текст, а веднага след него е поместен примерен откъс, върху който стъпките се прилагат. Материалът съдържа и въпроси с отговори. Урокът е подходящ за подготовка за класна работа в 7. клас, за анализ на художествен текст и за самостоятелна проверка на знанията.

Едно стихотворение, което едновременно описва и съди. Разработката върху „Градушка“ показва как Яворов съчетава документалния и оценъчния поглед в един текст. В началото е обяснено защо творбата изгражда толкова сложна композиция на лирическия разказ и как двата подхода към художественото изображение се въвеждат чрез редуване. Същинската част проследява композицията част по част. Показано е, че лирическият разказ е изграден от репликите на два различни речеви субекта, и как темпото се променя: в началото монологът на героите използва един ход, в третата и най-дълга част се появява ретардацията, тоест забавянето. Отделни акценти са поставени върху четвъртата част, в която времето сякаш спира, с препратка към подобен момент в „Хаджи Димитър“, и върху мига на самата буря, когато времето губи значение, защото няма и разказ. В последната част времето отново оживява и разказът потича. Обяснено е защо тази композиция е толкова въздействаща и как дава възможност конкретното описание да прерасне в нещо повече. Материалът съдържа и задачи. Разработката е подходяща за подготовка за класна работа, за отговор на литературен въпрос върху композицията и за съчинение по темата за човека и природата.