Историческите песни ни предлагат най-ясното доказателство за тясната връзка между историята на народа и неговото поетично творчество, тъй като възпяват важни събития и лица от гражданската и военната история.

В тях откриваме отношението на обикновените хора към тия събития, както и преценката им за историческите личности. И двете отразяват народните позиции с оглед на интересите и схващанията му.

Песните не са исторически документи и от тях не можем да изискваме абсолютна историческа точност, В сравнение с юнашките, те притежават по-голяма историческа конкретност, по-голям реализъм в изображението.

По своята същност са народна поетична хроника на определена епоха, създадена по горещите следи на конкретни случки. Сюжетът им също е съвсем конкретен - съответно събитие, разработено образно в поетична форма. Те са по-близо до действителността.

Тук отсъстват старинни вярвания, митологични представи. Често забелязваме анахронизми - смесване на исторически лица и събития, сбъркани имена, което се дължи на спецификата на създаването на народното поетично творчество и устното му и по памет разпространение. Понякога наблюдаваме промяна на историческата действителност съобразно народното виждане, разбиране и оценка на дадено събитие или някоя личност.

При историческите песни имаме извънредно голямо разнообразие в темите и формите; обхващат се събития от различно време, използват се кратки и обширни композиции с превес на лиричните или повествователните моменти.

Тези творби са многобройни. Възникнали са във всички краища на страната и засягат множество лица и събития. Според тематиката си и историческата епоха, към която се отнасят, можем да ги разделим на няколко групи:

Песни за национално освободителните движения през XIX век. Техни теми са дейността на революционери, Априлската епопея, подвизите на отделни борци.

Песни за освободителната руско-турска война, по-късно Балканската и Първата световна война.

Най-ранни са песните за покоряването на България от турците и за последните феодални владетели - Шишмановците (ХIV - XVIII век). Те не са много на брой, но в тях правдиво са изобразени самите владетели и жестокостите на чуждите нашественици, победили в кръвопролитните сражения.

Народните певци представят Шишмановците като смели защитници на родината срещу поробителите. На първо място трябва да се спрем на всеизвестната, интересна и обичана от всички нас песен „Откак се е, мила моя майно ле, зора зазорила".Обнародвана е за пръв път от хаджи Найден Йоанович и братя Миладинови в „Месецеслов или календар за лето1848”. Тук се изобразява решителният подход на Шишмановата войска, тръгнала да се бие за „Христова вяра". Може би тая песен е била боен марш на войските, които са се съпротивявали срещу турското нашествие. Нейните стихове звучат бодро и мъжествено.

Откога са й, мила моя майно

лъо, зора зазорила,
оттогаз са й, мила Моя майно
лъо, войска провървяла:

кон до коня, мила моя майно

лъо, юнак до юнака...

Картината на военния поход на цар Шишман е разгърната широко: говори се за пушките, сабите, паласките, пищовите, дрехите, барута, куршумите, калпаците, байрака;конете, които се сравняват с честа гора, ясно слънце, дребни звезди, тъмна мъгла, тъмен облак, град по поле, тъмен пушек и др. Българите ще се бият срещу грозни татари. Шишман изпраща да извикат младо юначе – луда гидия, когото намират с булче под венчило. Той оставя венчилото, възсяда коня, пристига при българската войска и разпръсва татарите със сабя френгия.

В песента Иван Шишман е очертан като водач на народа срещу чуждите поробители. Като място на сражението е посочено Софийското поле. Това споменаване не е случайно: то е свързано с редица предания за смъртта на последния български цар някъде в Софийско.

В края на XIV век именно в Софийско са се водили решителни сражения с турците и в тях са взели участие Иван Шишман и неговите близки.

Затова народът е прославил в песни и предания последните им усилия да защитят независимостта на българската държава и ги е запазил в паметта си. Макар и да е подчертал положителното в тяхната дейност, той не я е идеализирал - правилно е посочил постоянните разпри и недоразумения помежду им като причина врагът по-лесно да ги разбие („Пропадането на българското царство") При все че проявяват в отделни моменти лична храброст и се борят за „християнска вяра", нашите владетели се оказват непредвидливи, фаталистично обезверени и колебливи.

Българският народ съзнава, че разложението в управляващите класи ги прави негодни да посрещнат надвисналата опасност.

Извънредно тясна връзка с историята и живота на народа имат и песните за страданията му под турско владичество. Много впечатления са се натрупали в народното съзнание. Насилията на мъчители и потисници са предизвикали дълбока вътрешна реакция, за да изкристализират в ярко въздействащи образи на девойки, жени и мъже, които не трепват пред потисника, понасят най-тежките физически насилия, проявяват необикновена твърдост и безгранично мъжество.

Хилядите неизвестни мъченици са жертва на своеволията и зверствата на поробителя, носещ унищожение за всички.

Най-хубава е несъмнено песента за Балканджи Йово, който не дава сестра си на турците. Тази великолепна творба на нашия фолклор рисува героичното поведение на българина пред турските насилници, неговата народностна устойчивост, сила и готовност да понесе всички страдания, но да остане несъкрушим. Разкрита е безграничната любов на брата към сестрата. Песента ни отвежда към най-страшните моменти на робството, когато насилието е стигнало до пълно физическо унищожение на човека. Йово остава без ръце, крака и очи, но не прави компромис с врага.

Народният певец проявява удивително художествено майсторство. Мъжественият образ на планинеца и трагедията на сестрата са нарисувани със забележителна пестеливост на изразните средства. Композицията е съвършена, изградена почти изключително върху диалога.

Значението на подобни песни за възпитаване на народните маси в духа на непримиримост с тиранията и робството е било огромно. Те са давали и най-висока художествена наслада, възпитавали са и патриотично, и естетически.

Любовта към родината, свободата и правдата в историческите песни са най-мощните изразители на народния протест в тежките години на робството.

В епизодите от вековната героична борба се долавя типичното в народните мечти, стремежи и настроения. Голяма част от историческите песни представляват истински шедьоври на народното поетично изкуство. С идейната си целенасоченост, богатата си образност и с емоционалната си атмосфера те остават вечно свежи и вълнуващи. 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave