Каква е била тази сила на духа, която е запазила език, вяра и традиции български в продължение на пет века! Каква е била тази сила на духа, която е изпяла най-тъжните, но и най-величави песни в нашия фолклор - историческите! Този дух са ни завещали дедите - с него да преминаваме през синорите на времето, да вървим напред и да ни има като народ.

Голяма част от историческите народни песни са събрани и записани в по-късен период от развитието на българския фолклор. В средата на XIX в. започва събирането и издаването на сборници с исторически народни песни от нашите родолюбиви възрожденци. Събраното песенно творчество обхваща събития от различно време, има различна композиция с превес на повествователни или лирични моменти. Най-значителната част от народните песни с историческа тематика отразяват трагичната националноисторическа съдба на нашия народ - турските нашествия и падането на България под османско владичество. Такава е песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила”. Тя е обнародвана за първи път от Найден Йоанович в „Месецеслов или календар за лето 1848". Съдържанието й може да се отнесе към песните, обединени в общ тематичен цикъл- покоряването на България от турците. Тя е една от най-ранните исторически песни, посветени на последния български цар Иван Шишман. Той е характеризиран като народен водач, а място на действието - средищно за държавата, е Софийското поле. Вероятно то е свързано с епични боеве в миналото и многобройните предания, че някъде тук е гробът на владетеля. Песенното действие запознава читател и слушател с героизма на българина, рисува силата и мощта на българската армия:

...войска провървяла:

кон до коня, мила моя майно льо,

юнак до юнака,

кон до коня, мила моя майно льо,

байряк до байряка...

Създава се усещането за неизброимостта на бойците, тръгнали да защитават българското име и Христовата вяра. Описанието им е подробно. Особено художествено въздействие има изброяването на тяхното оръжие - сабите, паласките, пищовите, барута и куршумите. Открояват се езикови промени, съобразно времето и епохата, които водят до обогатяване на поетичния текст. Песента за Иван Шишман доказва дългия си исторически път и широката популярност сред народа. Сравненият„ като тъмен облак", „ като честа гора", „ като ясно слънце" и други са типични за нашата народна песен и нейната поетика. Самите бойци се родеят със славните юнаци ,,дето стъпят, мила моя майно льо, кладянчета правят, / дето стъпят, мила моя майно льо, калдърмите къртят".Това говори за народното преклонение пред защитниците на родната земя, което митологизира образа им. Образът на цар Шишман не присъства директно в текста, той по-скоро е образна представа за държавността , която поема решителен марш да съхрани себе си и народа „са/и ги води, мила моя май-но льо, сам цар Иван Шишман". Пред лицето на грозните татари (поробителите) владетелят на България нарежда да повикат народния юнак „младо юначе", „луда гидия". Само с общите сили на царя, войската и народа нашественикът може да се спре. И младото юначе откликва безрезервно на призива. Оставя „булче под вянчило "и се впуска в бой. Образът му е близък до този на най-големите юнаци:

Дет помина, мила моя майно льо,планини поломи,

дет помина, мила моя майно льо,гората укърши...

Като неустрашимия Крали Марко, той изважда сабята френгия и разпръсва грозната напаст. Силата му е невероятна, обичта към народ и родина - безгранична. Неговият подвиг оставя трайни следи в народното съзнание, което в онези трагични години е имало нужда от надежда и упование.

Без да визира конкретно историческо събитие, народната песен отразява действителността, изпълнена с много страдание, но и с вяра в бъдещото освобождение. Епическата широта на изказа, постигната чрез многобройните повторения и силните внушения на поетическата лексика, представя историческите събития в тяхната значимост.Образът на митичния юнак, който освобождава родината, доказва, че българският дух не може да бъде пречупен. Той е жив и ще бъде съхранен, защото идва от дълбините на историята, а тя е „поглед" и към бъдещето.

Песента „Откога са й, мила моя майно льо, зора зазорила" пее не само за тъгите на България, но и за най-съкровените й въжделения.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave