И сърцето най-сетне умира - Атанас Далчев

    Атанас Далчев
    И сърцето най-сетне умира    

    На годините бързеят всичко отнася.
    И сърцето най-сетне умира.
    С безразличие ти отминаваш врага си,
    преставаш да искаш и дириш.

    Срещнеш ли тази, която си любил,
    не намираш какво да й кажеш.
    Отдръпва смутено ръката си груба
    пред взора ти просека даже.

    1956 г.