Йордан Йовков има своето значително и самобитно място в националната ни литература. Утвърдил се като класик в изображението на българското село, писателят е същевременно от онези автори, които насочват вниманието си към глъбините на човешката душевност, към тайните на психологията, към силата на страстите и емоционалността и така постигат общочовешко и непреходно звучене на произведенията си.
Основен обект на изображението в творческия свят на Йовков са безспорно духовните и нравствените черти на личността. Писателят е създал неувяхващи произведения. Творчеството на Йордан Йовков издържа изпитанието на времето, то и сега вълнува с едно основно, завладяващо чувство – обич към човека и възторг от прекрасното. И ако ние отново се връщаме към неговите разкази, то правим това привличани от човеколюбието и истините за човешкия живот, който лъха от тях. С тези черти на своето творчество, той е извънредно актуален и днес, в нашата епоха.
Според писателя в труда са изворите на човешките радости, смисълът на живота. Каква наслада изпитва от своя труд Сали Яшар, когато чува песента на колелетата на сътворените от него каруци. За този мъдрец най-голямото щастие е да съзнаваш, че със своя труд си направил радостни хората, въвел си щастието в техния дом. Прави впечатление, че Йовков винаги търси човешкото, българското.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com