Есето от първата до последната дума: как се пише есе - структура, композиция и етапи на писането
Зареждане на оценките…
1. Специфика на жанра на есето.
В историята на световната литература и философия есето се заражда още в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр през 1580 г., когато френският философ Мишел дьо Монтен издава своите „Опити“ (фр. Essai означава опит). Самото название на жанра подсказва неговите основни характеристики: експерименталност, оригиналност, неограниченост на съдържанието, неопределеност на формата, многообразие на изразни средства. Всички тези особености превръщат есето в свободна творческа изява на индивидуалната мисъл. В зависимост от съдържанието и предназначението се разграничават различни видове есета: литературно, философско, публицистично, критическо и др. Есето е писмен аргументативен текст, в който по оригинален, нетрадиционен начин се дава израз на лично мнение, отношение по даден проблем, подкрепено с целенасочени аргументи. Есето притежава основните признаци на текста: информативност, смислово и стилово единство, езикова свързаност, завършеност. Есето е предимно текст разсъждение. Описанието и повествованието могат да присъстват като елементи на текста (примери, аргументи), но той основно се изгражда като размисъл по зададената тема. Есето е лична и оригинална интерпретация на зададената тема. То е израз на една идея без претенции за всеобхватност на изложението и изчерпване на проблема.
2. Структуриране и композиране на съчинение- есе. Ситуация на общуване, която поражда аргументативен текст. Доброто есе може да бъде написано по много начини и все пак в процеса на писането има някои етапи, чието спазване ще допринесе за успешния резултат.
- Прочит (тълкуване) на зададената тема. Писането на есе е творчески процес. У всеки индивид зададената тема поражда различни идеи, извиква различни асоциации, отключва различни представи за структуриране на работата.
Необходимо е преди началото на писането да се определят посоката на разсъждение и тематичният обхват на работата. Важно е да се осмисли от какъв тип е ададената тема .Tя би могла да назовава явление, да задава въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция и т.н. - Планиране на работата. След индивидуалния прочит на заглавието и изясняването на основната идея е необходимо вземането на решение за начина на нейното изразяване. Изпитната ситуация изключва възможността от предварително събиране на материали по темата, ползването на източници, многократното преработване на текста. По време на изпит са възможни два основни начина на работа: творческа чернова или създаването на план и преминаването към директно писане на белова. В първия случай се създава текст, чрез който се записват хрумвания, тези, аргументи и в процеса на писането се преструктурират и редактират, а във втория се маркират основните тези и посоките на разсъждение и при писането на белова се следва тяхната логика.
- Формулиране на теза. Черновата или планът открояват в потока на мисълта онези твърдения, които най-точно, най-цялостно и най-оригинално отразяват и изразяват основната идея на пишещия. В зависимост от темата и направения прочит могат да бъдат формулирани една или няколко тези, които по-късно да бъдат развити и аргументирани по съответен начин, който също е въпрос на индивидуален избор.
- Избор на начало на текста. Един от най-често задаваните въпроси в процеса на писане е „Как да започна?“ Неизброими са възможните отговори, когато става дума за писане на есе. Началото на есето би могло да бъде директно въвеждане на основна теза по темата, би могло да бъде своеобразно противопоставяне на зададената тема, би могло да е въпрос или провокация, цитат или позоваване на чужда мисъл, съобщаване на факт или сбито преразказване на случка и т.н. Най-функционално е онова начало, което най-естествено ще отведе създателя на есето към замисленото изложение и най-добре ще ориентира читателя в последвалия текст.Препоръчително е директното насочване към темата, а не отдалечаването от нея чрез самоцелен увод. Желателно е и съобразяването на началото с евентуалния финал на текста.
Есето има свободна композиция. За разлика от интерпретативното съчинение при есето невинаги се обособяват отделните композиционни елементи: увод, теза, изложение и зaключение. Но, за да спази принципите на текста, есето трябва да притежава начало, теза, същинска част и финал, които да отразяват и защитават съответното разбиране на автора за структуриране на конкретната работа. Желателно е композицията да бъде предварително решена, обмислена и изградена в процеса на писането като адекватен израз на идеята на текста. Есето е издържано в индивидуалния образен стил на пишещия. В зависимост от темата и нейната интерпретация то може да редува и съчетава елемети на научност, публицистичност, художественост, но винаги е стилово единно, подчинено на авторовата чувствителност, въображение и темперамент.
3. Есе по хуманитарен проблем върху литературна творба. В този вид есе защитаваме правотата на лично мнение по житейски, нравствен, философски и т.н. проблем от изучаван художествен текст.
Структуриране на работата:
- изреждане на тези и тяхното обосноваване
- чрез редуване на тези и антитези
- чрез въпроси и отговори
Трябва да се има предвид и изключителната възможност на есето да трансформира жанрове. То може да приеме условно формата на автобиография, дневник, писмо.
Структурата на есето е произволна и е добра, стига да е изцяло подчинена на съответен принцип, стига изграждането да бъде единно.
- Оформяне на отделните абзаци.
Необходимо е абзаците да спазват избрания принцип на структуриране. Те могат да бъдат подредени верижно или на принципа на антитезата, могат привидно да се изключват взаимно, но във всички случаи трябва да бъдат част от цялото, да са логични в контекста на разсъждение. За спазването на смисловото и структурното единство на текста е препоръчително да се откроят чрез акценти темите и микротемите, ключовите думи, изводите. - Избор и осъществяване на преходите между отделните абзаци.
Тъй като есето е преди всичко изява на личностния начин на мислене, в него са допустими изрази като „според мен“, „по мое мнение“, „аз мисля“ и т.н.., но тяхното използване съвсем не е задължително. Тези фрази могат и да не бъдат изписани. По-важно е да се съдържат в смисъла на текста. Добрият преход към следваща мисъл (микротема, абзац) е този, който следва логиката на мисълта, не разкъсва, а плавно продължава изложението. - Избор на изразни средства.
След като е направен изборът на съдържанието и структурата на есето, при неговото създаване ще бъдат използвани онези изразни средства, които най-добре съответстват на неговия замисъл. Есето предполага богатство на езика, допуска употребата на сентенции, афоризми, цитати, много често печели от използването на риторични въпроси, нарочени повторения, сравнения и метафори. - Избор на финал на есето.
Въпросът „Как да завърша?“ е точно толкова труден и често задаван, колкото и въпросът „Как да започна?“. Но неговият отговор е предопределен от вече извършения процес на писане. Добрият финал на есето е естественият завършек – обобщение на създадения вече текст. Много често логиката на текста свързва края с началото, въведението се трансформира в заключение, загатнатата идея в началния абзац се превръща в поанта. Възможен е и т.нар. отворен финал – привидната липса на заключителен абзац, многоточието, което изразява възможност за варианти, нарочната неангажираност с финално твърдение, поради сложността на проблема. - Редактиране и коригиране.
Желателно е работата върху създаването на есето да приключи не с поставянето на последния препинателен знак, а с редактиране и коригиране на текста.
4. Разсъждението, описанието и повествованието в аргументативен текст /есе/.
Разсъждението – водещ вид текст. Това е речево действие, при което се предствя, обосновава и решава проблема. Търсят се причинно-следствени връзки.
Описанието – използва се в микротекстове, разкриващи признаци на предмет или явление, при портретна характеристика на герой, при описание на природни явления, при предаване на ситуация.
Повествованието – речево действие, с чиято помощ говорещият дава възможност на слушателя да придобие представа за събитието като еднократен процес.
Свързани материали
Пътят от празния лист до беловата: технология на създаване на есето, подготовка, писане и редактиране
Есето изглежда като свободно писане, но зад добрия текст винаги стои технология и точно тя е представена тук стъпка по стъпка. В началото е очертан целият път на работата: подготовка, самостоятелно написване и редактиране. Първата част се спира на подготвителния етап, в който асоциациите, спомените и познанията се записват на отделен лист и постепенно се превръщат в чернова, а заглавието се разчита като въпрос, отправен лично към пишещия. Следва разглеждане на отделните композиционни части. Обяснено е каква е задачата на увода и защо той трябва да интригува, как от разсъжденията се оформя становище, което се концентрира в теза, и как тезата се разгръща в подтези, всяка от които извежда отделен аспект на основното съждение. Отделно внимание е отделено на начините за аргументиране и на възможните финали на есето. Практическата част подрежда какво се прави при самото писане: планиране на текста, изграждане на черновата от отделните микротекстове и подреждането им в логично свързано цяло. Финалната част е посветена на редактирането. Изведени са пунктовете, по които се проверява черновата, и критериите, по които се оценява готовото есе, преди да се премине към беловата. Подходящ е за ученици, които тепърва се учат да пишат есе, за подготовка за класна работа и за матурата, както и за бърз преговор, когато трябва да се припомнят редът на работа и изискванията към отделните части.
Как се пише есе - подробен урок: От личната позиция и свободния полет на мисълта до убедителния, образен и логически свързан текст
Този урок започва от самата природа на есето и от неговия създател, като цитира Мишел дьо Монтен. Първата част извежда общите характеристики на жанра: образни, експресивни и емоционални разсъждения, интересни примери и интригуващи факти. Обяснено е защо есето допуска свободата на мисълта, но изисква и логическа свързаност. Втората част е посветена на съдържателно-композиционните особености: какво се прави в началото и какво в края, каква е ролята на скритата теза и как се изграждат уводът, изложението и заключението. Накрая е даден кратък обобщен план за писане на есе, който може да се използва направо. Двадесет въпроса с отговори и практически задачи проверяват усвоеното. Разработката е удобна за подготовка преди класна работа, за самостоятелно упражнение и за поправяне на вече написан текст, а частта за образността помага текстът да не се превърне в сухо изброяване на аргументи. Обобщеният план в края е особено практичен, защото събира целия урок в няколко реда и може да стои пред очите на ученика, докато пише. Примерите показват и къде свободата на есето свършва. Цитатът в началото задава тона на целия урок.
Голям ум в малко слово: какво е есе и как се стига от темата до заключението. Учебен материал за писането на есе
Есето изглежда като най-свободния жанр, докато не седнеш да го напишеш. Този учебен материал по български език подрежда свободата в правила и показва какво трябва да знае ученикът, преди да напише първото изречение. Първата част отговаря на въпроса какво е есе. Проследен е произходът на думата и на жанра, посочени са авторът и книгата, с които той започва, както и по-късните имена, които го утвърждават, включително и български. Есето е определено като споделен житейски опит и като граничен жанр, а определението е допълнено с речниковото тълкуване и с две цитирани мнения на изследователи за неговата природа. Отделено е внимание и на въпроса за обема: защо есето е кратък жанр и какъв обем се смята за оптимален. Втората част е практическа и води през писането стъпка по стъпка. Разделът за темата показва как една дума може да крие няколко различни значения и как се избира ъгълът, от който ще се пише, като разсъждението е онагледено с конкретен пример за тема. Разделът за увода предлага различни възможности за начало на текста и подрежда отделно нещата, които не бива да се правят в него. Следва частта за тезата: къде може да бъде разположена, какво съдържа, колко дълга трябва да бъде, какво не се допуска в нея и как се разделя на подтези. Разделът за аргументацията обяснява какви доказателства се подбират, в каква последователност се редят примерът, разсъждението и изводът, каква роля играят цитатите, съпоставките и антитезата. Заключението е разгледано през това как се проверява свършената работа и как се търси оригинален завършек, без да се повтаря вече казаното. Финалната част напомня какво всъщност показва ученикът чрез всеки написан от него текст. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за матура и за самостоятелна работа върху жанра.
Опитът да опознаеш себе си: теоретичен урок за съчинението есе, от Монтен до тезата, подтезите и аргументите
Учебна разработка, която обяснява какво всъщност е есето, преди да се пише есе. Началото отвежда към Монтен и към заглавието на неговите „Опити“, за да покаже откъде идва самата дума и защо жанрът се определя като опит да опознаеш и да разкриеш себе си. Оттам текстът стига до работното определение за есе като аргументативен текст с обоснована лична позиция и отговаря на въпроса защо учениците предпочитат точно него: свободата на мисълта, диалогичността, изискването за оригинален изказ, образността и експресивността, съчетаването на различни стилове, тропите и фигурите. Втората част е посветена на съдържанието и композицията. Разгледани са ролята на заглавието като ключ към темата, тезата като основна мисъл и различните места, на които може да застане в текста, включително случаят, в който остава скрита до самия край, подтезите и антитезисното им изграждане, аргументите и логическата връзка между тях, както и свободната композиция с незадължителните увод и заключение. Твърденията са подкрепени с цитат от изследване върху ученическите писмени текстове и с кратки образцови примери за теза, за реторичен въпрос и за развит аргумент. Разработката е подходяща за подготовка преди писане на есе в гимназията и за час, в който жанрът се въвежда теоретично, преди учениците да седнат пред собствената си тема.
Технология на създаване на есето: От първата идея и черновата до логическия, въздействащ и завършен текст
Урокът разглежда есето като процес, а не като готов резултат. Началото обяснява какво представлява този вид текст и защо е важно да се знае как се пише. След това са изведени трите основни етапа: подготовка за писане, самостоятелно написване и редактиране, и всеки от тях е разгърнат поотделно. Най-подробна е частта за подготовката: как се търси нестандартен, провокативен и ангажиращ подход към темата, как се набелязват идеи и факти, как се разсъждава върху тях и как от разсъждението се оформя становище. Отделно е показано как от становището се извежда теза и как към нея се прибавят подтези. Седемнадесет въпроса с отговори и практически задачи затвърждават всяка стъпка. Понеже урокът не е обвързан с конкретна тема, той може да се използва при всяко есе: за планиране преди писане, за проверка на вече написан текст и за преодоляване на най-честия проблем, а именно тръгването без ясна теза. Отделено е внимание и на черновата като нормален етап, а не като загубено време, и на редактирането, при което текстът се съкращава и подрежда, вместо да се допълва безкрайно. Езикът на обясненията е прост и без излишна терминология.
Пътят от проблема до тезата: есето като аргументативен текст. Теория, видове есета, стъпки и план за писане
Преди да седне пред белия лист, ученикът има нужда да знае как изобщо работи аргументативната реч. Този учебен материал по български език тръгва точно оттам: обяснява кой текст наричаме аргументативен и как проблемът, тезата и аргументите се свързват в едно цяло. В началото е поставен въпросът за трите основни типа реч и за мястото на разсъждението сред тях, а след това вниманието се насочва към произхода на думата „есе“ и към книгата, с която жанрът получава името си. Оттук е изведен списък с основните характеристики на есето като жанр на аргументативната реч: какъв проблем поставя, каква позиция изисква, как се доказва тезата, как се подреждат аргументите и каква образност допуска речта. Отделен раздел разглежда ситуацията на общуването при писането на есе: кои са участниците, каква може да бъде целта, какъв е предметът на текста и какъв резултат се очаква. Този поглед помага да се разбере защо едно есе звучи различно според това пред кого и заради какво се пише. Същинската част представя трите вида есе: есе рефлексия, есе казус и есе апел. Всеки от тях е описан поотделно, а различията между тях са обобщени в подробна таблица по редове като същност, цел, резултат, роля на автора, роля на читателя, аргументация, композиция и изразни средства. Така разликите се виждат наведнъж, вместо да се търсят из текста. Практическата част проследява последователността на работата стъпка по стъпка: осъзнаване на темата и проблема, формулиране на тезата, събиране на материал и изграждане на аргументативната верига, съставяне на план, написване и проверка на готовия текст. Всяка стъпка е обяснена с това какво точно се прави в нея и защо се пропуска трудно. Финалната част е посветена на плана на есето: двете функции на въведението, изискванията към основната част с тезата и аргументацията, задачите на заключението и схематичен модел на подредбата на цялото съчинение. Подходящ за подготовка за писане на есе в училище, за упражнение върху аргументативния текст и за самостоятелна работа преди изпит.