КАЧЕСТВАТА HA ГЕРОИТЕ B ПРИКАЗКАТА „БОЛЕН ЗДРАВ НОСИ“ 


 
          Заглавието на интригуващия приказен текст за приключенията на лисицата и вълка се е превърнало в поговорка. Това е остроумна „крилата“ фраза, подходяща за ситуациите, които показват умението на някои хора да се преструват и да живеят на чужд гръб, възползвайки се от наивната глупост, състраданието и малодушната слабост на другите. Тези отрицателни човешки склонности са пресъздадени в приказката чрез качествата и постъпките на двама от най-популярните герои, въплъщаващи опозицията хитрост – глупост. Посредством тях творбата мъдро внушава, че еднакво осъдително е както да мамиш, така и да се оставиш да бъдеш измамен. Наред с това приказката забавлява с твърде занимателен сюжет и редица комични моменти.
          Творбата съдържа два особено разпространени приказни мотива - лисицата краде риба, като се преструва на умряла, и вълкът носи лисицата на гърба си. Вторият от тях е свързан със сюжетния момент, от който произтича заглавието. За разлика от заглавията на много други приказки за животни, тук героите не са назовани пряко. Вълкът и лисицата са обобщено наречени с прилагателните „болен“ и „здрав“. По този начин на преден план е изведен основният епизод. Той е колкото смешен, толкова и тъжен, будещ съчувствие, защото разкрива една несправедливост – пострадалият помага на този, който му е навредил, доверява му се, като не подозира измамата.
          Приказката се състои от няколко относително самостоятелни епизода, разкриващи хитрините на лисицата и патилата на вълка. Качествата на героите се открояват в различните сюжетни моменти на творбата: лисицата открадва рибата на стареца; вълкът й идва на гости, след това тя го води при воденицата; лисицата кани вълка на сватба, а по пътя навръщане се преструва на болна; финалът представлява изпълнена с комизъм и динамика борба, в която лисицата побеждава.
          Действието на творбата се развива през зимата. Този художествен факт създава специфична атмосфера на текста, защото настройва въображението към зрителна представа за причудлива зимна картина. На фона на тази обстановка действат героите. Във фолклорно-митологичните представи вълкът се свързва със студа и смъртта, защото като начин на живот принадлежи на дивата, неовладяна природа. А според народния календар на българите при прехода към зимата се честват така наречените Вълчи празници. През този годишен период дивите животни, съответно – героите на приказката, трудно намират храна и като всички живи същества се стремят към оцеляване. Търсената топлинка и уют народният разказвач е въплътил в образа на лисичия дом, който е олицетворен, наподобяващ този на хората. Героите са доближени до човешкия свят не само чрез олицетворението, което е основен художествен похват в приказките за животни. Действията и постъпките им не се отнасят толкова към природата като тяхна естествена среда на живот, а към различни места и моменти, свързани с народния бит – домът и огнището, воденицата, сватбата. Оттук произтича вероятно и националната специфика на всеки един от вариантите на тази приказка, разпространена в цяла Европа.
          Началото на творбата представя двама герои: единият от тях е епизодичен (старецът), а другият – централен персонаж в повествованието (лисицата). Главното действащо лице е представено чрез обобщено нарицателно име - „една лисица“, докато по-нататък присъства със собственото си название – Кума Лиса. Това е така, защото в началото лисицата е видяна от гледна точка на човека, а по-късно тя влиза във взаимоотношения и диалог с другия си приказен събрат – вълка. Още в началния момент лисицата е представена като хитра измамница. Тези нейни черти са обичайни и явно предварително познати на разказвача, който проявява в закачлив дух емоционалното си отношение към нея - „нали е дявол проклетницата“. Тя е твърде хитроумна и изобретателна, защото успява да „инсценира“ ситуация – изпреварва стареца, ляга на пътя и се престорва на умряла. Дали тази нейна лисича приумица е художествена измислица, или отразява наблюденията на човека върху поведението на животните, не е ясно. Така или иначе тя успява да заблуди стареца. Той я качва в колата си, а лисицата това и чака – изхвърля цялата риба по пътя, след това се връща да си я събере за зимовище. Така бедният старец остава без риба, а неговата баба – без кожух, нито нов, нита вехт. В този начален момент от приказката са противопоставени хитрата лисица и човекът, който проявява непредвидливост и прибързаност.
          В първия епизод намеренията и действията на лисицата са разкрити отстрани, повече през погледа и коментара на народния разказвач. По-нататък тя е истински олицетворена чрез диалога и взаимоотношенията си с вълка. Двамата са представени като близки познайници и кумове. Вторият епизод има ново, самостоятелно звучене, макар че е в смислова връзка с предходния. На гости на лисицата идва кумът й, сядат край огъня, а тя хитро бърза да отклони вниманието му от рибата: „Куме Вълчо, не поглеждай към огнището, зер има много тръни, та ще си убодеш клепките!“ В този момент се проявяват не само лукавството и хитростта й, но и нейният егоизъм, защото тя иска да остави рибата само за себе си, без да я сподели със своя събрат и кум. Точно защото му е забранила обаче, той поглежда към огнището и „що да види –  много риба накачена!“. Вълкът пита откъде е рибата и Лиса го насочва към воденицата. Любопитното е, че вместо да поиска риба от лисицата, в сравнение с която явно е по-силен физически и по-страховит, героят проявява скромното желание сам да си налови. Наивен и глупав, кумът й се доверява и двамата тръгват към мястото, където коварната лисица го поставя в извънредно смешно и жалко положение – „вързала му една делва на опашката и вълкът спуснал делвата с опашката си в една дупка на леда...“ Лиса го изчаква да замръзне и извиква воденичаря. В крайна сметка вълкът е пребит до смърт благодарение на хитрата кумица, която изяжда кашата, отърква се в брашното и избягва. Поведението й в този епизод допълва представата за нейните качества и характер. Тя е зла и подмолна, лакома и егоистична. Предателски насочва вниманието на човека към мнимия вредител, а самата тя пакости, носи беди, като при това се измъква хитро и незабележимо. Умението й да се преструва и играе проличава особено при последвалата среща с вълка, пред когото тя се появява дегизирана с брашното: „Отърчала при вълка, па уж не го види, та захванала да стене, сякаш я боли, защото я бил воденичарят.“ По този начин тя прикрива истината и излиза напълно невредима от ситуацията. Скрита подигравка към пострадалия герой се съдържа във факта, че лисицата приписва неговите патила и болки на себе си.
          Гладът насочва героите отново по пътя, докато находчивата лисица измисли следващия си пъклен план. Хитрата кумица прекрасно знае как да съблазни и излъже прегладнелия и пребит вълк – кани го на сватба, като му обещава извънредно вкусни манджи. Така се повтаря ситуацията от предишния епизод. Лисицата отново отклонява вниманието от себе си, като извиква хората, които нападат вълка. Този път те наказват губещия още по-жестоко: „...кой с мотика, кой с лопата, кой с дърво, - погнали вълка, та го наложили както трябва.“ За сметка на това Лиса се нагощава богато, както приляга на „сватбарка“. Тя отново повтаря хитрата си и умела игра – намазана с мляко, се преструва на болна и пребита. А всъщност пребит и жестоко измамен отново е вълкът. Очевидно много глупав и доверчив, той не проявява и капка наблюдателност, не се усъмнява дори и за миг. В този момент той е жалък, но става донякъде и симпатичен персонаж, защото с наивността си предизвиква съчувствие у слушателя/читателя. Въпреки че е твърде пострадал, вълкът отново е готов да помогне. А лисицата само това и чака – да тържествува, като се качи на гърба на пребития и гладен вълк. Наглостта и безочието й достигат до там, че тя започва да му се присмива с репликата: „Болен здрав носи!“ – отначало прикрито, а после и явно. Подигравателните й думи за жалост разкриват действителното състояние на нещата. Едва в този момент вълкът разбира, че е излъган и се впуска в саморазправа с измамницата. Тя обаче притежава извънредно остър ум, проявява гъвкавост и бързи реакции в опасната за нея ситуация, умее да внуши, че вярното е невярно и обратно. Така вълкът изпуска последния шанс да накаже злосторницата и да й отмъсти за стореното. На финала той надделява по бързина и сила, но ограниченият му ум го предава – без да иска той отново се доверява на лъжливите думи на лисицата. Поради това приказката завършва със смъртта му – заради глупостта си той е наказан.
          Подобен финал не изглежда справедлив от съвременна гледна точка, тъй като умира потърпевшият. Логиката на приказния текст обаче е друга. Той търси ефекта на комичното и атрактивното, независимо дали то отговаря на утвърдените представи за доброто. Освен това противоборството тук е между хитростта и глупостта. Затова като по-позитивни и ценни се утвърждават качествата на лисицата. Макар че краде, лъже и мами, тя проявява изобретателност, артистичност и умение да оцелява. А тези черти са интригуващи и забавни! Чрез образа на вълка се отричат пасивността на ума, наивната доверчивост и излишното добродушие, които могат да превърнат човека в прицел на присмех и подигравка, в жертва на другите хора и на обстоятелствата.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave