Келешът и царската дъщеря“ – сравнителен анализ с „Тримата братя и златната ябълка“

„КЕЛЕШЪТ И ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ“
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ С „ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТНАТА ЯБЪЛКА“ 

 
          „Келешът и царската дъщеря“ е вълшебна приказка, в която се съчетават вълнуващо художествено повествование и поучителен житейски смисъл. Народното въображение е изваяло красиви и причудливи образи, свързани с фолклорно-митологичните представи („светла гора – цялата от сребро“; златна китка, златна птичка и ябълка от злато). В тях и в описанията откриваме много чудатости и поезия, пресътворяващи вълшебния свят на приказката.
          Интересен е прочитът на творбата в съпоставителен план с друга типична вълшебна приказка - „Тримата братя и златната ябълка“. Двата текста са сравними най-вече по отношение на общите за съответния жанр особености, а именно – сюжетна схема и постройка; характеристика на главния герой; наличие и роля на вълшебни предмети.  Пространствената представа също съдържа още една позната за вълшебната приказка особеност – чуждото е винаги непознато и враждебно, поради което юнакът трябва да бъде подпомогнат от вълшебни помощници. В същото време откриваме и твърде съществени различия – движението на героя в единия случай е по вертикалната ос (долна и горна земя), а в другия - по хоризонталната (преминаване на гора, река).
          Главният герой във вълшебната приказка „Келешът и царската дъщеря“ носи белезите на отхвърления от общността човек. Тази представа се съдържа дори в начина, по който той е назован от народния разказвач. Думата „келеш“ се свързва с негативна зрителна и социална характеристика на човек презрян, незначителен и недорасъл. Пренебрежението към героя в повествованието е изразено и чрез отношението на царската дъщеря, която намира поведението на заспалия момък за смешно и глуповато. За да заеме своето достойно място в човешкия колектив, героят трябва да преодолее изпитание, чрез което да се докаже. В този смисъл келешът е типичен вълшебно-приказен герой. Той доказва своите качества и накрая се оженва за царската дъщеря, като излиза с чест от трудната ситуация - в случая загадката със скъсаните чехли. Докато в „Тримата братя и златната ябълка“ героят постига успех, като проявява не само съобразителност и будност, но и физическа сила, безстрашие и жертвоготовност, то тук смятаният от другите за глупак момък доказва себе си най-вече чрез упоритостта и качествата на ума си. Единият е всеотдаен и състрадателен, а другият – хитроумен и находчив, но и в двата случая героите са носители на положителното, на доброто.
          Началото на приказката „Келешът и царската дъщеря“ е свързано с представяне на героите и с очертаване на конфликта: „Всеки ден царят купувал на дъщеря си нови чехли, а на другия ден тя ги скъсвала.“ По същия начин е представен конфликтът и в „Тримата братя и златната ябълка“: „Незнайна хала всяка година дохождала нощно време и открадвала ябълката.“ Несъмнено ключовите думи, очертаващи конфликта, са скъсаните чехли и златната ябълка – все материални неща. Но в същото време ябълката е олицетворение на материалните блага на семейството, а чехлите насочват вниманието на читателя към нравствената същност на проблема. Защото не е толкова важно, че разглезената, разточителна и Вироглава царска дъщеря всяка нощ къса чифт нови чехли, колкото фактът, че тя нарушава моралните норми на дома. Тайното излизане на царкинята се смята за непочтено, защото е пренебрегнат бащиният авторитет и неписаното правило да се зачитат по-възрастните. Затова е толкова щедра и наградата на царя – той „ще даде дъщеря си за жена на този, който открие къде ходи тя нощем“, т.е. който успее да възстанови нарушения морален ред. Така в двете приказки конфликтът е изразен чрез предмет - вълшебен плод или елемент от облеклото, в който е скрит богат подтекст.
          Интригуващ момент в началото на сюжетното действие на „Келешът и царската дъщеря“ е загадката. За разлика от „Тримата братя и златната ябълка“, където свръхестественото е представено чрез образа на халата, тук вредителят отначало е неизвестен и се разкрива по-късно, когато келешът остава буден и вижда змея - олицетворение на светлината и огъня. Всъщност в развитието на приказното действие е вплетен познатият фолклорен мотив за любовта на змея към земна девойка. Намек за това е заиграването с китката, която според логиката на вълшебствата е златна.
          В двете приказки откриваме много общи черти между главните действащи лица в опита им да отстранят бедата. Ощетени по един или друг начин от съдбата - единият от семейството, другият от обществото, те се открояват с необикновената си съобразителност и устойчивост при всички обстоятелства. Условието, което задава царят в „Келешът и царската дъщеря“, не се спазва от много юнаци и те заплащат с главата си за неумението да се справят с поетото обещание. В повествованието се откроява фигурата на главния герой, който още с първите си действия се проявява като съобразителен и находчив момък. За разлика от другите кандидати, той предвидливо се наспива, за да бъде буден, когато трябва. По същия начин с качествата и поведението си се откроява още в началото на приказката и най-малкият брат от „Тримата братя и златната ябълка“, който се оказва по-предвидлив и по-добросъвестен от по-големите си братя. Така още при първите прояви на момъка в „Келешът и царската дъщеря“ проличава противоречието между същността на героя и мнението на околните за него, назовали го с пренебрежителното „келеш“. Царкинята следва възприетото мнение и затова се подиграва и надсмива над момъка, неподозирайки, че ситуацията отговаря на познатата мъдрост: „Който се смее последен, се смее най-добре.“ Предвидливост, предпазливост и хитрост проявява героят през цялото пътуване, когато проследява царкинята и змея. Келешът ловко и незабелязано грабва златната китка, която двамата си подхвърлят, предвидливо отчупва клонче от сребърната гора с гласовитите звънчета, скрива златната ябълка, с която се забавляват юнаците и момите в къщата на змея. Тези необикновени, вълшебни предмети героят използва като знаци, с които после доказва пред царя достоверността на случилото се и прегрешението на царската дъщеря. Келешът успява да надхитри и двамата братя, които се карат за семейното имущество – един често срещан в приказките мотив. По този начин героят се сдобива с чудотворни предмети, благодарение на които достига целта си. При завръщането си той умело се преструва, запазвайки в тайна това, което е научил. Чрез своята съобразителност и търпение момъкът успява да изненада царкинята, да се справи с бедата и да постигне лично щастие и достойно място в обществото. Любопитно е да се отбележи, че героите на много приключенски и криминални романи следват подобна поведенческа характеристика, което ни говори за връзката им с фолклорната първооснова.
          Съществени за „Келешът и царската дъщеря“ са и някои други специфични особености. За разлика от „Тримата братя и златната ябълка“, тук продължителността на действието е точно определена – то започва вечерта и завършва на сутринта. Противопоставянето свое-чуждо не е разгърнато чрез опозицията горе-долу, а с пространствените ориентири близо-далеч, които според правилата на приказното мислене не са точно указани. Представата за далечното чуждо се съдържа в повторението „вървели, вървели“, създаващо илюзията за протяжност във времето. Типични места, бележещи прехода свое-чуждо в хоризонтален план, са гората и реката. По същия начин преходът на героя в „Тримата братя и златната ябълка“ е маркиран от пещерата. И в двете приказки се откроява образът на дървото като път към дома, като знак за завръщане - например в „Келешът и царската дъщеря“: „...като наближили голямото дърво, келешът побързал да си иде по-напред от тях.“ В „Тримата братя и златната ябълка“ пътят към дома е свързан с образа на космическото дърво, отговарящо на вертикалния модел на света.
          При пътуването в чуждото пространство келешът вижда причудливи и необикновени неща – вълшебства, които отговарят на жанра на приказката. Плод на богатото народно въображение са фантастичните образи на змея, който осветява всичко като слънце, на сребърната гора, свързана с красива зрителна и звукова представа, на къщите на змея, които също излъчват слънчева светлина, на вълшебната тавичка, на пръчицата, на шапката невидимка...
          Както в „Тримата братя и златната ябълка“, така и в „Келешът и царската дъщеря“, героите доказват с достойното си поведение правото си на заслужена награда. Келешът става царски зет и получава половината царство. На фона на богато илюстрирания с вълшебства и неподражаема светлина приказен свят подтекстово се откроява нравствената поука на творбата: необходимо е да се обръща внимание не на повърхностната представа за човека, а на качествата на ума, чрез които той определя съдбата си. Твърде често зад неугледната външност се крие прозорлива човешка същност. Личното щастие и успехът в живота зависят от умението на човека да докаже себе си, като се издигне над суетата, високомерието и лекомислието на света. Така той ще се докосне до неговите приказни вълшебства.

@bgmateriali.com