„КЕЛЕШЪТ И ЦАРСКАТА ДЪЩЕРЯ“

Тази вълшебна приказка е разпространена в много краища на страната ни. Достигнала до нас в писмен вид, тя ни отвежда в далечни времена, в едно незнайно царство. В нея, както в голяма част от вълшебните приказки, главният герой е бедняк, заставен да преодолее всевъзможни трудни изпитания, за да спечели царската дъщеря и половината царство. Благодарение на своите качества той побеждава. Героят в „Келешът и царската дъщеря“ е не само обикновен, но и твърде незначителен човек. Той няма собствено име и е наричан „келеш“, с което се подчертава презрителното отношение на хората към физическата му грозота. Тя обаче ярко контрастира на вътрешната красота и на положителните му качества: смелост, съобразителност, пъргав ум и честност. Именно с тези свои добродетели момъкът се различава от царската дъщеря, която е надменна, самодоволна и непочтена към баща си. Това го отличава и от най-личните юнаци, които трябва да надмине. Народният разказвач внушава, че добродетелите и духовната красота не зависят от произхода на човека, нито пък от неговото богатство и знатност.

Въведението представя основните действащи лица - келеша и царската дъщеря - и поставя загадката, която трябва да бъде разрешена: къде царкинята къса чехлите си всяка нощ. Именно нейното разгадаване е условието да бъде възнаграден героят.

Келешът се заема с разплитането на тайната, като обмисля добре поведението и действията си и не повтаря грешките на неуспелите преди него юнаци. Той се приготвя като за път и заспива рано, за да е буден към полунощ. Така народният разказвач за първи път ни разкрива неговата съобразителност и предвидливост. Това са едни от най-характерните качества, присъщи на героите от вълшебните приказки, които винаги им помагат да преодолеят всички препятствия и да победят злите сили. Уверен в себе си, келешът не допуска подигравките на царкинята да го обезкуражат, а напротив - те разпалват неговата увереност в успеха:
„Келешът, не бил добре заспал, чул и си рекъл: „Нека, ще видим накрая!“

Появата в полунощ на свръхестественото същество - змея, е друг, често използван мотив във вълшебните приказки, а именно - надхитряването и побеждаването на тази свръхсила от обикновения човек. Проследени са препятствията, които преодолява келешът, като същевременно се разкриват неговите качества. Случват се необикновени неща, намесват се вълшебни предмети - помощници. По пътя си, преследвайки царкинята и змея, келешът успява да събере две от нужните му доказателства за царя - златната китка и сребърното клонче. Това не представлява особена трудност за момъка, за разлика от преминаването на реката. Новото препятствие поставя на изпитание съобразителността на главния герой. На пръв поглед ситуацията е неразрешима - келешът е обикновен човек и не може да лети като змея, който пренася царската дъщеря на отсрещния бряг. А няма и мост, по който да мине. На това място в приказката идват на помощ вълшебните предмети. Те са свързани с един по-страничен мотив - двама братя не могат да си поделят бащиното наследство и затова го загубват. Те са глупави, алчни, повърхностни и прекалено доверчиви. Съпоставен с тях, келешът е описан като находчив, умен и изобретателен. Той не бърза, а внимателно ги разпитва защо се карат и какви са нещата, които не могат да си разделят. Когато разбира за необичайната сила на вълшебната тавичка, пръчка и шапка, той решава с хитрост да се сдобие с тях. Планът му е прост, но резултатен. Братята са наивни и глупави и естествено загубват всичко.

Вълшебните предмети помагат на келеша не само да настигне царкинята и змея, но и да успее да влезе в неговите палати с шапката-невидимка. Той отново търпеливо изчаква, за да вземе и третото доказателство - златната ябълка.

Неслучайно на фона на разкошната атмосфера в приказката - сребърната гора, сребърните звънчета по клоните на дърветата, златната китка, златната ябълка, „къщите на змея, светещи като слънце“, златната птичка, наред с всичката красота и богатства, главният герой - келешът, е обрисуван като грозен и невзрачен. Така народният разказвач успява по-лесно да внуши неговата духовна красота, която има много по-голямо значение от физическата.

Обратният път на героите към царския палат не поднася нищо ново. Вече няма приключения, защото всичко е ясно. От момента на връщането им действието започва да тече по-бързо, защото наближава развръзката на приказката.

На сутринта царят отново вижда скъсаните чехли на дъщеря си. Убедена, че келешът е спал през цялата нощ, царкинята отново се държи грубо, надменно и лъже. Но момъкът не само разказва видяното през нощта, но изважда и предметите, които доказват случилото се. Те като че ли са по-необходими на царската дъщеря, отколкото на баща й. Тя признава всичко, а царят изпълнява обещанието си - дава на бедния и грозен момък своята дъщеря и половината царство.

Келешът е възнаграден за проявената смелост, съобразителност и честност. С поведението си той доказва, че не външната, а вътрешната хубост краси човека и че нищо не е невъзможно за този, който притежава ум, воля и смелост при постигането на желаната цел.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave