Това е историята на един човек, спасил президента от смърт, но останал в спомените на хората като „убиецът с картите”.

Четете, пишете, мислете, но сърцето човешко никога не ще разберете!

Годината била 1971. Масови убийства се случили в един огромен по население град, днес известен като Филаделфия. Но нищо не предвещавало за кръвта, която щяла да се лее из индустриалният център на САЩ. Пренасяме се в една крайградска фирма за производство на стъкло. Дневната смяна тъкмо е приключила работа. Нощната вече е готова да продължи работния процес. При шефа на работниците нахлула запъхтяна чистачка. Ръцете й треперели като болна от паркинсон. Лицето – бяло като чаршаф. Със заекващ тон, тя едва успяла да прошепне:

–  Шеффе, тр-рябва да дойдете с-със мен!

–  Какво е станало пак бе!

Ядосан от безпокойството шефът последвал подчинената си. Двамата тръгнали по коридора, след което влезли в едно огромно помещение, където се съхранявало произведеното стъкло. Още от вратата, шефът забелязал капки кръв по почистения под. Вдигайки глава към тавана, той видял кървав широк плат увит около нещо. Веднага съобщили на полицията. След идването на дежурните полицаи, платното било свалено, а вътре открито тялото на млад мъж. Трупът му бил надупчен със стъклени отпадъци. По цялото тяло имал порезни рани пълни със стъкла. На главата вместо коса имал набити стъклени пръчици. Най-голямо впечатление им направила една карта. Деветка пика била залепена на главата на мъртвеца, а отзад на нея била изписана буквата ”Е”. Изглеждал като един дълъг, окървавен стъклен таралеж. При цялата тая гледка и полицаите, и служителите на фирмата се ужасили. С много зор, криминалистите направили доклад за смъртта на мъжа и завели разследване, което щяло да се усуче повече от предполагаемото. На другия ден пресата гръмнала. Всякакви заглавия излезли по сутрешните вестници за жестокото убийство. Полицията била със скръстени ръце. В районното били съставили протоколи, но не знаели от къде да започнат да разследват убийството. И тогава съдбата се намесила.

Не била изминала и една седмица от случая във фабриката за стъкло, а хората отново пропищели. В полицейското управление само за ден постъпили 3 документа за намерени тела, умъртвени по различен начин. Комисарите взели нещата в свои ръце и посетили всичките места където имало трупове. Един от тях бил завода за месо. При влизането си ченгетата се натъкнали на разчленено на парчета женско тяло. В устата си имало карта петица пика, отзад буквата ”О”. Те още не знаели кой извършва тези престъпления и защо използва карти за отличителен белег. В стара къща край града намерили обесен човек. Между гръкляна и въжето стояла затисната друга карта от същото тесте. На гърба й била написана буквата ”Б”, а самата тя била асо пика. Комисарите продължили разследването си. В автомивка в северната част на града бил открит друг труп на възрастен господин. Тялото му имало 34 прободни рани. В най-дълбоката от тях, при сърцето, стояла друга карта – десетка пика, а от обратната си страна имала буква ”Т”. С всеки следващ случай разследването се заплитало още повече. Градската полиция се намирала в безизходица.

Една вечер млад полицай събрал всички документи и единствените улики на престъпленията – картите. В кабинета си започнал да разсъждава върху тях. В най-напрегнатия за младежа момент вратата се отворила. Под рамката се била облегнала млада жена в униформа.

– Райън, стига толкова за днес! Хайде у нас да се позабавляваме – кокетничела тя.

– Не мога Аманда! Зает съм в момента, утре вечер.

– Хайде де коте, от два дни ми обещаваш.

– Знам и съжалявам. Виждаш, че отдела ни е много зает напоследък.

– Ако ти помогна, ще се прибереш ли с мен?

– Да, добре! Само пази тишина, за да мога да се концентрирам.

Красавицата затворила вратата отвътре и отишла до младият полицай. Той се чудел защо се правят тези убийства. Прегледал за пети път всички снимки и доказателства, той решил да обърне внимание и на картите. Но какво видял. Аманда била взела ценните улики и ги наредила последователно в другата част на огромната за стаята маса. Там имало 10 карти пика. От асото до десетката. Младежът се замислил. Усетил игричките на убиеца, младият мъж седнал на компютъра си. Прегледал всички убийства за пореден път и осъзнал нещо много важно. Всяка карта подсказвала стандарта в обществото на дадения човек, в който била намерена. Първите номера обозначавали клошари и просяци, средните – работници и служители, последните – шефове или началници. Райън целунал Аманда за благодарност и излязъл към паркинга. Качил се в колата си и отишъл до къщата на шефа на полицията. Блъскал по вратата, докато не се показал сънливият му началник. Раздразнен, той викнал:

– Стига бе! Не ти ли е достатъчно в работата да ме занимаваш с глупости, а си дошъл и в къщата ми за да блъскаш проклетата врата. Казвай какво искаш?

– Шефе, имаме пробив в случай с убиеца.

–  Как така? – със мек и учуден тон попитал комисаря, опулвайки очите си. – Влез и ми разкажи всичко!

Двамата отишли в гостната на къщата. Райън разказал на шефа си всичко, до най-малката подробност. Комисар Джонсън почесал гъстият си мустак, пък рекъл:

– Браво капитане!

Зарадван от повишението, капитан Райън тръгнал да излиза. Комисарят го спрял с думите:

– Не бързай толкова момче! Кажи ми как мислиш да хванеш убиеца като знаеш стратегията му на убиване.

– Чрез посланика на Япония!

–  Как така?

–  Щом убиецът прави все по големи крачки, неговата крайна цел ще е някоя известна личност.

–  А последната карта за кого ще е?

–  За президента! Той има посещение в града след два месеца, а японският посланик след седмица. А? Прав съм, нали?

–   Утре искам всички главни служители на полицията в заседателната зала! – отвърнал със строг тон Джонсън.

–  Разбрано!

Капитана си тръгнал. След като се прибрал вкъщи, позвънил на колегите си и ги запознал с новите данни. След което заспал. На другия ден всички главни служители били събрани, както заповядал Джонсън. Предлагали начини за хващането на убиеца. Накрая било решено да използват японския гост като примамка. Докато той изнасял реч пред хората, убиецът щял да действа. След като бъде уточнено местоположението му, да бъде заловен. Доволни от плана, всички продължили нормалната си работа. Младият капитан се оказал прав за стратегията на убиеца. Минала една седмица. Японецът вече бил пристигнал в града. Всичко било готово за клопката. Полицаите на града щели да оставят посланика да умре, за да запазят живота на своя президент.

         В слънчево съботно утро, по главния булевард на града се задал полицейски кордон. В цялата тая колона един автомобил се отличавал. В средната част на ескорта се забелязвала бяла бронирана лимузина. Тя била с три врати и оцветен таван като японския флаг. Когато стигнали до мястото, където щяла да се изнася речта, полицаите слезли от колите. Преводачът, подтикван от комисар Джонсън, подхванал разговор с японеца.

– Огледайте се, г-н посланик! Виждате ли всичките каски по покривите на близкостоящите сгради. Това са снайперисти. Те ще ви пазят.

– Благодаря Ви за всичко. – отвърнал японският гост.

Той се качил на трибуната, сложил микрофона в поставката му и започнал:

– Много се радвам да ви видя! Тук съм с една специална цел…

Недоизрекъл тези думи, два куршума попаднали в челото му. Веднага всички снайперисти и ченгета взели да оглеждат подозрителните хора. Но никой не се отличавал. Докато паниката растяла, пристигналите медици огледали трупа. Под него, незнайно как, била намерена предпоследната карта на тестето – дама пика. На гърба си имала буквата ”Е”, но никой не обръщал внимание на проклетите, според комисар Джонсън, букви. Убиецът не бил хванат, а тревогата се усилила. Всички се чудели какво ще стане с президента при посещението му. В края на деня капитан Райън бил в участъка. В кабинета си въртял картите, сглобявал схеми, мислил планове. Много задълбочено проучил символиката на картите, но послание или име не се получавало. За буквите от другата страна на картите мислел, че са първите букви от името на убития, затова не се опитвал да ги разгадава.

Седмиците минали. Президентът посетил Филаделфия и си заминал жив и здрав. След месеци случаят позатихнал. И когато всичко вървяло към своя незавършен край, отново се появил труп. Не къде да е, а точно пред полицейското управление. След внимателен оглед Райън намерил последната карта – поп пика. Тя имала две букви на гърба ”М” и ”И”. Стотици въпроси изникнали в съзнанието му. Той взел картата и направил отново анализ на тестето. Аманда пак дошла да му досажда и разбила последният код. Тя подредила картите по големина, но този път ги обърнала с буквите нагоре. Двамата с Райън прочели странен надпис:

”Б Л А Г О Д А Р Е Т Е    М И!”

–На кого? За какво? – питали се и двамата. Но случаят така и не бил разрешен

        .        .        .        .        .        .        .        .        .        .        .        .

         След десет години… Малко момче, на около 10, влязло да си играе в помещението, където се пазели старите архиви от неразрешените случаи. Без да иска бутнало папките. Баща му го открил. При вида на разбърканите документи, той се развикал на сина си. Малкият се натъжил и избягал при майка си. Бащата останал да подрежда документацията. Попаднал на протоколите от 1971 година. След кратко зачитане, едно липсващо име му направило впечатление. То било на последната 12-та жертва. Мъжът изтичал при жена си.

– Аманда, трябва да възобновим случая от 1971! Виж какво намерих! – той подал на жена си списъка с убитите.

– Но тук няма името на последния.

– Именно! Трябва да започнем от там, докъдето стигнахме.

Бил сформиран екип от специалисти. След кратко, но мъчително разследване те извели теорията си. Според тях, виновникът за убийствата бил последният мъртъв. Случаят обаче ударил на камък и бил замразен. След няколко години възстановен. Тогава били проучени по–детайлно жертвите и се установило, че те са били терористи. Извършвали са атентати по целия свят. Но за последния мъртвец отново не била намерена никаква информация.  Били изказани нови недоказани твърдения. Всичките мъртви, с изключение на последния, били членове на терористична   японска радикална групировка. Техен шеф бил японският посланик. Той посетил Щатите с една цел – да подготви покушението срещу президента. Предположенията за „убиецът с картите”, дали е спасил президента не се потвърдили. Защо запазил най-силната карта за себе си. Бил е убит или се е самоубил? Случаят останал неразкрит и до днес. 

 

Автор: Божидар Пежев, 16 години, град Панагюрище

@bgmateriali.com

Изтеглиsave