КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК МЕЖДУ ПАМЕТТА И ЗАБРАВАТА
„ПАИСИЙ“, ИВАН ВАЗОВ

 

          Конфликтът в одата има две измерения – външно и вътрешно. Външният конфликт е в борбата с гърците и тяхното желание да претопят българите, за да изсмучат кръвта им, подсилвайки по този начин националното си тяло. Това е стар конфликт между съседни общности. Но докато при сблъсъка на етносите опасността идва от похищаването на кръвта и живота чрез отвличане на жените, то в националния сблъсък става дума за изсмукване на паметта. Не е нужно да се пленяват три синджира роби. Достатъчно е просто да накараш българите да забравят кои са, и те сами ще се влеят в тялото на чуждата „хитра и вероломна“ нация.

          Може да се направи изводът, че истинският конфликт всъщност е най-вече вътрешният – този между паметта и забравата. Този конфликт обединява двете състояния на българския род – и по времето на Паисий, и по времето на Вазов. И при двете ситуации той може реално да погуби българската нация, независимо че по времето на Паисий българите са били прости овчари и орачи, докато по времето на Вазов вече имат своя национална държава. Тя по никакъв начин не може да ги опази от гибел, ако живеят в отечеството си „кат същи чужденци“, както се казва в друго стихотворение, напечатано в „Поля и гори“ – „Отечество любезно, как хубаво си ти“.

          Противопоставянето между паметта и забравата, представено в одата като сблъсък между живота и смъртта, се развива в текста на произведението чрез дълга поредица от опозиции: светлина – тъмнина; гордост – срам; ново – старо; православие – езичество; прост - учен; душевна чистота – хитрост и вероломство; чест – безчестие; съзнание – безумство. Всички тези опозиции са характерни за цялото Вазово творчество от този период, а значението им понякога е доста парадоксално. Така например в противопоставянето между простота и ученост нерядко положителната оценка пада върху простотата. Простите са по-мили на Бога според Паисий, но и според Вазов, защото те са душевно чисти, а не хитри и вероломни. В сблъсъка между „нормалност“ и „безумство“ положителната оценка пада върху безумството, защото изразява излизането извън „нормалните“ изисквания на делника, за да се отиде към висшите сфери на големите ценности и високите цели. Ситуацията е такава, че „нормалното“ вече не е достатъчно. Вгледани само в земното, в непосредствените нужди на физическото оцеляване, може да загубим истинското, наречено в одата „волята божа“. Затова са нужни извънредни действия. Но те стават възможни само ако има кой да поведе народа, възприеман в християнското съзнание като „стадо“. Нужен е добрият пастир, който да спаси паството от острите зъби на вълка, както се казва в известната евангелска притча. А българският народ е имал щастието неговият добър пастир да се яви.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave