Конфликтът като сблъсък на ценности в Стария завет


      Основният конфликт в тези истории, ако изключим сблъсъка между етносите в сюжета за спасяването на евреите, е свързан с противопоставянето между божествения ред, от една страна, и слабата човешка природа - от друга. Любопитството, суетата, завистта, страхът пред неизвестното, гладът, липсата на истинска вяра, желанието да притежаваш, са неща, които често карат хората да престъпват както божиите разпоредби, така и собствените си нравствени принципи. Но нарушаването на божествения ред е пряк път към смъртта, към хаоса и разрухата.

      Бог дава, но и изисква. Изисква не просто подчинение и вяра, но и стриктно следване на спуснатите от него закони. Само те могат да направят човека силен. А ако слабият човек не спази божиите разпоредби, идва наказанието. В случая с грехопадението то определя съдбата на цялото човечество, защото съперничеството с Бога не може да се допусне. В другите случаи наказанията са сурови, но не чак толкова съдбовни. Каин, братоубиецът, е наказан да се скита вечно по земята, без да може да спре. При това Бог го белязва така, че никой да не го убие. Защото смъртта би била твърде леко наказание. Но и още нещо - тя би избавила Каин от необходимостта да се разкае за извършеното. Всъщност думата разкаяние, идва точно от името на този печален библейски герой. Защото наказанието не е отмъщение, а възможност за човека сам да осъзнае вината си и да разбере защо не бива да се престъпват божествените разпоредби. В случая с Мойсей и неговия непокорен народ наказанието е да се скитат четиридесет години в пустинята, докато всички родени в робство не умрат. Защото животът в Обетованата земя е невъзможен за човека, който не може сам да носи отговорност за себе си и за делата си.

      Основният конфликт в историите поставя и още един проблем - този за отношенията между хората и водачите. Най-важният водач е, разбира се, Бог. Но и земните водачи, поставени на това място от Бога, изпълняват неговата роля - да посочват правия път, да предпазват слабия народ от прегрешения. Но когато не успеят, земните водачи трябва да споделят съдбата на водените от тях народи. По това те се различават от върховния авторитет - Бога, който във всички ситуации е прав и има властта да раздава строгост или милосърдие. Защото Бог освен да наказва, може и да се смилява. Но когато наказанието е наложено, водачът трябва да го сподели. Само така конфликтът между силата и слабостта може да се разреши. Защото става дума не за сблъсък между нашите и чуждите, а за противоречие вътре в самия човек. В този конфликт не може да има победител и победен. Следователно трябва да се търси не начин как да се победи противната страна, а как да се избегне появата на конфликта. И в това е дълбокият смисъл на библейското послание.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave